Какво да очакваме на София Филм фест

Боряна Матеева Последна промяна на 01 март 2017 в 15:49 5208 0

„Ние сме част от процеса, наречен българско кино."

Това заяви директорът на София Филм Фест Стефан Китанов на пресконференцията за 21 издание на този най-значим кинофестивал в България. В панорамата от над 150 игрални и документални и 30 късометражни заглавия българското присъствие е реално осезаемо. След като с „Оскари”-те Владимир Койлазов и Тео Ушев и (български софтуер, вложен в мощен чужд хардуер) фокусираха вниманието към киното, е радостно, че през феста ще можем да огледаме ударно родната продукция. Ще избираме от „изключително силна програма” - 13 игрални заглавия (8 от които премиерни) и 13 документални! Това са проекти, подкрепени от Националния филмов център с обща стойност 12 000 000 лв., „почти едногодишния бюджет на НФЦ” по думите на и.д. директора Камен Балкански.

От 2003 г. София Филм Фест започва да провежда международен конкурс за първи и втори игрален филм. От практиката е известно, че това е решаващ етап в развитието на таланта – първо да „пробиеш” в голямото кино, а после да докажеш, че успехът ти не е случаен. И тук ролята на фестивалите е фундаментална.

МЕЖДУНАРОДНИЯТ КОНКУРС ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ ФИЛМ

разбираемо е сърцето на София Филм Фест. За втора година организаторите представят 13 вместо традиционните 12 заглавия поради навалицата от добри филми. Голямата награда „София град на киното” се осигурява от Столична община и има парично изражение от 7000 евро. Тук се състезават три български заглавия: „Безбог” (България/Дания/Франция, реж. Ралица Петрова), „Христо” (България/Италия, реж. Григор Лефтеров и Тодор Мацанов) и „И после светлина” (България/Белгия, реж. Константин Божанов). Първите две взривиха „Златна роза” във Варна през 2016, като обраха повечето отличия. „Безбог” отнесе 5: Голямата награда „Златна роза”, наградата за най-добър режисьор, за операторско майсторство (поделена със „Слава”), за женска роля, за мъжка роля (поделена с „Христо”). „Христо” пък си тръгна с 2 – за дебют и за най-добра мъжка роля на феноменалния Димитър Николов. Актьорът-откритие може да бъде гледан и в късометражните „Дрехи” и „Преди да заспя” от селекцията „Джеймисън”. Тези филми имат щастлива фестивална съдба в чужбина – „Безбог” е с 20 награди, включително голямата награда от Локарно, „Христо” също е забелязан извън България, а филмът на Константин Божанов пристига топъл-топъл от конкурса на Ротердам за своята национална премиера.

НАГРАДАТА „ДЖЕЙМИСЪН” ЗА БЪЛГАРСКИ КЪСОМЕТРАЖЕН ФИЛМ

е друг много важен акцент във фестивалната програма. Връчва се за 14-и път и се определя от Международното жури. Конкурсът е мощен притегателен център за „млади, настъпателни и замечтани хора”, отдадени на киното (според българския представител на Jameson Irish Whiskey, спонсор на събитието). За селекция са били представени над 60 филма, но финалистите са 12 и те ще се борят за отличието, което освен престиж носи и 6000 евро. Някои от филмите не са гледани, но други влизат в състезанието с международно признание. Такива са анимационните „Пътуваща страна” на Весела Данчева и Иван Богданов и „20 ритника” на Димитър Димитров. Игралните „Преди да заспя” (реж. Николай Тодоров) и „Капия“ (реж. Елена Тончева) бяха отличени с дипломи на „Златна роза” 2016, а „Добри” (реж. Орлин Милчев), „Дрехи” (реж. Веселин Бойдев) и “I Don”t Want to Grow Up” (реж. Филип Андреев) се радваха на топъл критически прием във Варна. Селектираните за „Джеймисън” късометражи могат да се видят преди игралния филм от конкурса. Няма да гадаем кой ще е победител – всеки от младите или начеващите режисьори предлага свой визуален стил, прави експеримент с формата или жанра, гмурка се в рисковани тематични търсения – националното самосъзнание, проблемът с бежанците, психологическите кризи, безизходицата при младите… Самото участие в компанията, устремена към „Джеймисън” е вече признание и комплимент.

Друг основен акцент на СФФ от години е панорамата на

НОВОТО БЪЛГАРСКО КИНО

Това словосъчетание често се използва безотговорно, като се претоварва с надежди за революционно обновление. Времето показа, че трябва да се използва внимателно… В случая става дума за филми, които са нови за зрителите. Освен споменатите 3 заглавия в конкурса, за първи път и на специални прожекции ще могат да се видят „Извън пътя” на Николай Волев, „Врагове” на Светослав Овчаров и „Асансьор за пациенти” на Иглика Трифонова. Волев, който от 16 години не е правил кино и се е оттеглил сред природата, твърди, че изобщо не е задължително да се прави кино и истинският творец се заема само когато има да каже нещо съществено. „Извън пътя”, в контраст с предишните му остри социални драми, е замислен като „интимна, любовна, вътрешна, не политическа, не социална история”, в която се оголват „душичките на хората, най-интимните неща”. На пресконференцията отвори дума и за „огромния морален проблем”, когато харчиш парите на данъкоплатците за кино. Стара негова болна тема е зрителя – как да се стигне до него без компромиси, без слизане до ниския вкус.

"Извън пътя"

Коренно различен като подход и жанр е новият филм на Светослав Овчаров ”Врагове”, посветен на Балканската война, вдъхновен от истински случай. В него няма огромни батални сцени, но, сподели режисьорът по БНР „като в капка вода се вижда целият водопад на историческите събития”. Войната е разгледана не героично-патетично, а по ръба между комичното и трагичното. Не се прави „паметник на войната”, прехвърлят мостове към съвременността, защото врагът никога не е само извън нас, а и вътре в нас…

”Асансьор за пациенти” на Иглика Трифонова, замислен и реализиран като нискобюджетен филм, е твърде далеч от предишния й монументален като структура, постановка и внушение „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”. Тук ситуацията е пределно интимна, затворена във времето и пространството - в болничен асансьор, пътуващ между осмия и първия етаж. Срещата на дълбоко наранени хора, опасно близо до границата между живота и смъртта, отключва важни морално-етични въпроси. Важен е психологическият детайл, нюансът в поведението, дребният жест, който може да спаси човека от фатално действие… 

"Асансьор за пациенти"

Другите филми, вече видяни на националния фестивал, са „Спомен за страха” (награда на секция „Критика” към СБФД) на Иван Павлов – стилен и изящен разказ за деформиращото време на комунизма, изследващ незарастващи психологически травми и „18” на Атанас Христосков насочен директно към младото поколение. Помним радикалния „№ 1” на Христосков, удостоен със „Златна роза” преди няколко години. „18” е филм на вътрешното действие и е далеч „по-интровертен” по думите на Христосков. Четирима абитуриенти, вместо да купонясват в нощта на бала, пътуват затворени в кола из нощна София и си изясняват отношенията и живота. Експериментът с времето и пространството е предизвикателство, в което градът е

експресивно действащо лице.

  

"Спомен за страха"

„Слава” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, също добре познат и увенчан с 5 награди на „Златна роза” (сред които престижната „Специална награда на град Варна”), ще защитава страната ни в Балканския конкурс. Сред останалите български заглавия са сатиричната комедия „Летовници” (реж. Ивайло Пенчев) с Наградата на публиката от Варна, „Пеещите обувки” (реж. Радослав Спасов), „Никой” (реж. Андрей Андонов) и „Кораба Слънчоглед” (реж. Васил Горанов).
Като актив на българската филмова индустрия трябва да споменем и две нашумели напоследък копродукции: „Реквием за госпожа Й” (реж. Боян Вулетич) - съвместна продукция на Сърбия, България, Македония, Русия и Франция и „Белгийският крал” (реж. Петер Бросенс и Джесика Удуърт, Белгия/Холандия/България), които ще могат да се видят на Феста. Първият е в международния конкурс, а вторият във „Фокус - киното на Белгия”.

БЪЛГАРСКОТО ДОКУМЕНТАЛНО КИНО

което напоследък е в отлична форма, е друга силна страна на СФФ. Хорото повежда „Призвание Актриса” (реж. Валентина Фиданова-Коларова), портрет на обичаната Гинка Станчева със сценарист киножурналистката Олга Маркова. За приносът им към българското кино екипът на СФФ ще поднесе Специална награда на фестивала на голямата Гинка Станчева и Почетна награда на Олга Маркова. Премиерата е на 1-ви март от 18:30 ч. в Дома на киното. Любителите на документалното ще могат да видят и нашумелия от Сънданс и други международни форуми филм на Тонислав Христов „Пощальонът” (Финландия/България), повдигащ оригинално проблема с бежанците.

"Призвание Актриса"

В силната селекция трябва да отбележим още „Бойните маршове на Балканите” на Любомир Халачев, изпълнен със завладяваща маршова музика, изпълнена от най-добрите военни оркестри и песни, водили в атака победоносните български полкове по фронтовете на петте войни, водени от Третото българско царство… „Това са песните, които не оставят равнодушно нито едно българско сърце” – смятат авторите на филма. Безспорно любопитен е режисьорският опит на големият сценарист и драматург Боян Папазов „Това име го забравете”, разказващ за делото на Юлия Огнянова (1923–2016), театрален режисьор-явление в нашата култура. Филмът е „за биячите, цензурите, клоуните и „децата“ на Юлия Огнянова”. А знаем, че нейните „деца“ са лицето на днешния български театър.

"Пощальонът"

Интригуващ е и поредният документален филм на автора на „Стоичков” Борислав Колев - „Окото на минотавъра”. Този път кинокритикът-режисьор ни запознава с незрящо 18-годишно момче, активно участващо в живота с четене, спорт, дори със свой начин да гледа филми. Мечтата му обаче е да бъде скулптор…

Любопитен е и „От Кремона до Кремона” (България/Италия) на Мария Аверина - филм за избора и емоционално пътуване между фабриката за струнни инструменти „Кремона” в Казанлък и Меката на лютиерството град Кремона в Италия.

Трябва да се види „Postmortem в сянката на Георги Марков” (реж. Росен Елезов) - ”една закъсняла среща с непознатия Георги Марков и автентичния му глас, четящ разтърсващите си есета по радио „Дойче Веле“. Както и „Пустиняци” (реж. Цветан Драгнев) по сценарий на Христо Илиев-Чарли - филмова мозайка, сглобяваща живота на „малките” хора от най-бедния район на Европейския съюз – Северозападна България. Филмът е и българското участие в Международния конкурс за документални филми.

В селекцията са още: „Дъга – Разкази в картинки” (реж. Мария Николова) – за комиксовото списание „Дъга“, единствено по рода си в целия бивш соцлагер; „Дистанция” (Швейцария-България, реж. Албена Михайлова) – разтърсващ автобиографичен разказ за семейна трагедия, разкриваща се през сложните отношения майка-дъщеря; „A Common Connection” (Шотландия/България, реж. Елена Георгиева, Христо Петков), „Невидими нишки” (реж. Антони Кръстев, Борислав Карамелски), „Сантиментална история” на известната документалистка Ралица Димитрова.

Но освен прожекциите, в знак на уважение към яркия индивидуален принос фестивалът ще отличи специално и видни български кинотворци. Вечната Стоянка Мутафова и документалистката Адела Пеева ще станат носители на Наградата на София на Столична община.


*Авторът Боряна Матеева е киновед и част от журито FIPRESCI (Международна федерация на филмовата преса).

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !