Как да играеш истинско хоро (репортаж на Искра Ангелова)

„Истории за доброто“ се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. - www.activecitizensfund.bg

Искра Ангелова 01 март 2023 в 11:39 7612 0

Диляна Курдова, основател на фондация "Феникс Перпетикум"

Срещнах Диляна Курдова на обученията, които направихме с главния редактор на OFFNews Владо Йончев и с Яна Пеловска преди година. Още тогава ми направи впечатление колко е пряма и дейна Диляна. Видяхме се за втори път, докато правех филмчето от поредицата "Истории за доброто" за една много смислена НПО "Концерти БГ", където Диляна има водеща роля. На тази среща с тях разбрах, че всъщност нейната истинска страст са народните танци. И че тя, за разлика от много хореографи на народни танци и собственици на клубове по танци, подхожда изключително сериозно и задълбочено към темата.

Оказа се, че Диляна е истински експерт по автентичен фолклор и народни танци, и не само ги е учила и практикувала, но прави нещо изключително ценно - опитва да ги съхрани. За целта е създала фондация "Феникс Перпетикум", с чиято помощ събира записи на автентични хора и народни танци, и ги качва за свободно гледане в социалните мрежи и интернет. Никога не бях чувала някой да говори с такова разбиране, страст и обич за нашето фолклорно културно наследство. За жалост то беше деформирано от масовите медии по време на социализма и така до нас не достигнаха и не достигат истинските, оригиналните му произведения и блестящите танци, които наистина са се танцували и още се танцуват из селата в България.

Нейната фондация ще издава и дебютен албум на Виктор Мандия в етно-фюжън стил с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".

Ето какво казва Диляна:

"Направих няколко фолклорни пътувания заедно с моята приятелка Дария Михалкова. Ние ги наричаме Фолклоринг. Защото чужденците идват тук и ние ги водим по селата. И тези хора, хем се омешваме с тях, хем са толкова неподправени, истински, хем се радват. И за тях е важно, че техният фолклор някого го интересува, да види това нещо.
Те си казват: това са глупави стъпки! Не, не са. Носията е прекрасна. Аз самата имам носия от моята прабаба, от нейната сватба, капанска. Тези неща обаче имат стойност, тогава когато някой го интересува.

В Академията в Пловдив аз съм координатор на един международен семинар, който го правим от години. Всъщност не го прави Академията в Пловдив, правят го американци. Ние там сме приютени и сме на гости.
Истината е, че у нас има голямо откъсване от селския фолклор. Разбрах го, защото аз много хора бях канила да дойдат на този семинар. Повечето колеги казват, че това са глупави, прости танци, "те нашите танцьори искат нещо по-завъртяно". Колко пък просто може да бъде примерно хорото, то е танц, нали, който има сума ти орнаменти в 11/16-ти музикален размер да речем!

Хубаво е да има и от едните и от другите, но да знаем от къде сме тръгнали."

И продължава, а очите ѝ светят:

"Сега, хорото ти не го учиш стъпка по стъпка. Примерно тук, не че не е хубав начинът на преподаване, който имаме в България, но той всъщност е по-скоро за ансамбловото преподаване. Сигурно ще шокирам много колеги, но в традицията всички знаем как се предава едно хоро. "Гледай сега, баба", както казва професор Анна Илиева.

Тя в една нейна статия и доцент Анна Щърбанова, същото казва:

Бабата ще ти каже: "Гледай сега!" и ще ти го изиграе. Тя няма да може да ти го разчлени на първи такт, втори такт, трети такт.

В Нидерландия имат една невероятна система, по която аз също съм изкарала курс там: методология и дидактика. Така както те го показват. Всъщност тяхната система на преподаване е много по-близка до нашето традиционно предаване на фолклора, защото те не броят, те не казват тактовете, те танцуват на музика, те ще ти изпеят мелодията. Системата е прекрасна.

Много ми се иска моите колеги да излязат от нашия балон в България и да видят на други места как се прави това нещо.

Защото всъщност когато предадеш едно хоро по този начин, дори и да не си в неговата среда, много по-лесно тялото го научава. Аз съм член на международната организация International Council of Traditional Music and Dance (Международен съвет по традиционна музика и танц), който е под егидата на ЮНЕСКО. Това е мястото, където всички етнохореолози, етномузиколози, хората, които наистина задълбават в тези неща, членуват. Анна Щърбанова и Анна Илиева са били членове, Райна Кацарова-Кукудова също - броим се на пръсти българите там.

Там, когато отида, някак си тези неща са толкова ясни, хората толкова ценят България, защото България има оазиси на фолклора, на истинските народни танци. Ние още живеем тази култура, (a при тях това заради тяхната църква, примерно в Нидерландия не е така. В Нидерландия вече нямат техни традиционни танци, защото католическата и протестантската църква са си изчистили този пласт на фолклора.)

А ние, заради османското владичество пет века, това тук сме го капсулирали. После още в началото на XX век... хората се притесняват, че фолклорът умира. Ние още имаме тук живи носители, живи традиции, дори хората си казват, примерно бай Лозан Иванчев, Бог да го прости, той казваше: "Ми да, Петрунино хоро, то не е хоро, аз го направих на хоро, за да е по-различна групата ни."

И много неща, които ние мислим, че са така, защото така са ни казвали нашите учители и не се и съмняваме, и нямаме критично мислене, всъщност са били различни. Защото системата ни е такава, че когато имаш авторитет, когато той ти каже нещо, ти автоматично го приемаш за истина.

Ние дъвчем и предъвкваме неща, които са ни казани, които излизат от едно време, от комунизма като постулати и продължаваме да ги дъвчем и да ги предаваме, и вярваме в тях. И когато някой дойде и ни разтресе света и ни каже: "Ами всъщност хорото Трите пъти в началото не е тази шевна машина, ами всъщност е съвсем различно движението", ти си шокиран, защото на теб някой ти го е преподал така, той така го е знаел или просто не е счел за нужно да ти го каже и това го виждаш, когато си на терен.

Аз сравних 26 села, всяко от тях, от различни части на България: Ямбол, Сливен, Стара Загора, Нова Загора, Хасково дори. Ми там нито един от танцьорите, от хората в селата не играеше "шевната машина". Ако ви е интересно, вижте поредицата "Боруйски съкровища" ... в YouTube на канала - Диляна Курдова / Феникс Перпетикум.

Аз гледам да вадя такива неща, макар че знам, че сигурно в голяма степен ще запиша някакви работи, които след това ще се окажат и те различни. Просто нещата се променят."

Искате да знаете повече?

Диляна Курдова е изследовател на българския танцов фолклор и член на няколко работни групи към Международен съвет по традиционна музика и танц (ICTM) към UNESCO с публикации в различни международни и български издания. Основател на фондация "Phoenix Perpeticum", в чиято Фейсбук страница се публикуват архивни записи с традиционни хорà от различни събори в България. Автор на книгата "Размисли върху българската женска носия".

Дългогодишен координатор на Международен летен фолклорен семинар, провеждан ежегодно от 2005 г. в АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" – Пловдив. Част е от екипа на Културен семинар "НЕПОЗНАТИТЕ" Пловдив – иновативен форум, включващ в себе си научен и художествено-творчески модул, който за кратко време се утвърди като едно от значимите културни събития извън столицата. Заедно със Сдружение "Концерти.БГ" София организира събития в сферата на етно-фюжън-фолк сцената и разработва първото образователно мобилно приложение за фолклор в България "Фолклор в джоба" (Folklore in the Pocket).
Като хореограф и преподавател по български и гръцки танци от 2013 г. насам има проведени над 240 семинара в България, Белгия, Великобритания, Гана, Германия, Дания, Израел, Италия, Нидерландия, Норвегия, Тайланд, Швейцария, Швеция, Украйна.

...

Фондация "Феникс Перпетикум" цели да изгражда условия, способстващи развитието, обогатяването и утвърждаването на традиционния фолклор и изкуството на фолклорна основа. Екипът на организацията е участвал в различни музикални и танцови проекти, както и социални и образователни инициативи заедно с близките си приятели от Сдружение "Концерти.БГ", Сдружение "НЕПОЗНАТИТЕ" Пловдив, както и немската организация Tanz der Kulturen, Хамбург. Чрез работата нu се осъществява обмен между български и световни фолклорни традиции, различни жанрове и поколения като така подкрепяме и мулти-културалната музикална ниша в България.

Един от най-видимите проекти на "Феникс Перпетикум" е обработването и публикуването на стари видеозаписи от различни фестивали в България, които са дарени от чуждестранни любители на българския фолклор. Фондацията стои и зад проект-албума "Мандия" на младия музикант Виктор Велчев в етно-фюжън стил. Благодарение на финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" по програма "Дебюти", албумът ще предложи необичайна смес от звуци – балафон, африкански и кубински перкусии, индийска табла, беримбао, нгони, цигулка, китара, кавал, флейта, саксофон и разнообразни вокали.

„Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Офф медия“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.“
    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Войната във въздуха на фронта в Украйна