Елица Петкова: За всяка отделна история е необходим личен почерк

Новият филм на Елица Петкова 'Риба, плуваща по гръб' с премиера на 70-тото издание на 'Берлинале'

Последна промяна на 24 февруари 2020 в 14:11 1166 0

Дипломният филм на режисьорката Елица Петкова се състезава в категорията „Перспективно германско кино“ на тазгодишното „Берлинале“. Категорията събира на едно място нови, независими и нестандартни немски продукции, като повечето от тях са дебютни пълнометражни филми. От 2002 година насам тази секция дава гласност на изгряващи таланти в рамките на най-посещавания европейски филмов фестивал. Тази година селектираните филми са осем на брой и един от тях е именно на Елица Петкова, завършваща Германската филмова и телевизионна академия в Берлин (DFFB). Първият пълнометражен филм на Елица Петкова „Жалейка“ (2016) спечели Международния конкурс на 20-ия София Филм Фест и голямата награда „София - Град на киното“.

Първият ми въпрос към теб е тривиален. Виждайки крайния резултат, доволна ли си от постигнатото в „Риба, плуваща по гръб“?

Да, доволна съм и заставам зад филма. Имах щастието да намеря професионалисти, които отново работеха без заплащане седмици наред и смятам, че това не си личи на екран.

Предизвика ли те нещо ново в процеса?

Процесът наподобяваше този на „Жалейка“. Помолих актьорите да не учат репликите от сценария, въпреки че там имаше заложени диалози. Репетициите се базираха на сценария като ориентир, но актьорите после и по време на снимките говореха свободно. За мен този подход функционира и при един по-абстрактен, стилизиран филм като „Риба, плуваща по гръб“, както и при един документално ориентиран, натуралистичен филм като „Жалейка“.

Докато работеше над сценария и мислеше как да развиеш персонажите и какъв живот да им вдъхнеш, какво те вдъхновяваше?

Със сигурност съм повлияна от атмосферата в пиесата на Жан-Пол Сартр, „Затворено общество“, където персонажите са затворени в Ада и нямат изход. На подобен принцип фигурите във филма се следват един друг без да могат да отговорят на нуждите си. Въпреки това не съм целила образите да препращат към някоя литературна творба или филм.

Смяташ ли, че вече си развила определен стил или почерк, който може да наречеш свой собствен?

Може би имам едно общо правило. На всяка отделна история ѝ е необходим личен почерк. Ще я загубиш, ако започнеш да налагаш определен стил върху нея. Не смятам, че водещото е формата, ами същността.

Филмът ще стигне ли до българската публика?

Да, ще бъде показан на София Филм Фест през месец март.

Няколко въпроса към теб, които нямат пряка връзка с филма. Какво те запали да правиш филми?

От много малка пиша – отначало стихотворения, после разкази. След това следвах философия и развивах теоретичния си начин на мислене, но нуждата да се изразявам художествено не стихна. Киното е перфектното място за мен, защото там боравиш с фантазия и воля. То събра всичко, което ме е вълнувало през целия ми живот досега.

Има ли филм, който в последно време те е впечатлил истински?

О, да! Наскоро гледах македонския документален филм “Honeyland”. Хареса ми и стилистично, и същностно.

Започнала си с документални филми, би ли се върнала към документалната форма?

Аз вече съм го сторила. В момента довършвам новия си документален филм, който се развива в селото от „Жалейка“ – село Пирин. Не мога да си представя да спра да правя документално кино, защото то ме вдъхновява много.

Имаш ли любим български филм?

Не мога да кажа, че е любим, но един филм, който много уважавам и ме впечатли, е „Безбог“ на Ралица Петрова.

Когато работиш с актьори, кое е най-ключовото за теб?

Да се срещнем на едно ниво и отношенията ни да са симетрични. За мен актьорът е човек, на когото аз трябва да предам общата картина, за да може той от птичи поглед да погледне историята и това да допринесе за развитието на индивидуалната му роля. Този процес изисква респект, доверие, игривост, креативност. Радвам се, че досега съм нямала разногласия с актьори.

Ходиш ли на театър? Ако трябва с една дума да разграничиш театъра от киното, коя ще е тя?

Ходя, но не много често. Любопитна съм някой ден да поставя нещо на сцена. За мен в театъра има непосредственост, а в киното безсмъртие.

Чувстваш ли се независима в работата си? Налагало ли ти се е да правиш компромиси?

Досега съм била абсолютно свободна. Представям си, че е нормално да има конфликт на интереси, но не бих направила компромис, който да осакати качеството на филма. Не съм инатлива, ако компромисът е логичен.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !