Явор Гърдев и триумфът на неговите Вакханки на античната сцена на Древна Гърция

Триумф. Не къде да е, а на сцената на един от най-впечатляващите и запазени амфитеатри от древността, античният театър в Епидавър, беше премиерата на "Вакханки" на Явор Гърдев с участието на легендите The Tiger Lilies. Поставено на това място, то не е баш представление, а нещо като изпит пред сътворението на архетипа на театъра. Това е антична и твърде "висока" сцена, върху която думите на древните трагедии са родени, но днес трябва да бъдат възкресени по съвременен, политически актуален и нов начин... Огромно предизвикателство. Именно там, на 10 и 11 юли, „Вакханки“ на Еврипид, поставена от Явор Гърдев, имаше своята световна премиера като част от програмата на фестивала „Атина – Епидавър“ – един от най-престижните форуми за сценични изкуства в света.

За българския театър това е събитие с особен мащаб. „Вакханки“ е българско-гръцка копродукция между Народния театър „Иван Вазов“, Фестивала „Атина – Епидавър“ и Държавния театър на Северна Гърция – партньорство, което изважда първата ни сцена от обичайния национален контекст и я поставя на едно от най-взискателните пространства на европейската театрална памет. Народният театър съобщи, че двете премиерни вечери в Епидавър са събрали над 15 000 зрители и са били посрещнати с продължителни аплодисменти.

След премиерата в Епидавър спектакълът вече започна и своето гръцко турне. Първото му представяне в Атина – на сцената на театър „Врахон“, известен като Театъра на скалите – също беше посрещнато с продължителни и възторжени аплодисменти от публиката. Пространството само по себе си носи силна символика: създадено е като културна зона върху бивши индустриални терени и е един от онези напредничави градски жестове, при които изоставено и запуснато място се превръща в сцена за изкуство.

В центъра на трагедията на Еврипид стои Дионис – богът, който се завръща в Тива като изпитание за реда, властта, рационалността и човешката самоувереност. В постановката на Явор Гърдев тази древна история е мислена през въпроса колко дестабилизация може да понесе едно общество и как колективното тяло преработва събитие, което е едновременно психическо, политическо и почти ритуално, преди то да се превърне в травма. Именно така спектакълът е представен и от фестивала „Атина – Епидавър“ – като сценично изследване на границите на реда, институциите и човешката издръжливост (или - на липсата ѝ).

Това е и причината „Вакханки“ да звучи толкова съвременно. Еврипид пише за разпада на контролирания свят, за силата на потиснатите желания, които намират начин да излязат на повърхността; за страха на властта от екстаза; за тялото, което излиза извън закона; за жените, които напускат града; за разума, който не успява да разбере бога, преди да бъде разкъсан от него. Във версията на Явор Гърдев този конфликт не е археологическа възстановка, а диагноза: какво се случва, когато една общност отказва да види, осъзнае и се противопостави на онова, което вече я е разклатило отвътре.

В ролята на Дионис е Леонид Йовчев – актьор, чиято сценична природа позволява едновременно крехкост, ирония, хладна жестокост и странно сияние. (Помните го като голия Хамлет в Народния театър преди около 15 години, нали?) Самуел Финци е прорицателя Тирезий, Александрос Милонас е Кадъм, Лукия Михалопулу – Агава, а Михаил Табакакис – Пентей. В спектакъла участват още Иван Юруков, Мартин Димитров, Иван Николов и хорът на вакханките, съставен от български и гръцки актриси: Александра Гайдаци, Александра Свиленова, Ангелики Кинтони, Данаи Стаматопулу, Елени Тимиопулу, Ефтимия Даниилиду, Зои Ефтимиу, Кремена Славчева, Ксения Граматику, Надя Керанова, Нефели Антиопулу и Поликсени Спиропулу.

Особено важна част от спектакъла е музиката на британското трио The Tiger Lillies, които изпълняват на живо единадесет песни, създадени специално за продукцията. Това е втори драматургичен пласт – гротесков, баладичен, болезнен и ритуален. The Tiger Lillies отдавна работят на границата между кабаре и пънк, със силно театрални костюми и грим, черен хумор и огромна екзалтация; във „Вакханки“ тяхното присъствие естествено усилва дионисиевото усещане за пир по време на чума – онова, което не може да бъде напълно укротено, преведено и подредено.

Изборът спектакълът да бъде на английски език с гръцки субтитри също не е случаен. Той превръща продукцията в международен театрален обект, а не просто в едно гостуване на Народния театър в Гърция. Това е спектакъл, създаден на кръстопът – между български и гръцки актьори, между национални институции, между античната трагедия и съвременната сценична мисъл, между музиката на живо и драматургията, между ритуала и политическата тревога.

Самият факт, че Народният театър „Иван Вазов“ влиза в програмата на Епидавър с пиеса на Еврипид, е повече от престижно участие. Това е завръщане на българския театър към извор, от който цялата европейска сцена все още черпи вдъхновение. Епидавър не прощава декоративността. Там античната трагедия е под лупа. Защото е в утробата си. Опасността представлението да изглежда като елитарна поза е огромна. Но по първите реакции от Гърция „Вакханки“ на Явор Гърдев е голям и запомнящ се, истински и важен театрален жест.

След Епидавър и Атина турнето на „Вакханки“ продължава из Гърция с общо 13 представления в исторически значими открити пространства. Сред следващите спирки са театър „Петра“ в Атина, театър „Веакио“ в Пирея, амфитеатърът в Сивири на Халкидики, театър „Гис“ в Солун, театър „Катракио“ в Никея, античният театър в Додона, Древна Олимпия, Дион, Ликавитос в Атина и античният театър във Филипи край Кавала.

Българската публика ще види спектакъла след края на гръцкото турне. Предвидени са две премиери у нас – на 30 септември в Античния театър в Пловдив и на 9 октомври в зала 1 на НДК в София. 

„Вакханки“ е една от последните трагедии на Еврипид и една от най-страшните. В нея богът не идва, за да утеши хората. Той идва, за да им покаже колко малко познават себе си. Вероятно затова тази пиеса продължава да се играе и днес. Във време на опасно крехки институции, социална ярост, войни и авторитаризми, умора от контрола и страх от хаоса, Дионис отново застава на прага на града.

А когато този праг е Епидавър и от него към съвременната публика говорят български и гръцки актьори, музикантите от The Tiger Lillies, и режисьор като Явор Гърдев, "Вкахнаки" става знак. Че българският театър е излязъл от периферията и може да участва в големия европейски разговор със своя равностоен глас.