Бах, Хендел и дъщерята на Дитрих Букстехуде, за която трябваше да се оженят

Казват, че в епохата на предкласическата музика е имало далеч по-добри композитори от Бах и Хендел...

Дали това е така или не е въпрос на предположения - уви, мнозина композитори от това време са писали много музика, но тя се е загубила някъде - или при опожарени библиотеки, или при някое местене на ноти, или кой знае как.

В някоя от книгите на големите композитори на 20 век - не помня в коя вече: или в "Аз съм композитор" на Артур Онегер, или в "Хроника на моя живот" на Стравински, някой от двамата разказваше за композитора Луиджи Бокерини, който ни е завещал огромно творчество - повече от 100 струнни квартета, повече от 100 струнни квинтета и повече от 50 триа (според Енциклопедия Британика), но при някакъв ремонт на библиотека изведнъж се намерили още над 100 квинтета, отново негови...

Такава свръхпродуктивност е почти необяснима, освен в контекста на това, че ти си придворен композитор, пишеш музика за всекидневни разточителни празненства и си наел поне още 20 твои ученици, които си обучил да пишат в твоя стил...

Е, не всички композитори от времето на барока са имали късмета да запазят нотното си творчество и днес някои музиковеди твърдят, че един от съвременниците на Бах - а именно германският композитор Хайнрих Шютц - е бил по-талантлив. За съжаление има толкова малко запазена музика от Хайнрих Шютц, че това е на практика недоказуемо.

Но да се върнем на композитора Дитрих Букстехуде, защото днес ще си говорим именно за него.

Днес Букстехуде е просто един бароков композитор със сложна за произнасяне фамилия. Но можеше да е и по-страшно. Я се опитайте да произнесете без да сбъркате името на средновековния немски минезингер (странстващ рицар-музикант) Валтер фон дер Фогелвайде? А? Сложна работа, нали?

Валтер фон дер Фогелвайде - странстващ рицар-минезингер

Дитрих Букстехуде на практика е бил първият музикант-суперзвезда във втората половина на 17 век. Роден някъде около 1637 година (годината на раждането му все още не е напълно изяснена) и починал през 1707 година, на 9 май, този композитор е истински виртуоз в изпълнението на орган.

За негова родина се смята Германия според едни. И Дания според други. И Швеция според трети - просто Дитрих се е родил в Хелзингборг, който през клетата 1637 е бил част от Дания. Впрочем други пък твърдят, че Букстехуде се е родил в Oldesloe, Дания.

Със сигурност знаем, че бащата на Букстехуде е бил органист в катедралата в Хелзингборг, което определено оказва влияние върху Дитрих в желанието му да се занимава с музика.

И тук ще пропуснем и без това оскъдните исторически данни за детството и младежките години на композитора, за да достигнем до неговата зрялост и слава.

През 17 век музикантите имат същото нерадостно битие, каквото имат и днес. Непостоянни доходи, редуване на силни и слаби години. Някъде съм чел едно писмо на Бах до негов приятел, в което, парадоксално, великият композитор се оплаква, че годината, уви, била добра, малко хора се споминали, което донесло далеч по-слаби доходи, защото се отслужили много по-малко заупокойни литургии...

И ако сте склонни да оплюете Бах заради това, ви предлагам да погледнете същото това писмо през очите на човек, който... е имал 20 деца. Да, Бах има 20 деца.

А сега да се върнем на нашия герой Дитрих Букстехуде. През 1668 година пред Дитрих Букстехуде се отваря голяма възможност. Тя е свързана с най-добре платената работа на музикант в Европа по онова време - позицията на органист в катедралата Marienkirchе (Света Мария) в Любек.

Marienkirche, Любек - построена между 1250 и 1350 година

Букстехуде е отличен музикант, на световно ниво. Най-подходящ е за поста и всички са съгласни, че той е верния човек. Само че има една уловка.

Според правилата по онова време, за да поемеш подобен пост, не е достатъчно да си виртуозен музикант и брилянтен композитор и диригент. За да се случи твоята "кариерна промоция", както биха се изразили в HR отделите днес, по това време е било необходимо още нещо. Нещо дребно.

Да се ожениш за най-голямата неомъжена дъщеря на предишния органист.

В случая - за дъщерята на органиста Франц Тундер - Анна Маргарет Тундер.

Е, Букстехуде сяда, премисля нещата, и след това взема дъщерята на предишния органист. И започва да работи на пълни обороти.

Впрочем Букстехуде постига забележителни резултати и като композитор и като органист. Може би първите музикални джем сешъни са организирани именно от него - през 1673 Дитрих организира така наречените "вечерни музикални представления" (Abendmusic), на които идват музиканти от цяла Европа. За да ви илюстрирам колко голяма е била идеята на органиста, ще посоча факта, че тези концерти продължават повече от 100 години след неговата кончина - до 1818 година.

По това време Бах е млад композитор, който все още се учи. Букстехуде за него е суперзвезда. За да го чуе, Бах предприема безпрецедентно пътуване - той върви 400 километра пеша - от Арнщад до Любек, за да чуе как импровизира Букстехуде.

От Арнщад до Любек - пътешествието на Бах

Дали си е струвало - очевидно да. Бах попива всичко, а след това ще надгради стила на Букстехуде и ще го доведе до неговия апотеоз - след Бах и Хендел полифоничната музика отстъпва към хомофонно - хармоничната, защото времената се променят и се появява класицизма.

Минава определено време. Дитрих Букстехуде остарява. Съпругата му го дарява с 6 дъщери.

И тогава той привиква при себе си двама млади музиканти. Сещате се кои. Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел.

По думите на занимаващите се с история на музиката Букстехуде е харесвал и двамата, а пък и Бах е бил "фен" на Букстехуде в съвременния смисъл на тази дума.

"Скъпи млади колега, аз вече остарях" - вероятно е рекъл маестро Дитрих на всеки един от двамата - "и желая да предам щафетата на теб"

"Това е огромна чест, маестро" - вероятно са отговорили младите Бах и Хендел.

"Готов съм веднага да отстъпя мястото си. За целта трябва да подадеш документи. И още нещо дребно - ДА СЕ ОЖЕНИШ ЗА НАЙ-ГОЛЯМАТА МИ НЕОМЪЖЕНА ДЪЩЕРЯ"

И тук историята се развива така - двамата младежи не мислили много. Те учтиво благодарили на дедо им Дитрих, па си плюли на петите - единия 400 километра назад, а другия избягал чак в Лондон, където поел академичната английска музика в ръце.

И така в Любек не отишъл нито Бах, нито Хендел.

А Букстехуде омъжил дъщеря си за далеч не толкова добър органист и композитор. Но на тоя свят не винаги доброто побеждава.

Седя днес и се чудя.

Какво ли е накарало Бах и Хендел да не се съгласят с всички условия на Букстехуде?

От една страна си мисля, че може би свободата е надделяла у двамата млади композитори пред опцията да са "заковани" в една катедрала до края на кариерата си.

А от друга страна си мисля, че, да ме прости господ, дъщерята на Букстехуде е била толкова грозна, че Бах и Хендел са си плюли на петите, зарязвайки най-добре платената работа за музикант в цяла Европа.

Която и теза да е вярна, е факт, че Бах и Хендел имат своите блестящи кариери и до ден днешен ние гледаме на тях така, както гледаме на най-високите върхове в света - със страхопочитание.

А Букстехуде за съжаление днес не е толкова познат. И десетки други велики композитори от онова време са безвъзвратно загубени за нас.

Бах, Хендел и дъщерята на Дитрих Букстехуде.

Не всичко в този свят се решава с брак по сметка, скъпи приятели.

Бележка на автора: Историята за дъщерята на Букстехуде не е напълно исторически доказана. Според някои източници тя е истинска, а в други изобщо не е спомената. Така, както не е напълно ясно дали Букстехуде е роден точно в годината, която е обявена за година на раждането му, не е ясно и дали той е немски или датски композитор. Единственото сигурно е, че той е оставил великолепна музика и е променил представите на хората за изкуството от този период, както и че делото му е продължено от Бах и Хендел.

Следете новините ни в GoogleNews