In Memoriam: Отиде си Илия Фортунов (Чорчика)

Последна промяна на 22 януари 2017 в 08:30 10608 0

In Memoriam: Отиде си Илия Фортунов (Чорчика)

Преди няколко месеца с него си говорихме по телефона, че понеже „нямало какво друго да прави”, вече подготвял нов албум. Отбелязах шеговито, че последните му трилогии взеха да излизат за по-малко от 3 години, а и като знам, че живее само с музиката и философията, няма да е неочаквано да мине на „цикли” от цели тройни албуми в една кутия. Хем ще спести от оформление…

В момента, когато си спомням срещите ни в овехтелия като живота на средностатистическия български музикант дом на Чорчика – обаче адски уютен за приятели, слушатели, ценители и новодоведени от друг (за да се докоснат до магията на личността Фортунов и музикалните му „безкрайни бягства”)…, даже не знам докъде е стигнал преди Онази да го прибере в небесния оркестър. Отбеляза 70-годишнината си с пореден диск – "Тайнства", който бе третата и последна част именно от трилогията "Безкрайно бягство", с негови композиции от различни периоди. Продължаваше да изпипва идеята и трупането на материала за събиране на албум със старите парчета на група „Везни” (предполагам, че е готов практически и се надявам, че и в негова памет, някой от съучастниците или близките му колеги и приятели трябва да го „опакова” за поява по белия свят).
Чорчика беше философ и мечтател. Вглъбен и потънал изцяло в езика на синтезаторите, на музиката, която струеше, живееше в главата и в сърцето му. „Не съм нито бунтар, нито революционер, аз съм си философ в музиката. Кой я разбира и кой не я разбира - за мен не е никакъв проблем.” – казва Фортунов на Надежда Ушева в интервю отпреди 4 години. Аз съм длъжен да добавя: беше мечтател, творец, приятел, интелектуалец – с толкова много, прекарано от прочетеното през главата му и от преживяното, пред което се е изпречвал и невинаги е преборвал. Беше един от малкото останали ни стари музиканти, за които не Консерваторията или компютрите бяха най-важното, а тоновете, които задава сърцето. За да ги претвориш в музика, която и други да чуят. Поне да слушат.

Той изсънува, композира, изсвири и записа „Дуенде”, „Диалози със себе си”, „Тайнства”, „Фантасмагории”, „Въпроси”, посвети парче на Пеци Гюзелев…, няма смисъл да изброявам, албумите му наброяват две дузини. В предишните му две гостувания в Музикалната кутия (и тук в ОффНюз) останаха и гласа му и доста от емблематичните му сюити. Влезе в зала „България”, влезе в „Билборд”, съчета поезия и електроника, снима се в „Подземни тайнства”. По друг повод каза още, че „гледам да не загубя от душевността си в музиката, независимо че използвам съвременни инструменти, защото от много години бягам от реалния свят, от реалния живот, бягам от политиката, от материалното…”

Илия Фортунов е роден в град Харманли на 31 януари 1944 г. Взема частни уроци по китара при различни известни музиканти. Свири като китарист 17 години в една от първите култови групи в България- “Везни”. Участвал е в записите на 6 сингъла и в над 20 сборни дългосвирещи плочи.

Заедно с Л. Кавалджиев и други колеги от жанра създават саундтрака на първия, посветен специално на електроакустичната музика, български сюрреалистичен филм “Подземни тайнства”, както и в редица други телевизионни филми с подобна тематика. През 1988 г. организира благотворителен концерт на автори и изпълнители на авангардна музика. През 1989 г. идеята на този концерт прераства в организирания първи български фестивал на електроакустичната и компютърна музика, проведен в гр. Гоце Делчев.

Фортунов създава школа от ученици, които следват неговото концепция. Авторът работи и в тандем с известната наша хореографка Мая Шопова, която го инспирира за мултижанрови творби. На 30 май 1997 г. по негова музика, и по музика на Вангелис, в град Кротоне, Италия се състоя гранд-спектакълът за Питагор, поставен от Мая Шопова.

Още не знам докъде е стигнал със земните си стъпки, преди да полети. Беше самотник, а по-често къщата му бе пълна с познати и запознаващи се тепърва фенове, приятели, гости от света на сънуваната музика. Каквото и да се говореше, каквото и да се пийваше, неизменно се пускаше някоя от уредбите. С нещо ново, от антрето на проектите му, или с някои от старите пиеси, пълни с мистика, задушевност, космос и пръст, небе и прах, дяволи и гении, Циолковски и Бай Ганьо, с много „въпроси към себе си”, „превъплъщения”, разни състояния, „метаморфози”… А самият той бе толкова далеч от славата; направи си страница (явно „изтекла” още миналата година) и ФБ-профил едва преди 2-3 години. Винаги държеше да спомене и подчертае хората, които са му повлияли, помогнали, инспирирали и заредили с храна за тялото и духа.

Чорчик, честно, много ще липсваш на всички, които знаеха, че те има – докато те имаше; до вчера. Навярно и на онези, които ще откриват композициите ти в мрежата (дано някой се погрижи вече там да са повече, аз тъй си мисля, не за права и роялти, а за неговия свят, който той винаги споделяше охотно). Един ден, ако все още я има Земята и има електричество, цялото изкуство ще остане като нули и единици. Тук-там, в частни колекции на милиардери, притежаващи криогенни консорциуми или ВЕИ, ще има и по някоя маслена картина, диск, музикално произведение на чип или видео-холограма. Но който приживе е създал нещо, дето може да се превърне в нули и единици – ще го има сред Човечеството и в Културата. Не политици, президенти или обикновени мошеници. Те са обречени да живеят като еднодневки. А Създателите на Живот, Сънища и Философии – които могат да се прочетат, видят, чуят – ще са в реалната съкровищница на творенията на човека.
Продължавай да сънуваш, Чори! Ние ще продължаваме да слушаме. Докато ни има.

ПС. Негови парчета има в звуковите файлове към двете му гостувания тук – в линковете след статиите. Запис от първото му гостуване в ОффРоуд Радио (19.09.2012) също се пази.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !