България на фестивала в Кан: защо си струва да стискаме палци

Последна промяна на 14 април 2017 в 13:12 6813 1

Голяма и хубава новина – България е в Кан! В конкурса „Особен поглед” от Официалната селекция на юбилейното 70-то издание (17-28 май 2017) участваме с цели 2 филма!

Основният състезател е „Посоки” (България/Германия/Македония) на Стефан Командарев, добре известен и в чужбина със „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2008), стигнал до шортлиста за чуждоезичните „Оскар”-и и „Съдилището” (2014), отличен със „Златна роза”.

Съсценарист на Командарев е младият Симеон Венциславов, оператор е изключителният визуалист Веселин Христов („Жажда”, „Пеещите обувки”). Във филма участват известни български актьори: Асен Блатечки, Юлиян Вергов, Васил Василев-Зуека, Ирини Жамбонас, Васил Банов, Стефан Денолюбов, Герасим Георгиев-Геро, Иван Бърнев, Стефка Янорова, Христо Мутафчиев, Николай Урумов… Засега знаем само, че историята се развива в рамките на едно денонощие в шест софийски таксита, където се преплитат съдбите на различни хора.

Тиери Фремо, артистичният директор и главен селекционер на Кан каза по този повод: „Не само иранците правят филми в коли и таксита, но и българите също, в частност Стефан Командарев. Неговият филм се казва „Посоки” и ние сме доволни да представим една рядка страна – България”.

Тези думи той изрече на дългоочакваната пресконференция, където заедно с президентът Пиер Лескюр „разкриха” филмите от Официалната селекция - 49 на брой от 29 държави. Със сигурност тепърва ще се шуми много около този филм. Затова и ще следим изкъсо представянето му.

Стефан Командарев

Втората българска следа е „Уестърн“ (Германия/България/Австрия) на немската режисьорка Валеска Гризбах, сниман в България. Интересен е фактът, че зад продуцентите от немска страна стои Марен Аде, режисьорка на нашумелия „Тони Ердман”. От българска страна партньори са „Чучков Брадърс”. По предварителна информация това е историята за съвременен дуел между мъж и неговия съперник. Сред българските актьорите са Кевин Башев, Алиосман Делиев, Вяра Борисова, Венета Франгова.

Макар и все още без „Златна палма”, страната ни все пак е участвала многократно в конкурсите на Кан. В „Особен поглед” родното кино е било великолепно защитавано от Бинка Желязкова („Голямото нощно къпане”,1981), от Рангел Вълчанов („Закъде пътувате”,1986) и от Людмил Стайков („Време разделно”,1988).

През годините сме попадали и в основния конкурс с „Героите на Шипка” (България/СССР, 1955) на Сергей Василиев, „Земя” (1957) на Захари Жандов, „Звезди” (1959) на Конрад Волф, „Тютюн” (1963) на Никола Корабов, „Последната дума” (1974) на Бинка Желязкова.

Имаме дори „Златна палма” за анимационен филм (когато все още е имало такава секция) - „Женитба” (1984) на Слав Бакалов и Румен Петков, провокирал един киноначалник да каже крилатата фраза: „Критериите на Кан не са наши критерии!” В последните години в паралелните програми „Петнайсетдневка на режисьорите” и „Седмица на критиката” бяха селекционирани „Източни пиеси” (2009) и „Отровът” (2011) на Камен Калев, както и „Аве” (2011) на Константин Божанов.

Пробивът на Командарев на най-големия киноконкурс на планетата е обещаващо събитие, което тепърва ще следим в развитие.

Но нека огледаме и селекцията в конкурса за „Златната палма” – за нея ще се състезават 18 заглавия, но са възможни и някои „ретуши” в последния момент, предупреди Фремо. Предложени са били 1930 заглавия (през 2010 са били 1665). Представени са 29 държави (миналата година са били 27). Има 9 дебюта, като за „Златната камера” - наградата за първи филм, ще се състезават и дебюти от „Седмица на критиката” и „Петнадесетдневка на режисьорите”.

Селекцията на Кан се прави мъчително в продължение на месеци, след дискусии и пазарлъци до последния момент преди обявяването й. „Абонираните” за фестивала – най-изтъкнатите представители на авторското кино и любимци на фестивала тази година не са много, защото или не са готови с филмите си, или продуцентите им имат други стратегии.

Така например Терънс Малик, Ксавие Долан, Дени Вилньов или Кустурица не се класират. Затова пък присъства австрийският майстор Михаел Ханеке, който вече има 2 „Златни палми” и ще се бори за трета с филма си „Хепи енд”.

От САЩ са представени София Копола с „Измамените” (с Никол Кидман, Ел Фанинг, Кирстен Дънст и Колен Фарел), Тод Хайнс с „Wonderstruck”, Ноа Баумбак с „Историите на семейство Мейеровиц” и братята Бени и Джош Сафди с „Добро време” с Робърт Патинсън.

От Русия - Андрей Звягинцев, „един от най-големите гласове от последните години” по думите на Фремо, който ще представи „Нелюбов”. Французите, както винаги, са добре застъпени и тази година – Жак Доайон, един от най-големите френски режисьори, ще се представи с „Роден”; Франсоа Озон ще покаже „Двойният любовник” - „хичкоковски” филм, пълен с психологически съспенс, напомнящ Кроненбърг или Де Палма; третият французин Робен Кампило в "120 удара в минута” ще покаже социалните и психологически проблеми на болни от СПИН; четвъртият, Мишел Азанависиус е адаптирал в „Опасният” мемоарите на Ан Виаземски, посветени на годините й прекарани с Годар.

Филми имат още гъркът-космополит Йоргос Лантимос, украинският режисьор с интересен документален поглед Сергей Лозница, унгарецът Корнел Мундруцо, англичанката Лин Рамзи, добре познатият ни немски режисьор от турски произход Фатих Акин, двама южнокорейци Бонг Джун-Хо и Хонг Сангсу и японката с изящен стил Наоми Кауазе. Но откъде ще изскочи заекът, никой не може да каже, защото всички са артисти и правят авторски филми в различен стил.

След селекцията другата загадка, която предстои да бъде разбулена, е съставът на журитата. Засега е известен само председателят от голямото жури - Педро Алмодóвар. Моника Белучи ще е бляскавата водеща на церемониите. На официалния афиш, който задава празничното настроение на 70-то издание е радостната, дръзка и освободена Клаудия Кардинале, танцуваща на един римски покрив през далечната 1959… Наистина, какъв по-добър символ на фестивала от една жизнерадостна и независима жена.

„Това е именно образът, който имам за фестивала: сияние” – казва Кардинале която в онези луди години никога не си е представяла, че ще изкачва стълбите на най-прочутия дворец на киното.