'Франц', който скри истината, за да стане честен

Последна промяна на 19 септември 2017 в 18:18 5899 0

"Франц" е филм, след който остават много въпросителни. За живота, за смъртта, за войната и истината. 

Сюжетът на филма се развива през 1919 г. - малко след Първата световна война. Младата и красива германка Ана (Паула Беер) е загубила своя любим Франц, който загива на фронта. Един ден на неговия гроб се появява французин - Адриан (Пиер Нини), който се представя за приятел на Франц.

Неусетно Адриан се настанява в семейството на загиналия Франц, с което живее и Ана. Неговите истории за близкото им приятелство утешават скръбта на родителите, а моментите с бившата годеница на войника стават все по-интимни. 

И докато зрителят започва да разсъждава върху зараждащата се любов между приятеля и годеницата на загиналия, филмът обръща посоката си - Адриан разкрива пред Ана същинската причина за появата си, тайна, която ще разбие сърцето на родителите на Франц и вече огорчава Ана.

Ана се заема със задачата да разкрие истинското лице на Адриан пред германското семейство, но това така и не се случва. Тя продължава да поддържа лъжливия образ на французина в името на фалшивото щастие, а за това си плаща солено. И в този момент тя разбира силата на истинското разочарование и обществените нагласи от края на войната. 

Красивата актриса Паула Беер в образа на Ана

Озон представя темата за войната на фона на омразата. Той поставя и идеята за отговорността - кой е виновен за смъртта на фронта - войниците, техните бащи или обществото, в което живеят. Вече не е важно кой е загинал - това е само статистика, режисьорът и сценарист Франсоа Озон кара зрителя да се замисли за причините, които карат човека да убива своите.

Вместо да утеши публиката със страстна целувка между главните герои и да начертае съвместният им път, Озон и дава въпроси - за любовта и живота след смъртта на най-близкия ни, за щастието, което понякога се оказва просто една цветна завеса и за тайните, които не можем да носим със себе си. Наистина ли знаем всичко за себе си и хората около нас - Озон остава тих за отговора. 

С образа на Ана, която носи тъмната тайна на Адриан, филмът заявява своята честност. В него нищо не е категорично изказано. Всичко, което Озон показва, са измеренията на истината и нейната недостъпност, тя е някъде там, недостижима сама по себе си. Режисьорът показва, че понякога тъгата ни е пленник на някой друг, а щастието - изкуствено създадено, но без да става морален съдник на собствените си герои. Всичко остава в ръцете на зрителя и неговия прочит на събитията.

Със сигурност "Франц" трябва да влезе в календара на всеки почитател на хубавото кино. Въпреки етическата главоблъсканица, филмът не носи отблъскващ послевкус. Играта на Паула Беер е впечатляваща, а решението лентата да е черно-бяла и само на места да се показват цветове допълва емоционалността на сцените. 

Премиерната дата на филма за България е 22 септември, а трейлъра му може да видите във видеото.