Кан: ''Престъпления на бъдещето'', тревожно настояще и рок-минало

Боряна Матеева, специално за OFFNews от Кан Последна промяна на 27 май 2022 в 15:03 1916 0

Може би най-големият шок на Кан 2022 дойде с филма на канадеца Дейвид Кроненбърг и неговия научно-фантастичен филм на ужасите „Престъпления на бъдещето“. Филмът рязко раздели фестивалната публика – имаше освиркване и напуснали, но и 6-минутни овации (някой в Кан ги мери с хронометър).

Без да влизаме в подробности, ето официалният синопсис: „Тъй като човешкият род се адаптира към една синтетична среда, тялото претърпява нови трансформации и мутации. Каприс (Леа Сейду) и партньорът й Сол Тензър (Виго Мортенсен), прочут артист, представят публично метаморфозите на негови органи в авангардни перформанси. Тимлин (Кристен Стюарт), разследваща от Националния регистър за органите, обсесивно следи действията им, когато се появява мистериозна група...

Мисията им е да използват известността на Сол за да се хвърли светлина върху следващата фаза от човешката еволюция.“ Филмът едва ли ще спечели „Златна палма“ (кой знае - след "Титан“ миналата година всичко е възможно), но би могъл да спечели наградата за „най-странен филм“, смятат от „Върайъти“. Действието се развива в недалечното бъдеще, в свят на дистопия, където хората вече не изпитват болка, а в една реплика се казва, че

„ХИРУРГИЯТА Е НОВИЯТ СЕКС“...

Свидетели сме на сцена на аутопсия на дете, заснета твърде реалистично, с кръв и вътрешности, в стила на gore филмите, както и персонажи, които изпитват сексуални импулси, ближейки отворените си раните, защото в този футуристичен свят физическото страдание не съществува... Но зрителите все пак са са били предупредени. Разпространителската фирма дава на филма категория „R”, заради „силно смущаващо съдържение с насилие и зловещи кадри, откровена голота и донякъде език“.

"Престъпления на бъдещето" на Дейвид Кроненбърг

След овациите в края на официалната гала прожекция Кроненбърг каза: „Много към развълнуван от реакцията ви. Надявам се, не се шегувате...“ Още преди фестивала, той си е давал сметка, че ще шокира и хора ще си излизат. „Публиката в Кан е много странна. Това не е нормална публика. – смята той. - Много хора са там заради престижа или червения килим. Те не са синефили. Не познават филмите ми. Така че, може да има излезли, докато нормалната публика може би няма да има проблем с филма. Кой знае? Но със сигурност много хора си излязоха, когато показахме „Crash“.“

Кроненбърг умее да се шегува със себе си и в интервю споменава, че се надява да направи още няколко „кинопрестъпления преди да свърши“. По думите му, той е по-стар от фестивала в Кан – сега е на 77... Без да има директни политически послания, филмът говори за посоката на еволюцията, за сблъсъка на човешкото и технологиите и го прави в „екстремен визуален стил“. По-чувствителните критици не одобряват това „бъркане във вътрешностите на героите“, но не отричат, че „нашият век е, по всичко изглежда, кроненбъргски“ („Либерасион“).

Признават, че макар и екстремна, картината на този ужасяващ свят е предупреждение. Изкуственият интелект вече настъпва. Друго обвинение е, че Кроненберг е „режисьор на мисълта, снимал е мисълта като протеза на тялото, като орган в повече...“. В резултат се е получил „еротичен и абстрактен филм“. Но той определено трябва да се види като плашещо пророчество, което, надяваме се, да не се сбъдне...
Не само творците, но и организаторите на фестивала са загрижени за бъдещето.

„КИНОТО, А СЕГА?“

Едно от важните събития на юбилейното 75-то издание беше Срещата за бъдещето на киното, проведена в две сесии на 24 и 25 май. На първата, продължила два часа и половина, бяха поканени 8 режисьори от различни държави, поколения, стилове: Гийермо дел Торо, Клод Льолуш, Коста Гаврас, Гаспар Ное, Паоло Сорентино, Надав Лапид, Робен Кампило и Матийо Касовиц (когото гледахме по БНТ в ролята на френски суперагент от разузнаването в сериала „Отдел Фалшива самоличност“).

Дел Торо напомни, че „бъдещето ще дойде, независимо дали искаме или не“ и направи много интересно наблюдение: „Намираме се в същото положение, в което киното било при идването на звука... Откриваме, че това е повече от начин на комуникация, променя се отношението с публиката.“ Дел Торо посочи и двете най-ругателни думи, които влизат в речника ни преди 5-6 години - „съдържание“ и „тръба“. „Ужасно е, защото с тях се описва нефт, вода или канални нечистотии. Те не описват изкуството и киното...

А според мен една хубава творба с аудиовизуален разказ се нарежда до романа или картината.“ Да, „съдържание“ и „тръба“ се асоциират със стрийминг платформите, а дел Торо е работил с тях. И отново смята да работи – на ред е анимационния му проект „Пинокио“, замислен преди 15 години. „Първият ми дълг е да разказвам истории - добави още той. - И ако някой иска да ми докаже, че системата за производство преди е била по-добра, отворена, свободна – не му вярвам...

Първото задължение на режисьора е да намери пари и ако това е пенсия или парите на братовчеда – вземай ги.“ Той препоръча още платформите да вкарат в каталозите си стари филми и филми от повече държави. Сорентино, който също е работил с Нетфликс, отправи упрек, че не инвестират в първи филми, а би трябвало, защото там може да се експериментира.

Скандалният Гаспар Ное отбеляза мрачно, че класическото кино, гледано в кинозалите е „свят, който изчезва“ и „повече няма да е достъпен, а ще имаме само платформи и те ще решават дали филмът е добър и това се прави за публиката.“ В дискусията се включи и 89-годишният ветеран Коста Гаврас: „Мисля, че киното достигна края на един цикъл и това е случаят от преди КОВИД, защото всичко беше казано и направено. КОВИД затвори цикъла. Всичко е различно и се промени. Мисля, че новото поколение е съвършено различно и ние сега сме различни. Подхождаме към киното по различен начин. Нужно ни е да слушаме и да разказваме истории. Човешките същества не могат да оцелеят без истории; следователно киното ще продължи. Не във формата, която познаваме, но ще продължи.“

Във втория ден дискусията тръгна в друга посока – от проблемите на технологиите и стрийминг разпространението авторите се фокусираха върху различието и творческия хъс. И понеже имаше критики, че сред дискутиращите няма жени, организаторите включиха и дами. Френската режисьорка Ребека Злотовски директно зачекна финансовия въпрос. Като припомни, че кино се прави с много пари, тя призна: „Във Франция ние това го имаме. Но за колко време напред?“ И добави: „Публиката не е глупава. Трябва да й предлагаме истории и да включваме в тях хората... Спешно е, но това е икономическа спешност, не е въпрос на морал.“

Контрастна гледна точка сподели мавританският режисьор Абдерахман Сисако: „Африканските режисьори нямат същите възможности... Трябва да реагираме заедно, като семейство. Нужна е политическа визия. Африканските държава нямат средства, политическа визия или уважение. Те са пренебрегвани. Лично аз не съм, но страдам от това, че има пренебрегвани хора. Как можем да създадем по-справедлив свят за творчеството?“- попита той. Английската режисьорка Лин Рамзи потърси отговор как киното може да се справи в епохата на стрийминг платформите: „Трябва да се учим да сме експериментални, да се учим да правим кино с малки бюджети и нови технологии... Трябва да мислим различно. Да бъдем изобретателни.“

От своя страна полският майстор Павел Павликовски обърна внимание на потопа от информация, който пречи на креативността, а французойката Аньес Жауи се противопостави на зависимостта от мобилните телефони и социалните медии. „Не искам да ми казват, че правя продукт.“ – заяви тя. Николас Уиндинг Рефн сподели друго: „Аз изневерих на киното. Преди пет години почувствах, че не е същата любовна история. Романтиката си беше отишла. Подобно на Гийермо дел Торо направих много неща за стрийминг платформите. Но сега съм много амбициран да се върна в киното.“

Но освен научно-фантастични хорър истории и теоретично оглеждане на бъдещето, Кан е фестивал, здраво стъпил в настоящето. Това доказа демонстрацията на екипа на украинския филм от „Особен поглед“ „Погледът на пеперудата“ с режисьор Максим Наконечни. Застанали пред вратите на зала „Дебюси“, украинците държаха държаха да подкрепят бойците в страната си и да фосусират вниманието върху началото на четвъртия месец от войната в Украйна. „Руснаци убиват украинци. Намирате ли, че е обидно или смущаващо да се говори за този геносцид?“ – е послението на плаката им. “Не сме в Кан за забавление или бизнес. За нас единствено важно е предадем посланието си на света“ – каза продуцентката на филма.

„Погледът на пеперудата“ с режисьор Максим Наконечни

Но Кан обръща поглед и към славното и безгрижно минало, към първите години на рока с пищния биографичен филм „Елвис“ на Баз Лърман, показан извън конкурса. Остин Бътлър като Краля на рока поднася изключително изпълнение (готвено две години), а в ролята на неговия мениджър със съмнителна репутация полковник Паркър се въплъщава Том Ханкс. Казват, че партито за световната премиера било убийствено, с италианската glam-rock банда „Манескин“, забила парчета от саунстрака. Режисьорът, очаровал някога Кроазет с „Мулен руж“, устроил грандиозно шоу. Съпругата на Елвис Присцила споделила, че Краля би харесал филма и би казалпримерно: „Горещо, по дяволите!“ „Това е най-добрата рецензия, която съм чул.“ – категоричен е Лърман.

„Елвис“ на Баз Лърман

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X