Култът Тангра

Последна промяна на 25 юни 2016 в 08:15 6855 1

Снимка Тонина Манфреди

Трима ветерани: Йордан Ганчев, Станислав Сланев-Стенли и Константин Марков (от ляво на дясно) - eдна цел: Жулиета.

Легендарната група се завърна на нов глас с два концерта в един ден, обещава нов албум и мегашоу с много изненади в НДК през декември.

...Затварям очи и виждам: едни момчета с тъмни дрехи и ярък талант се опитват да избягат от два мижави прожектора накъм себе си в хладния уют на новата романтика. А пред някогашния (и вероятно) първи кънтри клуб в София зад кино "Петър Берон" се е извила опашка от около стотина души. Пробват да се вредят за следващия концерт, който онова групе - в приятно екзистенциална невроза, е обещало да изнесе три часа по-късно. Черно-бяла снимка.

1984-та година. Звучи "странно" парче, извън репертоара на ВЕФ-а: "Оловният войник". А основните теми на "Жулиета", "Делник" и "Бъди какъвто си" тепърва има да втасат в тавата на личния ад на всеки от музикантите - ако хората ги харесат, добре, ако не - пак добре.

...Отварям очи. Срещу мен са същите тези момчета. Все така в тъмни багри, но с ярък талант, те се вихрят под атрактивната светлина на прожекторите в "Сити Марк" арт център, модернизираното старо столично кино "Левски". Векът е... следващият. Годината - 2016-та. Датата: 24 юни. Фотото: детайлно цветно. Армията е разтурена, но "Оловният войник" не е извън строя - яко набива крак върху разкъртената от днешния ден естетика. А "Жулиета", "Делник", "Бъди какъвто си", "Циркът", "Неделя, краят на април" и "Така стоят нещата" вече са в антологиите. И енциклопедиите. Отдавна.

Институцията Тангра. Макар и само с два албума - "Нашият град" (1982) и Тангра ІІ ("Бъди какъвто си") (1986), безспорно една от най-символистичните за 80-те български групи, отново е на фронта. И след над 20-годишна хибернация, предстои да изнесе два концерта. Като в доброто старо време. Но за ордьовър на всичко, което се задава на хоризонта. Билетите за първото шоу на Константин Марков (бас, вокал), Станислав Сланев - Стенли (соло вокал) и Дани Ганчев (кийборди, вокал) са разграбени едва ли не още с анонса на събитието с начало 20.00 ч. Следва втори за вечерта, от 18.00 ч. А и нов албум, чиято премиера ще се състои в зала 1 на НДК на 1 декември.

Героите са...освежени. Млада (и модерна) кръв бълбука по вените на грифа в ръцете на Иво Чалъков и блъска адреналин с палките на Стефан Попов, които меломаните познават от Grаvity Co.,АPE|MEN и Стейн. "Тангра бяха причината да започна да се занимавам с музика професионално", не крие Чалъков и гордо преглъща ученическите си спомени. Банда и публика дават накъсо, Един вид "събират своите чувства".

Стенли е в топформа - с безумно изкелиферчените си, но безупречно чисти вокали. Един от най-разпознаваемите гласове на родната поп и рок сцена изобщо. Басът на Косьо - все така фънки (авторитетен, но и забавен, купонджийски), Йордан Гачев - по-известен като Дани Баницата, дави с клавир всеки опит купонът да пресъхне, а Иво и Стефан придават на звученето приятно ъптейтван саунд дизайн и отвеждат наново Тангра преди останалите по магистралата за напреднали. Новите аранжименти на старите класики са прецизно пипнати - да не отроним случайно някой диамант от короната, но и да обършем от нея - с един замах и две сола, прахта на миналото. Дани и Косьо разгръщат инструменталните партии - студийните лъвове обичат да отключват белезниците на музата си и на живо. Стенли подхвърля думи, които превъзбудената публика лови още във въздуха.

Така прозвучават "Жулиета" и "Любовта, без която не можем", отдаваща реверанс към Цветан "Чочо" Владовски. В репертоара на формацията са някои от най-значимите й парчета от двата периода - с покойния Чочо (до 1983) и със Сланев. Хитовете от най-ранния - белязан от хард-рока, спестени. А би било чудесно да чуем пак "Ако имаш време" или "Ти си живот, ти си съдба", записани с участието на Александър Петрунов - Сашо Гривната, Илия Караянев (Личо Стоунса), Антон Бубев, Константин Атанасов и Васил Найденов (да, същият е, на клавишните). Защо не и "Боряна", "Панелен рок" и "Момиче от другия клас", реализирани от основаването на състава през 1976 година до 1979 година. Но дали пък Косьо и Стенли не ги пазят като изненада за концерта в НДК? Питайте ги! На импровизираната пресконференция те загадъчно, но артистично, позамълчаха на тая тема...

Ама я ги вижте дали пестят емоции на "Циркът", "Така стоят нещата" и "Жулиета"... Рок, поръбен с интелигентни китарни рифове. С прав и истински Аз. По текстове на Александър Петров. "До последен дъх"... И така: една крачка по-близо до Бога.

Бис!

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

52633

1

Red or Dead

28.06 2016 в 01:08

Ха, чак сега забелязах кой е автора...Ивайло Кицов!Колко години се върнах назад .....вестник/списание “Ритъм“......Боже, какви романтични времена бяха...Without internet.....няма да ви забравя двамата с Милко Стоянов........