Ноам Чомски: Реквием за американската мечта

"Неравенството произлиза от изключителното богатство на една нищожно малка част от населението, възлизаща на частица от процента"

OFFNews Последна промяна на 04 октомври 2017 в 18:06 8508 0

Снимка wikimedia

Ноам Чомски

В новата си книга за неравенството в доходите американският лингвист и философ Ноам Чомски разнищва фундаменталните догми на неолиберализма и хвърля ясен, студен и търпелив поглед върху икономическите факти от живота.

Какви са десетте принципа на съсредоточаването на богатство и власт, действащи в днешна Америка?

Те са съвсем прости: 1) ограничи демокрацията; 2) оформи идеологията; 3) преструктурирай икономиката; 4) прехвърли товара върху бедните и средната класа; 5) атакувай солидарността между хората; 6) направлявай регулаторите; 7) нагласи изборните резултати; 8) използвай страха и силата на държавата и дръж паплачта изкъсо; 9) изфабрикувай съгласие; 10) маргинализирай населението.

"Реквием за американската мечта" на Чомски е издадена у нас от ИК "Бард". Преводът от английски е на Венцислав Божилов.

Публикуваме в аванс откъс от книгата, предоставен специално за OFFNews.bg от издателството:

По време на Голямата депресия – достатъчно съм стар, за да я помня – беше лошо: субективно много по-лошо, отколкото днес. Имаше обаче усещане, че някак ще я преодолеем – очакване, че нещата ще тръгнат към по-добро, че „може и да нямаме работа днес, но утре тя ще се появи отново и ще запретнем ръкави заедно, за да изградим едно по-добро бъдеще“. Това беше време на силен политически радикализъм, за който имаше надежди, че ще доведе до едно различно бъдеще – бъдеще на по-голяма справедливост, равенство, свобода, на разчупването на потисническите класови структури и т.н. Съществуваше общото усещане, че „някак си ще се оправим“.

Например повечето от близките ми бяха представители на работническата класа, останали без работа. Самият възход на профсъюзното движение беше отражение и източник на оптимизъм и надежда. И точно това липсва днес. Днес е налице общото чувство, че връщане назад няма – че всичко е приключило.

Подобно на повечето други мечти, американската мечта съдържа в себе си до голяма степен мит. Част от мечтата от деветнайсети век била историята на Хорейшо Алджър – „бедни сме като мишки, но ще работим здравата и ще намерим изход“, което до известна степен е било вярно. Вземете например баща ми, който пристигнал тук през 1913 г. от едно много бедно село в Източна Европа. Успял да започне работа в някакъв цех в Балтимор и постепенно стигнал дотам, че успял да влезе в колеж, да завърши и накрая дори да защити докторска дисертация. Станал представител на така наречената „средна класа“. Много хора можели да постигнат същото. По онова време имигрантите от Европа можели да постигнат нива на богатство, привилегии, свобода и независимост, които били немислими в родните им страни.

Но днес ние просто знаем, че това вече не е вярно. Всъщност социалната мобилност тук е по-малка, отколкото в Европа. Мечтата обаче продължава да живее, подхранвана от пропагандата. Чуваме я във всяка политическа реч – „гласувайте за мен и ще си върнете мечтата“. Всички използват сходни думи – можете да ги чуете дори от хора, които унищожават мечтата, независимо дали го знаят, или не. Но „мечтата“ трябва да бъде поддържана, иначе как ще накараш хората в най-богатата, най-силната страна в световната история с техните невероятни преимущества да посрещнат реалността, която виждат около себе си?

Неравенството е наистина безпрецедентно. Ако погледнете общото неравенство днес, то е като в най-лошите периоди от американската история. Но ако се вгледате по-внимателно, ще откриете, че неравенството произлиза от изключителното богатство на една нищожно малка част от населението, възлизаща на частица от процента.

В историята е имало периоди като Златната епоха през 90-те години на 19 в., 20-те години на 20 в. и други, когато ситуацията се е развивала по подобен начин, но сегашният период е екстремен. Ако погледнем разпределението на богатството, ще открием, че неравенството идва най-вече от свръхбогатите – буквално от една десета от процента на най-богатите. Това е резултат от изместване в социалната и икономическата политика, действащо вече повече от трийсет години. Ако проверите, ще откриете, че през тези години политиката на правителството е била променена напълно против волята на населението, за да осигури огромни облаги за много богатите. А за по-голямата част от населението реалните доходи на практика се намират в стагнация. Средната класа в онзи уникално американски смисъл се намира под жестока атака.

Основна част от американската мечта е класовата мобилност – раждаш се беден, работиш здраво, забогатяваш. Идеята, че всеки може да си намери добра работа, да си купи къща, кола, да прати децата си на училище...

Всичко това рухна.

***

Вземете американското общество. Представете си, че го гледате от Марс. Какво виждате? В Съединените щати се изповядват ценности като демокрацията. В една демокрация общественото мнение трябва да има влияние върху политиката и правителството следва да води политика, определена от населението. Точно това означава демокрация.

Важно е да се разбере, че привилегированите и могъщи сектори никога не са харесвали демокрацията, при това с много основателни причини. Демокрацията дава властта в ръцете на народа и я отнема от привилегированите и силните. Това е принцип на концентриране на богатство и власт.

Порочният кръг

Концентрацията на богатство води до концентрация на власт, особено когато цената на изборите скача до небето и политическите партии се принуждават да бъркат още по-дълбоко в джобовете на големите корпорации. Политическата власт бързо се превръща в законотворчество, което увеличава концентрацията на богатство. Така фискалната политика, включваща данъците, дерегулацията, правилата за корпоративно управление и най-различните други мерки – политически мерки, целящи да увеличат концентрацията на богатство и власт, – дава още повече политическа власт да се прави същото. И ние виждаме точно това. Намираме се в този „порочен кръг“.

Отвратителната максима

Богатството винаги е имало прекомерно влияние върху политиката. И така е било от векове. Това е толкова традиционно, че е било описано още от Адам Смит през 1776 г. Чели сте прочутия му труд „Богатството на народите“. В него той казва, че в Англия „основните архитекти на политиката“ са хората, които притежават обществото. По негово време това са били „търговците и производителите“ и те са се погрижили интересите им да бъдат обслужени максимално добре, независимо колко „печални“ могат да бъдат последиците за английския или други народи. Хората, които Адам Смит нарича „господарите на човечеството“, следват „отвратителната максима“ „Всичко за нас и нищо за другите“. Те просто следват политика, която облагодетелства тях и вреди на всички останали.

Е, тази доста обща максима е била изучавана внимателно в Съединените щати. Това е политиката, която се следва все повече и при липсата на обществена реакция е точно онова, което бихме могли да очакваме.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !