Премиерът Бойко Борисов връчи Държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" на проф. Вера Найденова, доктор на науките, критик и теоретик в областта на филмовото изкуство. Отличието се връчва за изключителен принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности.

"Особено развълнувана съм, защото знам кои хора са получавали тази награда и за мен тя винаги е била недостижима. Приемам я като знак на уважение и признание на ролята на критиката в художествената култура", заяви проф. Найденова.

Тя отбеляза, че е посветила живота си на критиката и любовта към българското кино, тъй като и до днес е твърдо убедена, че е необходимо духовно противоборство срещу безвкусицата.

"Както и че хората винаги ще имат нужда да огледат своите вълнения и разсъждения в тези на професионалистите", изтъкна още кинокритикът. 

Борисов акцентира, че почетната награда днес получава личност с огромен принос.

"Критиката дава възможност на самите режисьори да мислят за следващите филми и върху това, което предлагат. Радвам се, че българското кино се развива в момента – страхотни и сериали, и филми, и артисти, и творци имаме. Така, че за нас действително днес е хубав празник", подчерта министър-председателят.

Държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" е учредена с Постановление на Министерски съвет от 28 юли 2000 г. Тазгодишният й носител бе определен от жури с председател акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН. Носители на приза са били проф. Вера Мутафчиева, акад. Светлин Русев, проф. Стефан Данаилов, Йордан Радичков, Богомил Райнов, Валери Петров и др. Миналата година отличието получи българският режисьор и театрален педагог проф. Димитрина Георгиева Гюрова-Савова.

Проф. Вера Найденова е родена в село Торос. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и театрознание в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Доказаният ни критик и теоретик в областта на филмовото изкуство е личност със значителен и оригинален принос за духовното развитие на съвременната българска култура, един от най-компетентните специалисти на територията на оценъчно-оперативната и теоретико-естетическата мисъл. Свидетелство за това са нейните книги като "Актьори на българското кино" (в съавторство с Иван Дечев), "Човекът на екрана", "Керваните на киното пътуват", "Георги Георгиев-Гец", "Кино - познато и непознато" и др., както и десетките статии, рецензии, портрети, студии за българското и световно кино на страниците на специализирания и всекидневния печат у нас и в чужбина. Изключително стойностна е и дългогодишната й работа като преподавател в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов".