Блус дивата Грония Дъфи: Шоутата за таланти рушат музикалната индустрия

Последна промяна на 20 април 2013 в 08:05 1407 0

Грония Дъфи
Грония Дъфи

Автор: Марта Воева

Ирландската блус дива Грония Дъфи беше черешката на тортата на "София блус митинг" тази година. Изключително чаровна и усмихната, тя пристигна от Ирландия за това участие. Видяхме се на по бира в един уютен ирландски пъб и под звуците на традиционна ирландска музика, си поговорихме за блус.

Как се срещна с блуса, какво е той за теб?

Грония: Баща ми имаше страшно много плочи с кънтри музика, аз не харесвам кънтри. По-голямата ми сестра излизаше с едно момче и той много харесваше The Rolling Stones, Led Zeppelin и тогава започнах и аз да слушам рокенрол. Един ден чух Питър Грийн и просто се влюбих в китарата му. И постепенно започnах да научавам за Бижи Кинг, Мъди Уотърс и от това се роди всичко. За мен блусът е музика от сърцето, наистина има значение какво свириш.

Как те кара да се чувстваш блусът?

Грония: Мисля, че има страшно много емоции, хората асоциират блуса с робството, трудни времена, тъга. Голяма част от блуса е за точно тези моменти, много чувствителна и сантиментална, но в същото време голяма част от блуса е много жив и вдъхновяващ. За мен блусът е сбор от много емоции. Но най-вече блусът значи нечие сърце и душа.

Кога започна да свириш, какво те запали?

Грония: В началото започнах да свиря в група с двете ми сестри. Аз бях на 15, те бяха по-големи и свирехме песни на групи, които обичаме. Тогава реших, че искам да уча в музикалната академия. Когато завърших, осъзнах, че музиката, която гласът и китарата ми правят най-добре, е блусът.

Какво мислиш за музикалната индустрия в Ирландия?

Грония: Ирландската култура е доминирана от Англия. Има и добри, и лоши страни. Това е много блусарска държава и можеш да правиш блус фестивали навсякъде. Има хора, които много поддържат тази практика, отстъпват се театри, в които може да свири, и то наистина добри театри, хората идват, радват се.

Но от страната на радиото и телевизията доминират само шоута за таланти. Taка най-добре се разрушава индустрията в последните пет години, въпреки че отскоро има и някакъв спад. И макар че много хора искат да си пробутат песните и музиката и да бъдат известни, започват да се появяват и някои, които сами си пишат песните. Въпреки това по някакъв начин индустрията се препълни с кавъри. Шоу за таланти след шоу за таланти след шоу за таланти... от много време е така.

Има една група от нашия град, те са много млади, на по 15- 16 години и сами си пишат песните в бийтълс-стил и са наистина готини. Мисля, че започваме да отплаваме от шутата за таланти, а това е добре. Главното е, че има много хора, които обичат музиката. Просто на теливизионните и радио програми им се плаща много, за да пускат тъжна рекламна музика. Мисля, че някои от дижеите даже не се интересуват от музика. Всичко става много машинално.

Какво знаеш за музикалната индустрия в България?

Грония: Всъщност много малко. Преди съм била в България само веднъж, на сноуборд. Не знам много, всъщност знам, че в България има много фолклорни традиции. Днес Борето (Борис Тотев - музикант и организатор на "София блус митинг - б.р.) ни разказа за това колко много хип-хоп и поп артисти има в България, той каза, че това не е много добре. Предполагам, че "София блус митинг" е нещо като спасителна лодка (смее се).

Какво те вдъхновява да бъдеш музикант, да продължаваш напред?

Грония: Първото нещо е самата музика, защото обичам музиката. Тя е нещото, което ме отвлича от лош ден или ако се чувствам зле или добре, или както и да е, защото тя влиза в душата ми и когато се чувствам зле, и когато се чувствам добре. Животът също ме вдъхновява - история, която имам с някого, или спор, или просто добро усещане. Животът като цяло.

Разкажи ми за първото си участие на сцена?

Грония: О, бях на 15 или 16 и това беше всъщност ужасен първи опит в музиката. Беше със сестрите ми. В един пъб на някаква вечеринка. Беше пълно с футболисти, местният футболен отбор имаха специална вечеря и трябваше да има музика и ни наеха да свирим. А тези футболисти не харесваха музика. Ние свирехме, а те просто не искаха да слушат, това всъщност е едно от най-ужасните ми преживявания. Но това го направи само по-лесно по нататък, защото започнах с най- лошото. След това аз и сестрите ми имахме страхотни преживявания с музиката. Винаги, когато съм на сцената, има толкова много емоции, през които преминавам. Най-невероятнияе момент на сцената е, когато няма нищо друго освен музиката и връзката с публиката. Това е любимото ми нещо.

Беше обявена за втория най-добър блус вокалист. Какво означава това за теб?

Грония: Това беше страхотно, въпреки че не съм човек, който е за състезанията в музиката. Всеки е добър по свой си начин. Беше много хубаво да бъда оценена така, но в същото време аз се опитвам да стана по-добра за себе си. 

Кои изпълнителите те вдъхновяват?

Грония: Предполагам, Кийт Ричардс, той винаги е бил истински. Много обичам The Rolling Stones. И продължава да е много искрен в музиката си независимо, че е един от най-известните музиканти в света. Даже да не получаваше и стотинка от музиката, която прави, той щеше да продължава да го свири, а това е важно за мен. Арета Франклин също ми е много любима. Има и още много, разбира се. Някои по-новаторски неща, но и много музика от детството ми. Харесвам хора, които сами си пишат музиката и текстовете.

Харесва ли ти в България, чувала ли си някои български изпълнители?

Грония: Мисля, че наистина имам нужда от повече информация по темата за българските изпълнители, трябва да бъда абсолютно честна, не знам много български изпълнители, но наистина ми се иска да имам шанса да опозная българската музикална култура, смятам че новите музикални култури отварят учите ти за цял нов дял от музиката. А България много ми харесва, хората са прекрасни, много приятелски настроени. Страшно много ни харесва колко евтина е бирата (смее се).