Проф. Костадин Ангелов: Здравеопазването няма цвят, партия или мандат

Днешното ръководство на здравното министерство се държи като че ли вирус не съществува и необходимост от ваксини няма, твърди бившият здравен министър

Янка Петкова Последна промяна на 07 юли 2021 в 09:58 1010 0

Снимка БТА/Христо Касабов

"Политиката дава възможност да направиш едно действие и с него да спасиш хиляди. Изкушение е за човек като мен, защото като хирург всяка битка е битка за живота на един пациент. Като политик и министър всяка битка е битка за здравето на всеки българин. Въпрос на мащаб – не толкова на битките, колкото на резултатите от тях."

Така мотивира участието си в парламентарните избори бившият министър на здравеопазването проф. Костадин Ангелов. Професорът е водач на листите на ГЕРБ в 3-ти МИР Варна и 4-ти МИР Велико Търново. 

Завършил е Медицинския университет в София с магистърски степени по медицина и по обществено здраве. През 2015 г. завършва магистратура по финанси в УНСС. През 2014 г. защитава дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен доктор по научната специалност хирургия на тема „Оптимизиране на оперативния подход и лимфната дисекция при болни с рак на стомаха“. През 2015 г. след конкурс е избран за доцент, а през 2020 г. – за професор. През 2012 г. е признат за „Най-добър преподавател" на студентите медици от випуск 2012 г., а през 2015 г. е удостоен с наградата „Проф. д-р Парашкев Стоянов“ за високи постижения в областта на медицинската наука и преподаване.

Кариерата на д-р Костадин Ангелов започва в Спешното отделение – Шокова зала към Спешна помощ-София като лекар-ординатор. През 2006 г. постъпва като хирург в УМБАЛ „Александровска“. От 2013 г. до избирането му за министър на здравеопазването през 2020 г. е директор на болницата. 

Проф. Ангелов, един от основните Ви аргументи срещу сегашното ръководство на здравното министерство е сериозният спад в темпа на ваксинациите срещу COVID-19. Не е ли това естествен ход при нагласите, които имат българите? Според едно от проучванията 43% не биха се ваксинирали, а други 29% се колебаят.

Естествено е това да са вече нагласите, след като министърът се държи по този начин и има такива позиции. Нагласите на хората се формират от това, което им се представя като важно или несъществено. Както е известно от науката, нагласите се формират. Те са пряко свързани с конкретната ситуация и зависят в огромна степен от това какво ще кажат експертите и политиците в случая с COVID-19. Днес имаме утихване на заразяването, но виждаме какво се случва в други страни и за мен поведението на лекари като министър Кацаров е поведение на щрауса – главата ни е дълбоко в пясъка, но това не защитава другите части на тялото.

Така е и с ваксинирането. Дано не съм лош пророк и да се окаже, че една нова вълна в заразяването или нов вариант на вируса ще преформатират драматично нагласите, които сега се формират от позицията на здравното министерство – ден да мине, друг да дойде – във ваксинирането. Вие цитирахте едно от проучванията, но нека Ви припомня друго от края на март тази година. Тогава повече от 62% от сънародниците ни бяха на мнение, че пътят към нормалния живот е ваксинирането срещу COVID-19. И това е резултат от информационната кампания, която ние проведохме.

Каква ваксинационна кампания, според Вас, би била ефективна на този етап? Как гледате на ваксинационните стимули – финансови, материални или други? Дойде ли време за тях? Очевидно най-убедените вече се ваксинираха.

Да, убеден съм, че като всеки процес – по-дълготраен, а борбата с коронавируса се оказа именно такъв – управлението трябва да се адаптира към различните периоди и нови ситуации. Виждате какво се случва – докато България беше пример как да се борим с пандемията, без да тормозим хората в ежедневието и в същото време да запазваме максимално възможностите на икономиката, днес изоставаме. Хората се адаптират и предлагат нови и нови решения само и само да ускорят процеса на ваксиниране.

Но какво да си говорим за такива мерки, когато днешното ръководство на здравното министерство се държи като че ли вирус не съществува и необходимост от ваксини няма?! Вероятно ще кажете, че настоящият министър казва публично “ваксинирайте се”. Да, казва го, но не ни убеждава с това. Казва го, защото знае, че така е политически коректно да се говори. Той просто не вярва във ваксините. И дори го съобщи - “имал съм съмнение към ваксините срещу коронавируса”. Все едно един родител да каже на детето си “не пуши, много е вредно”, докато държи запалена цигара в устата си.

Не бяхте ли твърде дипломатичен с колегите си, които откровено саботираха овладяването на епидемията, критикувайки всяка мярка на Щаба? Това създаде обществено недоверие и насърчи инфодемията.

Аз съм заклет привърженик на убеждаването. Дълбоко вярвам в правото на всеки да има мнение и да го отстоява свободно. Така че за мен това не е въпрос на дипломация, а на ценности и принципи. За мен едно огромно удовлетворение беше фактът, че успяхме да обърнем общественото мнение, хората ни се довериха и направихме толкова голям напредък във ваксинирането. Ако това не беше станало – не го приемайте нито за хвалба, нито за критика, просто фактите са такива – днес едва ли щяхме да имаме такова спокойно лято.

Експертите прогнозират нова вълна на коронавирус още през лятото. Това какви превантивни мерки изисква?

С това управление и с този министър директно ви казвам – на никакви превантивни мерки не можем да разчитаме. Затова твърдя, че решенията са неадекватни. Да не дава Господ да дойде нова вълна, тогава ще видим какви решения и мерки ще се вземат и ще коментираме и оценяваме тях. Сега това, което мога да оценя, са само мерките и подготовката, които предишният екип направи и създаде. Днес подаряваме ваксини, бракуваме други и се отказваме от бъдещи поръчки. Няма отношение въобще към ваксинирането, държим се сякаш живеем в друг свят, а не в този разтресен от пандемия.

Като здравен министър посетихте много от болниците в страната, имате реална представа за състоянието им. Как ще коментирате предложението за промяна в медицинските стандарти? Ще донесе ли това отдавна чаканото облекчение за лечебните заведения, особено за тези в по-малките населени места?

Не, точно обратното. Общинските болници са обречени да загинат. Изменението на медицинските стандарти е в полза изцяло на частните болници. Казано с прости думи - промяната ще позволи, например, гинеколог да прави сърдечна операция. Ликвидира се качеството на предлаганата здравна услуга. Компрометира се нивото на обучение на специализантите.

Според експерти предложението е лобистко. Предлаганата промяна е радикална. Тя не може, а и не трябва да се прави от служебен министър. Необходимо е експертно обсъждане и консенсус, но няма как да очакваме това от министър, който сам си пише заповедите вкъщи и на следващия ден ги отменя.

Приемате ли тезата, че отмяната на лимитите ще прекрати практиката на източване на НЗОК с фалшиви хоспитализации? Каква е прогнозата Ви за ефекта от тази стъпка?

Категорично не. Фалшивите хоспитализации са характерни за бутиковите болници и някои малки такива, които работят т.нар “пътечкова медицина” и всичко в тези болници е изрядно откъм документална гледна точка. Химикалът е най-мощното оръжие срещу “болестите” на пациентите в тези лечебни заведения. И тази промяна ще увеличи фалшивите хоспитализации, защото няма да има горна граница. Колкото повече напишеш, толкова повече ще вземеш. Ефектът ще е точно обратният.

Това е нормална стъпка, защото този екип идва от частния сектор и трябва да реши проблемите там. Това е явно тяхната мисия и ангажимент. Държавните болници кучета ги яли. Тези хора си регламентират и осребряват бъдещето. Лесно става и се получава - без парламент. Сега сърбаме попарата на незавършената реформа, а тези промени, образно казано, ще довършат системата на публичното българско здравеопазване. Определено вървим към превръщането на здравеопазването в икономика и печалбарство. Някой след време ще осребри днешните си решения. А те са резултат от тегавата експертиза на Кацаров като част от тази „реформа“.

По време на Вашия мандат като здравен министър най-сетне се „раздвижи“ е-здравеопазването. Електронното направление (макар и само за COVID пациенти) и електронната рецепта заработиха. При рецептите, обаче, имаше отстъпление – все пак хартиеният вариант остана валиден. Съгласен ли сте с аргументите на част от лекарското съсловие този вариант да продължи да се използва и че болничната система не е готова да премине изцяло към е-рецепти?

Практиката ще убеди лекарите, сигурен съм. Не е лесно да се мине към е-здравеопазване и всички бариери и притеснения могат да бъдат преодолени, само ако започнем да правим крачките към него. Практическите крачки като тези, за които говорите. Предпочитам по-дългия процес, но да се постигнат резултатите с убеждаване, отколкото да се налагат решения. Колкото по-убедени са и пациентите, и лекарите, толкова по-ефективно ще е то.

Всеки здравен министър декларира, че пациентите са приоритет, но в крайна сметка във фокуса на вниманието ни най-често са проблемите на съсловията в здравеопазването. Защо става така – пациентските организации не са достатъчно овластени или са твърде зависими от държавната субсидия? Има ли място една дирекция за правата на пациентите, каквато ще се създава по предложение на служебния министър Кацаров, в здравното министерство?

Нека започна отзад напред – за дирекцията. Няма лошо, нови работни места – маса хора чакат своите назначения от новата власт. Пък и след като министър Кацаров назначи парламентарен секретар в министерството, а парламент няма, защо да не направи няколко дирекции. Подобни структурни промени дават възможност, както за нови назначения, така и за нови уволнения. Това е смисълът на подобна активност и пациентите и техните права нямат нищо общо с това.

Що се отнася до началото на въпроса – това е малко като с кокошката и яйцето – кое е първо, дали лекарите или пациентите. Нали всички разбираме, че каквото и да имат като право пациентите, най-важното е правото на качествено лечение. А такова без лекари, които имат нужното образование и мотивация, е невъзможно да се осигури. Така че – решаването на проблемите на съсловието е необходимата, но не единствена стъпка към защита правата на пациентите.

В България се нуждаем, и то в драматична степен, от лекари и медицински сестри, от санитари и парамедици – кадровият проблем в здравеопазването е толкова сериозен, че ако не се вземат драстични мерки, след няколко години правото на пациентите да бъдат лекувани ще зависи от „вноса“ на лекари.

Една от актуалните здравни теми в тази предизборна кампания е изграждането на Национална детска болница на ново място. На Вас покрай ковид-пандемията тя Ви беше спестена, но ако сега трябва да вземете решение, какво ще бъде то? Ще подкрепите ли исканията на Гражданската инициатива „За истинска детска болница“?

Моето решение би било за 4 детски болници – в четирите най-големи града на страната (София, Пловдив, Бургас, Варна), които да дадат възможност да се погрижим за всяко дете в България без да го разкарваме – него и семейството му, от град на град. И всяка от тези болници трябва да е истинска. Това за мен означава да са със статут на държавна и университетска.

По време на мандата си като здравен министър демонстрирахте умение да работите с медиите. Как оценявате съвместната ни работа?

Казвал съм го и пак ще кажа – огромна благодарност на всички медии и на вас, журналистите. Само благодарение на вашата подкрепа успяхме да обърнем нагласите, да тръгне ваксинирането с такива темпове, да се справим с редица проблеми при пиковете на заразяването. Неоценима е подкрепата на медиите, когато е необходимо гражданите да бъдат убедени в едно политическо решение и да бъдат мотивирани да подкрепят дадено политическо действие.

С кого от опонентите си лекари от другите политически сили мислите, че можете да работите добре в следващия парламент?

С абсолютно всеки, който при решаване на проблемите в здравеопазването поставя на първо място професионализма си на лекар пред политическите си страсти или човешките си комплекси и грешки.

Като здравен министър усетихте „жилото“ на колегите си от опозицията. Склонен ли сте на компромиси в името на консенсуса по основната тема - пандемията, ако се окажете в тяхната позиция?

Винаги съм подкрепял и ще подкрепя всяко решение, което може да спаси и един човешки живот. Но безотговорността пред живота на хората не мога и никога няма да подкрепя. И преди съм казвал - здравеопазването няма цвят, партия или мандат.

Има ли проекти, които бихте искал да видите завършени, ако имате възможност за втори мандат като министър?

Да, завършване на здравната реформа. Най-общо, това са три приоритета – програмите за превенция на онкологичните заболявания; модернизиране и регионално структуриране на болничната помощ - 10 болници в страната в областните градове, които да са "снимка", напр. на "Свети Георги" в Пловдив или на "Света Марина" във Варна.

Това означава и завършване на новия корпус на болницата във Велико Търново, оборудването ѝ с липсващата съвременна апаратура и привличането на млади специалисти, за да знаят жителите на областта, че в Търново ще получат качествена и навременна медицинска помощ, каквато получават болните във Варна и Пловдив. Просто е и е постижимо. Иска се воля и познаване на системата отвътре. Още малко усилия са нужни, за да завършим и модернизирането на Спешната помощ. Хората го очакват, а това гарантира достъпността до медицинска грижа денонощно и навсякъде.

„Най-добър преподавател на годината“ или министър на здравеопазването по време на пандемия – кое Ви звучи по-престижно? Струва ли си жертването на академичната кариера в името на политическата?

Нищо престижно няма в „министър на здравеопазването по време на пандемия“. Виж, министър на здравеопазването, който се е справил с пандемията – това е огромно признание. Не толкова престиж, колкото професионално и човешко удовлетворение. А преподаването – то е за цял живот. Да съумееш да предадеш знание и опит, да можеш да запалиш искрата и да помогнеш на един млад талант да се развие и да те надмине – нищо по-чисто и по-удовлетворяващо няма. Не, има. Да си гушнеш детето и да поиграеш с него, да го видиш как става човек. Но всъщност то си е едно и също.

Дали си струва жертвата? Аз винаги ще си остана със студентите и с преподаването. А политиката – тя дава възможност да направиш едно действие и с него да спасиш хиляди. Изкушение е за човек като мен, защото като хирург всяка битка е битка за живота на един пациент. Като политик и министър всяка битка е битка за здравето на всеки българин. Въпрос на мащаб – не толкова на битките, колкото на резултатите от тях.

Предизборна публикация

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови