Каквото и да ви говорят, всичко е евро...

След като завчера гледахме първата част на конкурса Евровизия 2021 и заключихме, че в тоя конкурс всичко е визия, нямаше как да не си направим и каламбура с еврото.

И действително - толкова много клети евра бяха потрошени, чакахме две календарни години и накрая... накрая се потопихме в поредния конкурс, в който половината песни изглеждаха като отдавна вече написани, а другата половина - е, те пък изглеждаха такива, които по-добре да не бяха писани.

Но това е някакво обобщение, което си е лично мое и не задължавам никого да го споделя.

А сега да се върнем на втория полуфинал на Евровизия.

Както си спомняте, първият полуфинал подреди 10 класиращи се страни. Те бяха следните:

1. Норвегия
2. Израел
3. Русия
4. Азербайджан
5. Малта
6. Литва
7. Кипър
8. Швеция
9. Белгия
10. Украйна

Вчерашният втори полуфинал пък събра следните участници: Сан Марино, Естония, Чехия, Гърция, Австрия, Полша, Молдова, Исландия, Сърбия, Грузия, Албания, Португалия, Финландия, Латвия, Швейцария и Дания. И България, разбира се! Под номер 13.

Отново имахме плеяда от четирима незабравими водещи. Слава богу, водещите не бяха оставяни много да се вихрят, а конкурсът набързо стартира с песни, танци и забавления. Ние слушахме, а службите подслушваха, но това е друга тема, с която колегите ми ви запознават постоянно.

Първа на сцената излезе представителката на Сан Марино. Атрактивна дама на име Senhit. Нейната песен бе посветена на Адреналина и именно така се казваше - "Адреналин".

Певицата участва за втори път на Евровизия. Ако сега не стане, трети път за късмет, както се казва...

Senhit бе облечена като египетска богиня. Като Клеопатра, която кой знае защо пее нещо като кючек.

Впрочем, кючекът е бил много разпространен в древен Египет и дори Амон Ра е пял на Тутанкамон: "Удри, баце, ръгъдъ-дъгъдъ-дъг, а бе не моа да се запра". Има исторически сведения за това в два текста на Кондьо.

Както и да е, всичко щеше да е наред, ако песента не напомняше много на песента на Елена Папаризу "Мy number one". Но, за да има разнообразие, по едно време в тази творба се появи и нещо като рап. Египетският рап, знаете... не е като древногръцкия дръм енд бейс...

Веднага след това песента свърши и на сцената се появи следващият участник:

Уку Сувисте от Естония.

Сега... Ако не знаете, Уку е обявен за най-сексапилен мъж в Естония преди няколко години.

Преди колко точно не знам, но песента му докосна най-нежните струни в душата ми. Такава меланхолия ме налегна, че по едно време си дадох сметка, че секси певецът от родината на дигиталното гласуване е русокос вариант на Владимир Ампов - Царя.

Сега... Защо Владимир Ампов - Лорда досега не е бил представител на България на Евровизия - ето тая тайна ще ме гложди, докато Владимир Ампов - Княза не бъде избран да ни представлява.

А ние да продължим. Беше ред на чехите да ни потопят в музиката на Бени Кристо.

Бени Кристо заложи на бърза денс песен, която звучи по-жизнерадостно от предишните две творби. И въпреки че тоалетът му леееееекинко ме изплаши, песента поне не предизвикваше желание да си срежеш вените по дължина и за всеки случай да се обесиш. Като цяло Бени бе заложил на песен за по-младежка аудитория и да, песента приличаше на дузина други песни. Но както някога Брамс казваше на Хуго Волф - "По-добре да прилича на нещо, отколкото на нищо да не прилича"...

След Чехия беше ред на южните ни съседи. И тук се случи една от приятните за мен изненади. Певицата Стефания Либеракакис се оказа готина мацка, а песента „Last Dance“, макар да не беше кой знае какво, бе приятно аранжирана и звучеше добре, без да залита в познатите за южната ни съседка клишета.

След Гърция дойде редът на страната на шницелите, торта Сахер и виенското колело - Австрия.

Тук у мен се зароди една сериозна драма. Песента на представителя на Австрия Винсент Буено носи името "Amen" ("Амин").

В което нямаше да има нищо лошо, ако само преди два дни, в първия полуфинал, представителката на Словения Ана Никулич не бе изпяла песен със същото име - отново "Амин".

Да бе, то ясно, че в тия пандемични времена думата "Амин" се споменава често, ама чак толкова...

Не знам, не знам, не знам...

Песента започва като “Hey, Judе”, после продължи като две други, три трети и Гошо Вратарчето...

Не, действително песента не бе лоша, звучеше като компилация от няколко балади – от Бийтълс до Джордж Майкъл.

Амин, да влезе следващият участник...

Песента на Рафал Брзозовски носеше името „The Ride“ („Пътуването“).

Пътуване и Полша в едно изречение...

Волен много харесва това...

Иначе певецът Брозовски мязаше на млада версия на Васко Кеца. Песента е полско диско, напомня на денс полка и техно краковяк. На сцената има и млади полски танцьори в бели костюми.

Изобщо, Волен спокойно може да тръгва към Полша, ей го къде е Краков, Гданск и Гдиня...

Молдовската певица Наталия Гордиенко пък бе нещо като румънскоговоряща Кайли Миноуг.

Песента, с която тя представи родината си, носеше заглавие, предизвикващо диабет ("Sugar“).

Изпълнението обаче не бе много прецизно във вокално отношение, да не кажа, че бе лекинко фалшиво.

То много захар не е на хубаво. Питайте бившия кмет на Нова Загора... В края на изпълнението танцьорите паднаха на земята. Вероятно в диабетна кома...

И така дойде ред на Исландия. С нещо, наречено „Дади & Гагнамагнид“.

Сега, ако не ви се гледа, да ви преразкажа набързо какво беше това чудо на природата.

Дузина колежани с анцузи и криви синтезатори пеят диско и маршируват в нещо като модерна хореография.

Има шарени дъгички, еднорози. Уsещането ми е за Тинки Уинки, който е пребозал с ЛСД и лавандулов спирт. 

Като цяло подобни опуси ме карат да съжалявам, че имам телевизор. Но вие си знаете. Ако не сте гледали песента, гледайте, но на свой риск.

Като се замисля, че Бьорк и Шугъркюб са от същата страна...

След исландците беше ред на братята сърби. И тук нещата ескалираха!

Оказа се, че сърбите са направили сръбска версия на "Destiny's Child". Tри знойни сръбски красавици, облечени в рокли като на Бионсе, изскочиха като ураган на сцената.

Впрочем, те така се и казват. Триото носи името "Hurricane". Девойките от сръбското трио заложиха на класиката – нещо, което наричаме поп фолк.

Мацки, ритъм на регетон, текст, достоен за лоботомия. Ако песента не постигне успех на Евровизия, според мен ще е чудесно попълнение в програмата на телевизия „Планета“.

Грузия изкара на сцената малко плашещия с визията си на закоравял рецидивист Торнике Кипиани .

Ето какви бележки съм си водил снощи, докато съм гледал изпълнението на грузинския певец:

"Балада в размер 6/8. Мъж с плашеща визия, нисък глас, депресия. Постепенно певецът вдига глас. Октава високо. Започва да става още по-плашещо. Странно – от една страна усещам, че песента не е никак яка, но от друга, на фона на останалите, тя изпъква. И това вече е притеснително. В някакъв момент певецът започва да се дере като хеви метъл вокалист. И точно в тоя момент песента свършва."

Следва Албания. Певицата Анджела Перистери изпя песента "Карма". Сега, кармата, както знаете, е кучка. Но песента не беше кучка, а скучна.

Иначе евала за гласа на албанката, много мощен и плътен вокал.

Следваше Португалия. И група, която се казва "The Black Mamba".

Е, добре де, как може да си кръстиш бандата "Черната мамба"...

Както и да е, песента предложи ретро звук, преобладаваше звука на струнните инструменти.

Песента щеше да е супер, ако беше записана през 1968 година заедно с ранните тави на Бийтълс. Като се замисля, и с късните тави да беше записвана, пак щеше да е оправдано съществуването X.

След тази песен очаквахме нашето момиче. И нашето момиче, Виктория, не ни разочарова.

Няма да коментирам нищо по песента на Виктория Георгиева. Бях сигурен, че мястото ѝ е на финала, а сега казвам, че мястото ѝ със сигурност е в първата петица. А на фона на безличните песни, които се леят, мисля, че имаме шансове и за нещо повече. Но да видим какво ще стане в събота вечер.

Следваха финландците от „Блайнд Чанъл“ с песента „Dark Side“.

Финландците заложиха на странен хибрид – аутфит на дет метъл банда и песен, която звучи като малко по-твърд "Ню кидс он дъ блок".

В тази песен има всичко – и рап, и поп, и рок. Абе нещо като кварталната бакалия - за всекиго по нещо. И въпреки инфантилизма ѝ, песента кой знае защо ми стана симпатична. 

След нея дойде ред на убийствената латвийка Саманта Тина.

Певицата е опитвала 5 пъти да стане представител на родината си за Евровизия и от шести опит е успяла.

Аранжиментът ѝ обаче бе ужасен. Толкова ужасен, че певицата в един момент не уцели правилната тоналност.

В бийта през цялото време участваше нещо като семплиран рев на магаре, който направо съсипа факта, че певицата е атрактивна, секси и е работила много по хореографията на парчето си.

И тъкмо си мислех, че видяхме всичко, дойде ред на швейцареца Джон Мухаремай, известен с псевдонима си Gjon's Tears .

Ето преразказ на песента и изпълнението:

Отличник от класа по математика, пее на френски.

С висок глас.

Постепенно минава на фалцет.

Няма да продължавам....

Песента се класира от раз за финала, което предизвика у мен лека депресия...

Но имахме да видим още една песен.

Дания. Фир и Фламе изпълниха песента „Øve os på hinanden“, каквото и да значи това.

Според мен Дания се явиха с кавър на „Боса по асфалта“ на Роси Кирилова. Или с нещо на братя Аргирови.

Диското се завърна, само че аз не съм млад и ми е все тая вече. Странно е, че тая адска ретроградна композиция започва да ми изглежда симпатично. Има нещо гнило в Дания и това е датското диско, да знаете.

С това песните приключиха. И дойде най-страшният момент в шоуто на втория полуфинал.

Резултатите дойдоха около полунощ.

И те бяха повече от добри за нас.

За финала се класираха следните песни:

1. Албания
2. Сърбия
3. България
4. Молдова
5. Португалия
6. Исландия
7. Сан Марино
8. Швейцария
9. Гърция
10. Финландия

Освен тях, на финала по право отиват песните на Франция, Испания, Италия, Великобритания и Германия.

И ние ще гледаме финала в събота и ще стискаме палци на Виктория Георгиева.

В заключение мога да кажа няколко неща. Те са простички.

Ако Евровизия е лицето на европейската забавна музика, то това означава, че Европа много, ама много го е закъсала.

Скука, клишета, трудно запеваеми песни и депресия дебнеха от всеки ъгъл на тазгодишното представяне.

Самият факт, че две песни се казваха "Амин", е повече от красноречив.

Иначе всичко останало бе на ниво - аранжименти, танци, визуални решения. А бе всичко беше добро.

Освен съдържанието.

А съдържанието е всичко. И именно липсата на съдържание е причината Евровизия да не ражда звезди от ранга на АББА и Селин Дион, които някога са тръгнали именно от този конкурс.

А сега ви оставям. С една добра новина.

Добрата новина е Виктория Георгиева! Стискам палци тя да спечели конкурса!