Нов експеримент с машини показа: За 1 час гласуват 45 души

OFFNews Последна промяна на 04 юни 2021 в 16:31 2906 1

Нов експеримент показа, че за един час 45 души могат да гласуват с машина. Един избирател гласува средно за 1 минута и 20 секунди – от влизането в изборното помещение до подписване в избирателния списък и напускане на секцията, съобщават от Институтът за развитие на публичната среда

На 27-и май ИРПС е провел експеримент – симулация на машинно гласуване. Експериментът е с цел да определи броя избиратели, които биха могли да гласуват с машина за определено време (1 час), при пълно натоварване на „секционната избирателна комисия (СИК)” и постоянна опашка от избиратели. В експеримента са участвали доброволци на възраст от 19 до 60 години.

За да бъде симулацията максимално близка до реалните условия на гласуване, „членовете на СИК” са разполагали с истински избирателен списък – с 578 имена, публикуван на официалната страница на една от българските общини за предишни избори.

На случаен принцип доброволците са получили „лични карти” с имена от тези в използвания избирателен списък, за да бъде пресъздаден в цялост процесът по гласуване – членовете на секционната комисия са откривали данните на избирателите, попълвали са примерното ЕГН и номер на лична карта.

Съгласно предварително получени указания, доброволците в проведената симулация са избирали политически субект на различна позиция в бюлетината. Някои от тях е трябвало да гласуват с преференция, а други – за независим кандидат или с опцията „Не подкрепям никого”. По този начин всеки участник е трябвало да потърси своя конкретен избор и бе избегната възможността хората да отбелязват политически субекти на случаен принцип и/или само от първия екран на машината (което би съкратило времето за гласуване).

Машината за гласуване е била с примерна бюлетина от 30 политически партии, двама независими кандидати и опцията „Не подкрепям никого”. Всяка партия е имала листа с 12 кандидати, от които можеше да се посочи преференция. Към машината е имало 2 карти за членовете на СИК и 3 карти за гласуване на избирателите.

Резултатите

Симулацията се е провела при постоянен поток от избиратели и непрекъсната работа на комисията. Опитът на ИРПС от наблюдения на изборите на терен обаче показва, че такава ситуация на практика е рядкост – избирателната активност не е пълна и равномерна през целия изборен ден, а членовете на комисиите не са ангажирани единствено с процеса на гласуване. Те са отговорни и за комуникацията със застъпници, политически представители, кандидати, медии, други представители на изборната администрация, следят за реда в изборното помещение и т.н.

Единственото прекъсване в работата на импровизираната ни комисия е отнело около 2 минути, за да се дезинфекцират масите на комисията и екрана на устройството за гласуване.

В ситуация без влияние на външни фактори и при непрекъснат и равномерен поток на избиратели, в рамките на 1 час гласуваха 45 души. По този начин един избирател гласува средно за 1 минута и 20 секунди – от влизането в изборното помещение до подписване в избирателния списък и напускане на секцията. С цел ускоряване на гласуването СИК е разделил избирателния списък на 2 части, тъй като проверката на документите е водела до забавяне на цялостния процес. Въпреки това избирателите е трябвлое да се изчакват пред машината и не се постигна значително намаляване на скоростта на гласуване.*

Изборният ден в страната започва в 7.00 ч. и завършва в 20.00 ч., като има опция да бъде удължен до 21.00 ч. Времето за гласуване е 13 часа, с възможност за удължаване до 14 часа. Симулация на ИРПС показва, че за такъв период от време оптимално биха могли да гласуват 585 души (и до 630 при удължен изборен ден). Ако отчетените гласове значително превишават тези бройки, то според резултатите от симулацията, това може да насочи вниманието към проверка в работата на комисията, както и на данните от записващото устройство на машината.

Анализ показва, че на изборите на 4-и април в 228 секции са гласували най-малко 500 избиратели, а в 26 секции – повече от 600. Това включва както гласувалите на хартия, така и машинно. В 22 секции с машина са гласували повече от 300 избиратели. Електронните дневници на машинните устройства носят информация за възникналите събития в процеса на гласуване. Те могат да дадат добра основа на Централната избирателна комисия (ЦИК) за по-задълбочен анализ на активността на машините и работата на комисиите в тези секции. Чрез данните от събитията, регистрирани на машината по време на изборния ден, няма да се разкрие начина, по който избирателите са гласували. Ще се покаже само интензивността на гласуване по часове в изборния ден, средното време от поставяне на картата до отпечатване на контролната разписка и др.

В инфографиката са представени данни за средната избирателна активност от парламентарните избори на 4-ти април (в абсолютни стойности) на четири типа секции.

Според данните, публикувани от Централната избирателна комисия, в 93 секции с под 300 избиратели по списък е имало машинно гласуване. Данните за тях са включени в категорията 300-499 избиратели.

Според данните, публикувани от Централната избирателна комисия, в 93 секции с под 300 избиратели по списък е имало машинно гласуване. Данните за тях са включени в категорията 300-499 избиратели.

От Института посочват, че съгласно организационните указания за предходните парламентарни избори, във всяка секция с над 400 избиратели е трябвало да бъде осигурена задължително втора кабина за гласуване (с хартиена бюлетина). Така се улеснява по-бързото подаване на вота и се избягва струпване на гласуващи. От тази гледна точка възможно решение за по-големите секции е в тях да има и по 2 машини.

Това изисква повече от членовете на СИК (минимум 5-ма) да се ангажират с администрирането на процеса. Запълването на съставите на СИК обаче е проблематичен в последните години процес. На изборите през април много от секционните комисии не са работили в пълен състав, дори след хиляди сменени в дните преди изборите членове.

Включването на втора машина в някои секции поставя и въпрос относно обработването на резултатите. Всяка машина е снабдена с две записващи технически средства – т.нар. „флаш памети”. Към момента на всяка секция отговарят конкретни такива устройства. В случай на поставяне на 2 машини в една секция, следва протоколът в изчислителния център в РИК да може да обединява данните от отделните записващи устройства.

Съществуват и още два проблема, на които следва да се обърне внимание на предстоящите избори. Според анализ на машинното гласуване от 4-и април, направен от Информационно обслужване АД, се споменават случаи, в които членовете на СИК не са предали флаш паметта в изчислителния център или случаи, в които предадената такава не съответства на номера на секцията. За да се избегнат подобни проблеми, е необходимо комисиите да бъдат специфично инструктирани, че те трябва да запазят и предадат паметта в изчислителния център.

Няколко коментара

От Института за развитие на публичната среда очертават някои основни препоръки, които да подпомогнат по-гладкото протичане на машинното гласуване.

Членовете на секционните комисии трябва да са преминали обучение, в което да са се запознали с функционалността на машините в детайли и в различните фази на процеса. Това включва обслужване на устройствата (монтиране, стартиране, смяна на хартиената лента, дезинфекция и т.н.), визуализациите на екрана при гласуване, закриването на изборния ден и отпечатването на финалния протокол.

На членовете на СИК трябва да се обърне специално внимание за това, че те трябва да пазят флаш паметта на машините до въвеждането на резултатите в съответния изчислителен център. Изброеното дотук следва да бъде описано в подробен документ, който да се превърне в част от Методическите указания на Централната избирателна комисия. Така членовете на СИК ще могат да подпомагат с конкретни насоки избирателите, ако последните се затрудняват да подадат гласа си, но без да се нарушава тайната на вота.

Възможността да бъдат поставени две машини в секция, изисква да се осигури присъствието на поне 5-ма членове на СИК. По този начин ще се намали общото време за гласуване, тъй като данните на повече избиратели ще се обработват едновременно и те ще могат да пристъпват към подаването на машинен вот.

С цел намаляване на струпванията пред секциите, може да се предвиди разделянето на избирателния списък (например на две части – от А до Й и от К до Я), като по този начин ще се обработват данните на втори избирател, във времето, в което на машината гласува предният такъв.

Провеждането на разбираема и мащабна информационна кампания с активното участие на ЦИК и политическите партии е друг важен елемент, който се отнася до избирателите. Тяхната подготвеност да използват машините също ще бъде от основно значение за безпроблемното протичане на изборния ден в нови условия.

През последната седмица Централната избирателна комисия проведе 3 експеримента, измерващи времето за гласуване с машина. По думите на говорителя на ЦИК – Цветозар Томов, е засичано единствено времето за работа с машина от избирателите, но не и администрирането на техните данни от СИК.

Тестовете на ЦИК насочват вниманието върху капацитета на гласоподавателите да използват машините. На заден план обаче сякаш остава ролята на администрацията за ефективното управление на изборния процес.

*В края на експеримента е проиграна ситуация, при която двама последователни избиратели са получили една и съща карта за гласуване. В този случай на машината се появява надпис, че картата вече е използвана и СИК следва да предостави друга такава.

Симулацията е организирана със съдействие на доставчика на машините за гласуване за България – „Сиела Норма” АД, както и на Философския факултет към СУ „Св. Климент Охридски”

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

2000

1

Julimorning

04.06 2021 в 23:34

...Симулацията се е провела при постоянен поток от избиратели и непрекъсната работа на комисията. Опитът на ИРПС от наблюдения на изборите на терен обаче показва, че такава ситуация на практика е рядкост – избирателната активност не е пълна и равномерна през целия изборен ден, ....

A какво би следвало да се направи когато ситуацията не е рядкост? В колко секции извън страната на изборите на 4.4.2021 хората чакаха с часове, при постоянни опашки. Помислете и за това и направете съответните анализи, не само за секциите в страната.