Дали транссексуалните имат право да се докосват до Майстора? Изглеждаше като кич преди писмото на автора

Противоречивата трансджендър изложба „Другите българки“ и филмът "България в транс" откриват Международен фестивал за изкуства в Нидерландия

Искра Ангелова 08 ноември 2022 в 11:10 2091 2

Момичето с розите

Снимка Другите българки

Момичето с розите

С изложбата „Другите българки“ и документалния филм „България в транс“ ще бъде открит Международният фестивал за изкуства What You See Festival на 17 ноември в нидерландския град Утрех. Събитието ще се проведе за пета поредна година, а целта му е да представя творби на артисти, които рядко или никога досега не са били показвани в Нидерландия, съобщават организаторите.

Изложбата ще може да бъде видяна от 17 до 20 ноември в театър Kikker в центъра на Утрехт. Проектът продължава да предизвиква интерес отвъд границите на страната. Водещото онлайн списание за изкуство с международно признание Chromart Magazine посвети 14 страници на проекта.

Една от малкото останали публични художествени галерии в Торонто, John B. Aird Gallery включи изложбата в онлайн каталог, представящ изкуство на съвременни артисти, вдъхновени от Queer културата.

Белгийската фондация, която подкрепя и насърчава всички дейности в областта на културата и изкуството, Bruxelles Art Vue публикуваха обширна статия за „Другите българки“ на заглавната си страница.

Малко контекст:

Изложбата „Другите българки“ и документалният филм „България в транс“, посветени на транссексуалните хора в България, провокираха остри реакции в мрежата и в медиите по времето на случването им през февруари, 2022 г. Авторът им Михаил Вучков използва фолклорната символика от картините на Владимир Димитров-Майстора и през нея разказва историите на няколко души, променили пола си в България. Проектът му е подкрепен финансово и от Национален Фонд „Култура“ (НФК), като одобреният бюджет от държавата е в размер на 10 000 лв. Понеже новината беше използвана политически срещу министъра на културата Атанас Атанасов е интересно да се спомене, че проектът е бил подаден и е получил подкрепа в сесията на НФК през 2020 г. в категорията „Социално ангажирани изкуства“, т.е. по друго време. Субсидията на точно такъв проект беше счетена от голяма част от българската общественост за недопустима. Част от критиките извадиха наяве замитани проблеми, свързани с начина на оценяване на проекти от Министерство на културата и НФК – а именно: анонимно. Една от предпоставките за корупция в тези ведомства и структури идва от пълната анонимност на комисиите, които раздават по свое усмотрение средствата на българските данъкоплатци. По същия начин абсурдният проект „Килим от 14 000 рози“, който бе проснат пред НДК за 2 дни и беше получил 38 000 лв. от МК така „постла“ на България председателството на ЕС, че на всички ни замириса.

Михаил Вучков обясни решението си да направи паралел с образите на Майстора с това, че легендарният художник е „запечатал последните българки, подчинени на патриархалните порядки, чиято маргинализация тогава е сходна с тази на транс българката днес“.

Причината да повдигне темата през 2022 г. беше свързана със 140-тия юбилей на Владимир Димитров на 1 февруари.

Тук публикувам отвореното писмо на автора на провокативния проект, защото то поставя много други важни въпроси – за чалгаризацията на българската култура и медии, за корупцията в българското кино и за лошия вкус в българските телевизии и в продуцираните от тях реалити формати. Това писмо не прави проектът „Другите българки“ по-важен или стойностен, но обяснява отчасти състоянието на „другите българи“ у нас.

От Михаил Вучков:

„Приятели, разпространената информация относно изложбата „Другите българки“ предизвика бурна обществена реакция, откровени нападки и обвинения към мен. Това стана причина да напиша отворено писмо, което съм адресирал до всички хора, почувствали се възмутени от проекта, посветен на трансполовата общност.

ДО МОИТЕ СЪГРАЖДАНИ

ОТВОРЕНО ПИСМО

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,

Събитията от последния ден (02.02.2022) изискват от моя страна коментар, който ще се разпростре отвъд темата на изложбата „Другите българки“. Мнозинството до голяма степен ще се сблъска с името ми за първи път, това изисква да се представя пред вас с няколко реда. Ще бъда верен на основния мотив в отправените критики към мен, които твърдят, че с действията си поругавам българските ценности и както се казва в една крилата фраза със статут на подобна ценност – „Дела трябват, а не думи.“, ще ви се представя. Казвам се Михаил Александров Вучков, част съм от нашата нация 41 години. Седем от тях посветих, като част от екипа на Телевизия ММ, в работа, подкрепяща и създаваща многожанровото музикално разнообразие у нас.

До деня, в който първият снаряд на задаващата се попфолк реалност, в която живеем и до днес, се стовари върху мен. Годината е 2005, след 7 години неуморен труд тъкмо бях достигнал до най-високото стъпало, позицията програмен директор на медията. Точно тогава ръководството на телевизията взе решение, че ще допусне в ефира първото попфолк парче, маскирано като творческа колаборация между двамата артиста Азис и Устата. Крепостта бе превзета, неуморният труд на всеки един от сплотения екип на медията бе заличен, тъй като ценността, която ни обединяваше бе пропукана. И въпреки, че точно бях достигнал до най-високото стъпало, аз си дадох сметка, че ако продължа, ще залича всичко, в което съм вярвал, затова взех решение да се разделя с най-романтичния период в професионалната ми биография, като си подадох оставката. Този снаряд се оказа семе на плевел, което само няколко години по-късно доведе и до закриване на медията. Този плевел роди плодове, размножи се и заличи всичко друго, като пощади само няколко добре вкоренени дървета. Създаде бъдеще – дните, в които живеем днес, в които националният информационен поток е запълнен с попфолк „красавици“, готвещи салати, разказващи за последните си пътувания и новите си силиконови придобивки в ефира на всяка медия, а най-търсената личност в българския Гугъл се оказа Джулиана Гани. Явно всичко това не противоречи на българските ценности, тъй като никой не му се противопостави, никой не възропта.
Михаил Вучков, снимка Facebook

Следващите седем години посветих на българското кино. Основната ми задача бе, като ПР и рекламен стратег, да убедя вас, че то си заслужава. Въпреки многобройните изстрадани в кинозалата опити да видите финалните надписи на поредната творческа експликация, която ви е разочаровала, моите усилията се свеждаха до това да ви убедя, че въпреки всичко се раждат гледаеми неща. До ден днешен съм щастлив, че съм работил по рекламните кампании на „Лили рибката“, „Каръци“, „Лошо момиче“, „Цветът на хамелеона“, „Страх“, „Стоичков“, „Екшън“, „Чужденецът“, „Бензин“, „12А“, „Ятаган“, „Никой“ и мн. др. През този период за мен не останаха скрити пукнатините и в тази сфера. Практиката „Ние даваме на вас, а вие давате на нас“, е широко разпространена в Националния филмов център. Слава богу, по кампаниите на такива филми съм работил само два пъти и то в началото, когато мозъкът ми все още не проумяваше, как е възможно да си получил субсидия от 1 200 000 лева, а филмът ти да изглежда, като заснет за 200 000 лв. По-късно осъзнах, че той си е бил заснет за двеста хиляди, а с милиона са заснели я пейзажи в Бали, я залези на Малдивите. Но явно всичко това не противоречи на българските ценности, тъй като никой не му се противопостави, никой не възропта. За мой късмет в този бизнес, в 96% от случаите съм работил с хора, които не са се ангажирали да разпространяват подобни филми, или с хора, които сами са финансирали творчеството си.

Но вие дами и господа, които така гръмко огласихте пространството с възмущението си относно субсидията, дадена от НФК в размер на 10 000 лева за изложбата „Другите българки“, къде бяхте тогава? Къде бяхте през тези десет, даже двайсет години?

Моята философия винаги е била, че само тук и само с личен труд може да променим реалността си. Но имаше период, в който българската реалност натежа дори на мен и аз реших да натрупам още знания и с тези нови сили да се върна и започна всичко отначало. След магистратурата в Щатите посветих 5 години на авторските телевизионни формати и реалити телевизията. Работил съм като редактор, кастинг директор и изпълнителен продуцент. Това бяха едни от най-мерзките години в живота ми, тъй като осъзнавах, че изкарвам парите си на гърба на самоизлагащи се хора в национален ефир, които задоволяват нуждата от най-ниски потребности у вас като: воайорство, сплетничество, клюкарство, присмех и мн. др. Затова в този сравнително кратък период, преминах през всички продуцентски къщи, като съм напускал по различни причини. Веднъж напуснах заради това, че не пожелах да цензурирам предаване в полза на тогавашния цар батюшка – Бойко Борисов. Друг път напуснах, поради унизителното отношение на продуцентите към мен и персонала. Случвало се е да напусна и поради здравословни причини, като треперещ от възпаление лицев нерв поради стрес, както и заради забрана на смеха на работното място. През този период обаче знам къде бяхте вие, там където сте и днес, пред екраните на телевизорите, а после пред мониторите на компютрите си и дисплеите на телефоните си. Където от висотите на домашната си неприкосновеност правехте това, което правите с мен, работата ми и цяла група хора днес, раздавахте морал и критики, като богове.

Чудя се, а и никога няма да разбера, как може човек, който смята, че друго човешко същество няма право да докосва роза или да облича народна носия, само заради това, че е различен, да възприема себе си за проводник на правотата. Та тези така различни хора по всичко са равни с вас, работят, съграждат семейства, спазват законите на републиката. Как тяхната различност ще омърси или ще поругае розата и народната носия? В моята глава живея в свят, в който всички търсят приликите помежду си. Свят, в който политическите манипулации не съществуват, поради мъдростта на всички нас. Свят, в който всеки би разбрал на часа, че медии, които искат оставката на министър, заради субсидия, раздадена две години преди назначаването му, не защитават българските ценности, а обслужват конкретен партиен, частен интерес. Свят, в който разликите помежду ни са причини за изграждане на мостове, а не за създаване на войни.

Скъпи съграждани, от цялото си сърце ви каня на 8 март, от 19:00 часа в пространството за култура и изкуство “The Steps”, за да отпразнуваме многообразието на човешката красота! С уважение! М.P.S. През целия период на работа по изложбата не съм спирал да мисля за Майстора, да го проучвам, да търся книги и албуми с негови репродукции, да посещавам галерията му в Кюстендил и да си задавам въпроса, какво би било мнението му за моята инициатива. И когато до мен достигна посредством статия в „България днес“, мнението за „Другите българки“ на Павел Антонов, родственик на художника, го приех като отговор на моя въпрос. „Майстора е бил разкрепостен тип човек, особено за своето съвремие. Във фамилията ни разказват, че той е събувал обувките си и ги подарявал на хората по влаковете, които са били бедни, и се прибирал бос в снега. Майсторът е имал голямо сърце и не е проявявал нетолерантност към никой. Винаги е бил прогресивен човек, ходил е по срещи с Пикасо и мисля, че би одобрил подобна възстановка.“

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22547

1

dolivo

08.11 2022 в 11:13

Изкуство, такива са времената. Не е моя стил, но такива са времената и ако промени живота на хора в добра насока, си заслужава

А най ме радва, че дразни и клати средния селски селяндур пуритан, закостял между патрЕотизъм и възхищения на мутротупула феодал, който раздава европейските помощи в региона си.