„Интернет дава свобода на творците да се изявяват , а не да чакат финансиране и да им трябват много пари и след това. Това са новите реалности.“ Това заяви в предаването на OFFRoad Radio „Вечерна проверка“ Део, който участва в готвения за хит български филм „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“ и е водещ в предаването "X-Фактор". Пред Додо – водещият на младежкото предаване на OFFRoad Radio - Део издаде също, че в момента усилено се работи по втория сезон на "X-Фактор" и в момента се провеждат кастинги за него.

За „живота, нета и всичко останало“ се говори в цялото интервю, което може да се чуе като звуков файл тук, а може и да се прочете в текстов вид тук:

-Здравей, Део, разбрах, че те хващам някъде на път, така ли е?

-Да, в момента всъщност имам много приятна вечеря с директора на продукцията на "X-Фактор" в Скопие.

-О, супер, ние и за "X-Фактор" ще си говорим, но малко по-късно. През май излиза по кината новият български филм с твое участие „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“. Първо, какви са твоите очаквания за неговия успех и доколко според теб интернет и до голяма степен Facebook помагат на подобни продукции и на хора като теб?

-Ами, мисля че помагат много. Наскоро гледах един филм, който беше качен във Vimeo -  направен от двама финландци. Филмът се казва “Push, play, stop” или нещо подобно - за новата реалност в кино индустрията, в книгоиздаването и в музиката. И този филм в два часа много задълбчено анализира цялата тази нова ситуация. Човек може абсолютно сам, с един компютър, ако има идея и има какво да каже и с един не кой знае колко сложен софтуер, да се запише песен, след което дори и сам да се дистрибутира в YouTube, във Facebook, навсякъде. Това всъщност са някакви нови територии, просто нещата се движат в такава насока. Наистина интересен филм, можете да си го потърсите.

Смятам, че това ще помогне много на „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“ и на самия режисьор Георги Костов, който тоя филм го прави общо взето на мускули. Точно както Димитър Коцев направи „Лора от сутрин до вечер“ със супер скромен бюджет, с този фотоапарат Canon, който дава вече да се снима на много високо качество. Няма вече, кино лентата си отиде. Интернет дава свобода на творците да се изявяват. А не да чакат финансиране и да им трябват много пари и след това. Това са новите реалности.

-Според теб интернет сила ли е или слабост?

-Според мен е сила, огромна.

-Обаче създава и много слабости...

-Да, като всяко едно нещо, като се стига до крайности...

-Идва ли категорично вторият "X-Фактор" и с повече нетърпение ли го очакваш от предишния?

-Очаквам го наистина с огромно желание. Достатъчно си почивахме вече. Целият екип сме заредени с много сили и ни е много интересно какво ще се получи този път.

-А знаеш ли дали ще има нещо по-различно от първия?

-Все още сме в началото на кастингите, тепърва започваме да ги снимаме, лятото започват да се излъчват епизодите, а чак след това ще започнат лайвовете и тогава вече ще видим. Сигурно ще има нещо ново, няма как да не се надгради по някакъв начин. И самите фенове на предаването предполагам ще очакват да се случи нещо повече.

-Някога случвало ли ти се е да има „суша“ между телевизионните или каквито и да било твои професионални изяви и да си крайно притеснен за оцеляването и развитието си?

-Имал съм дълги периоди без предаване, обаче пък тогава имам участия. Тъй наречените „халтури“ – много съм им благодарен. В началото ме измъчиха много, много трудно ги приемах и ми беше много трудно да се възстановя. Но в последствие започнах да си ги обичам и те де факто ми плащат сметките.

-Макар и да си минал 30-те ти все още си и ще продължаваш да бъдеш любимец на тийнейджърите, а и не само на тях. Те те смятат за равен по възгледи и поне по облик най-малкото. Ти самият как се чувстваш?

-Ами, как да ти кажа... Инфантилен се чувствам, определено. Не знам как се развиваме ние, мисля, че някъде човек се застопорява на 18-ата си година и оттам нататък времето взема своето, но в главата си човек е все на 18. Поне на мен така ми се струва. Може и на 12.

-Вписваш ли се в интернет течанията с лекота – Facebook, Myspace, т.н. или го правиш по задължение?

-Имам си Facebook, MySpace нямам. Във Facebook имам максимум приятели.

-Аз наистина се опитах да ти искам едно пълномощно, но се оказа, че имаш твърде много покани за приятелство. Мисля, че имаш някъде около 4000, което означава, че днес трябва да си на много рождени дни.

-Да, има такова нещо, но не съм. Знаеш ли колко черни дробове ще ми трябват и бъбреци?

-Има ли нещо, с което днешните младежи те разочароват или пък те изненадват приятно?

-Не бих казал, че ме разочароват. Има едно клише, дето съм забелязал – по-старото поколение казва „по-младото поколение е еди какво си, не се справят някак си, навремето нещата как бяха при нас“. А това според мен е просто някакъв естествен път на нещата. Все им се струва, че по-младите по някакъв начин не са както ти си бил или са по-повърхностни, но според мен не е така. Конкретно дори "X-Фактор" ми го подсказа това нещо. Видях, че това е абсолютна заблуда. Младите хора си се развиват по техен начин. Има много будни млади личности, които искат да заявят присъствието си, да правят нещо, да останат тука. Например Рафи е един такъв човек. Рафи е на 18. Калин Терзийски му е личен приятел, един от най-готините български автори в момента, писатели. Рафи си действа някакъв общественик, прави някакви кръжоци, сбирки, кани Калин Терзийски, правят някакви семинарчета интересни. Иначе и при младите разбира се има пройдохи много. Но и по наше време имаше, а може и ние дори да сме част от тях.

-Виждаш ли някаква разлика между себе си и днешните младежи? Ти какво си правил като си бил на 18?

-Имахме повече празни пространства между блоковете, играхме много повече футбол, фунийки и т.н. Това може би е негивът на компютрите, че човек много се заседява. Например според мен българският фубтол е заради това куца. Навремето се спуквахме да играем мачове. Сега днешните деца нямат тия пространства, всичко е застроено и няма къде да играят футбол примерно.

-Искаш ли да се върнеш в онова време или сега си е перфектно?

-По онова време ми харесваше много защото в София имаше много по-малко коли. Въздухът беше много по-чист. Имам едно площадче пред блока, точно където играхме футбол, сега съм броил – има 42 коли паркирани. По онова време според мен при всички положения е било по- здравословно.

-Кое предаване или продукция ти липсва най-много, тъй като ти си участвал почти навсякъде?

-Ами, да ти кажа, Додо, във всяко едно предаване, в което съм бил, си има много готини моменти и страхотни колеги. Може би първото ни предаване най-ми липсва. Тогава бяхме един мъничък, спретнат екип, Виктор Чучков беше режисьор, Цеци Христова беше гримьорка. Джубокс се казваше предаването. Още бях барман, паралелно, първите 2-3 години. Оператор беше Росен Даскалов, който сега е главен оператор на този, новия сериал по Нова Телевизия. Спомням си ги тези 5 човека, все едно сме си заедно все още. А това беше преди 10 години.

-С какво ти се иска да се захванеш? Ти си правил невероятно много неща, за които някои дори не могат да си мечтаят, но кое е това,  с което си искал да се захванеш, но никога не си успял - няма значение дали е поради липса на време или възможност.

-Какво да ти кажа... май няма такова нещо на този етап. Не бих казал, че съм постигнал всичко, но съм пробвал всякакви различни неща. Сега най-много ми се кара уиндсърф, ако трябва да съм честен. Бих искал много да работя в сърф училище.

-А какво искаш да постигнеш, което не си постигнал – семейство например?

-Аз имам приятелка, много дълго време вече – 8 години. Може би детенце е време да си имаме.

-Знаеш ли колко ще ти отива едно детенце да върви до теб и ти да се навеждаш? Ще бъде странно първите няколко години.

-Да, мисля, че ни е време, но все пак е съвместно решение. Надявам се да дойде и това.

-Благодаря за времето, което отдели на OFFRoad-Radio и на мен специално. Надявам се скоро да се чуем или да се видим пак. Може би на"X-Фактор".

-Да, с удоволствие. Поздравявам слушателите на OFFRoad-Radio и ви пожелавам късмет.