Батурин – старата столица на Украйна. Филм на Горица Радева

Видео разходката в Батурин ще е първата направена на място, в което не съм била преди. Това има както плюсове, така и минуси. Когато Ви показвах Словянск и Краматорск – знаех какво искам да видите, контрастите – разрушения и красота, природа и градска среда. Знаех кои места искам да Ви покажа защото са обективно интересни и кои, защото за мен са любими. Показването на непознат за теб самия град, колкото и да си чел за него и гледал видеа, има своите предизвикателства. Винаги може да пропуснеш нещо любопитно, не винаги можеш да се потопиш в атмосферата, за да се усети тя във видеото, доста трудно намираш някои забележителности, защото навигацията не работи, например. От друга страна – имате възможност да видите първи впечатления, без дълбоки контексти и наслагвания.

Когато реших да пътуваме (с кучето) за Чернигив, не бях убедена колко време ще останем. В последния момент реших, че не си струва да пътувам 600 километра в посока, за да покажа само един град. И се получи прекрасно, защото Батурин и Нижин се оказаха много интересни.
Батурин е бил резиденция на хетманите на Левобережна Украйна в периодите 1669-1708 и 1750-1764 година. С мястото са свързани много исторически събития. Има много музеи и места за посещение. Във видеото ще разгледате Къща-музей на генералния съдия Васил Кочубей, Археологическия музей, Батуринската крепост, дворецът на Кирило Разумовски – последния хетман на Украйна, комплексът „Козацки двор“ и други.

Предварително ми бяха казали, че четири-пет часа са достатъчни да се разгледа всичко. Наспах се сутринта и тръгнах към Батурин малко преди обяд. Пристигнах до първия музей, оставих кучето в колата, защото още не беше толкова горещо, и отидох. Екскурзоводката беше малко странна, снимах. Имаше ученически автобус – бяха довели деца на екскурзия. Което, на много хора би се сторило странно, предвид военната ситуация. От друга страна, пълномащабната война продължава пета година, преди това имаше Ковид, а децата все пак трябва да живеят, да пътуват, да се запознават с историята, да трупат впечатления, спомени и щастливи моменти.

Отидох към комплекса с крепостта, църквата и историческия музей. Бях изключително впечатлена. Тъй като Батурин е бил изгорен до основи, а както знаете съветската власт не се е грижила особено за историческото и културно наследство на Украйна, сградите, които ще видите са възстановени. Без нищо кичозно и излишно, максимално близко до това, което е било. Екскурзоводката тук беше много мила, много ерудирана и много търпелива.

Сега ще ви разкажа нещо, което няма да видите във видеото, а именно – какво се случваше зад кадър. Влизаме в една сграда.

Екскурзоводката ми разказва на украински, аз държа кучето Арт на ръце. Излизаме. Тя държи кучето на каишка, аз снимам вътре и разказвам на български. И така на всеки обект, над 10 пъти… Затова в разходката в Батурин няма да чувате кучешки лай на заден фон.

Отидохме (с кучето) в Козацкия двор. Там ни посрещна жена в традиционно облекло за онова време. Разказва, показва стари издания на книги, монети и банкноти от онези времена, рецитира Шевченко, пя, танцува. Максимално се пренесохме в атмосферата от онези времена. Козацкия двор е къща, максимално възстановена в бита от началото на 20-ти век. Жената облече и мен в традиционните дрехи, даде ми да пиша с перо и мастило, снимахме се. Нещо, което вероятно ще Ви направи впечатление – без проблем пуснаха кучето.

Искам да отделя абзац за жената в Козацкия двор – Надия Прокопенко. Още от дете ме вдъхновяват хора, които си обичат работата и я вършат с ентусиазъм. Тя е точно такава – слънчева, търпелива, предаваща на посетителите своите отдаденост към запазването на украинския бит и култура и вдъхновение. Светът има нужда от такива хора, след срещата с които си тръгваш с усмивка и добро настроение.

След Козацкия двор седнах да изпия едно кафе и да хапна в едни лафки, където продават фаст фууд, сувенири и други такива неща. Жената, от която си купих магнити, хот-дог и айс лате, чу че говоря с акцент. Нямаше особено посетители и седна при мен да си говорим. Дъщеря й живее в Харкив. Как съм решила да отида? Откъде съм научила за Батурин? Кучето от къде е? Майка ми как ме е пуснала? Много мил кръстосан разпит се получи. На всички там много им липсват туристите и им е изключително любопитно да разберат максимално за теб. Като им кажа, че снимам клип, за да покажа града в България – съвсем се вдъхновяват.

Насочих се към двореца на Кирило Разумовски. Хванах последния момент – скоро щяха да затварят. Вече се беше поразхладило и Арти чакаше на сянка в колата. Екскурзоводката там беше на вид по-млада от мене. Знанията й по история бяха впечатлителни. Всички обекти там са свързани по един или друг начин с хетманите на Украйна. В двореца, шестото място, което посетих, вече се шегувах, че ще ги запомня подред с годините им на управление. Дворецът също е бил разрушен, ако не бъркам, по време на Втората световна война. Възстановен е по снимки и писмени източници. Останах много впечатлена, не само от двореца, а и от градината покрай него.

Чудих се дали да отида до река Сейм, която минава през Батурин. Реших, че вече съм твърде изморена, река като река – ще се прибирам. От думите на познати, че четири-пет часа стигат да се разгледа всичко, разходката стана над 6 часа и пак имаше бързане…

Тръгнах обратно към хотела. Пътувам си аз и се сещам, че нямам видео за начало. А още от театралното си минало помня, че началото и краят са най-важни.

Началното видео е записано до надписа Батурин на най-близката спирка… И сега, като пиша текста, си мисля колко пъти забравям да запиша начало, няколко думи въведение… А края не забравям. Отивам някъде, снимам това, което съм решила, за което съм прочела, което ми се струва интересно. Записвам край. А началото…

След войната, ако имате възможност, посетете Батурин. Има много какво да се види. И хората ще Ви се зарадват и ще Ви посрещнат подобаващо.