На 14-и ноември, събота, от 19:30 часа в Театър 199 ще се изиграе 50-тото юбилейно представление на "Гарванът" от Калина Попянева. 

Постановката е дело на Бина Харалампиева, а в главните роли са Теодора Духовникова и Калин Врачански.

Някои казват „времето лети“, други „от щастие летя“, трети „късметът отлетя“... Откакто свят светува човек мечтае за крила – да се освободи от жестокото притегляне на почвата. И нито балонът, нито самолетът утоляват тази жажда. Защото истинският полет предполага пълна свобода, възможността във всеки миг да избереш посоката, да кацнеш там, където пожелаеш и да се въздигнеш пак, когато си поискаш. Това е нашата същинска драма. За разлика от слона, да речем, ние знаем, че не можем да летим, но бленуваме неистово да се откъснем от земята. Вероятно затова вселената се е смилила и ни е дарила с умението да мечтаем, страдаме, сънуваме, обичаме. Така лети човекът. Душите ни летят.

За играта си на Сестрата Теодора Духовникова е носителка на наградата за женска роля на Международния фестивал Друмеви театрални празници "Нова българска драма", а Петя Стойкова – на наградата за сценография на същия фестивал. За ролята на Брата пък Калин Врачански е удостоен с ежегодната награда "Иван Димов" 2013 на фонд "Иван Димов" на фондация "Млади български таланти".

"Казаха ми: „Гарванът е толкова черна пиеса, че ти се иска да се гръмнеш, докато я четеш. А когато стигнеш до края, ти се иска да си се гръмнал, преди да я прочетеш”. Не съм съгласна.

„Гарванът” отразява обърканите взаимоотношения между брат и сестра, онази тънка граница в съзнанието ни, когато обичта и омразата не са две, а само едно чувство – „любовомраза”. Толкова сложно чувство, което е присъщо на всеки от нас! Понякога „любовомразата” ни кара да действаме импулсивно, да нараняваме, а после – да съжаляваме за изречените думи или безумни действия.

Един-единствен миг от миналото променя живота на двамата герои и ги свързва завинаги заедно. Сестрата говори винаги за времето преди Онзи миг, а Брата – за времето след него. Ежедневието е протяжно и само нюансите на сивия цвят отбелязват безкрайната върволица от дни, чрез които времето се превръща в безвремие. А Гарванът става символ на вечната самота и вътрешната пустота на душата.

Как героите да излязат от изградения от самите тях капан, без да загубят същността си? Нима най-близкият ти човек не олицетворява живота? А ако този човек изчезне? Нима светът ще продължи да съществува? Кой е слабият и кой е силният? И още, и още въпроси.

Надявам се „Гарванът” да докосне душата на всеки зрител. Дано повярвате на моите герои, защото във всеки от нас има частица от техните настроения и мисли", споделя Калина Попянева, която печели предпоследното издание на конкурса за съвременна българска камерна драматургия на Театър 199 със своя "Гарван".

Още по темата

12/11/2015

Култура

Маркос Торенте и Господинов говорят за романите си на Софийския литературен фест (програма)

12/11/2015

Култура

Отело ще се бие на сцената на театър "Българска армия"

10/11/2015

Култура

Директорът на търновския театър подаде оставка

05/11/2015

Култура

Испанското фламенко среща българския фолклор на 5 декември