"Бате, аз за под 2000 лева не ставам от леглото."

Неделя, 11.07.2021 година. Град Враца. Малко преди разклона за Видин поглеждам GPS-а и се сещам, че някой ми казваше (егати и черния хумор), че част от Северозапада била толкова бедна, че я нямало в GPS софтуера. И установявам, че не е толкова лесно да откриеш някои от селата, които точно днес, точно в деня на изборите ще посетим. А ние сме двама - моя милост и Ники Ончев - фотограф и спътник в онова, което ни чака в следващите около 12 часа.

Задачата ни е повече от проста - да посетим няколко населени места във Врачанско и да видим какво се случва - има ли купуване на гласове, каква е активността, какво мислят местните хора за ситуацията у нас.

По пътя към първата ни спирка - село Три кладенци - се движим за малко по нещо като магистрала. Следва отклонение за село Девене. Пътят е съвсем нов, положен е в последните месец и нещо. И малко, след като тръгваме по пътя, той...свършва.

"Добре дошли в Северозапада" - си казвам аз. И с повишено внимание поемам по траекторията Девене - Чурек - Три Кладенци.

Тук е огневата линия. От Девене нататък излизаме на северозападния фронт...

Три кладенци

Ето какво можем да прочетем за село Три кладенци, ако се разровим в глобалната мрежа:

"Намира се на 30 км северно от Враца и е разположено по левия бряг на р. Рибине. В селото има три кладенеца / чешми /, от където произхожда и името му. В околностите му има останки от неизследвани праисторически селища. Землището му заема площ от 27 886 дка. Три кладенци се споменава с днешното си име в османски документ от 1606 г. (НБ КМ, Ор. Отд. ОАК 128/2 л 82-а-III). Но вероятно е съществувало още през средновековието, защото землището му е добре очертано между стари села."

И да, още с влизането си в Три кладенци установяваме, че наистина има останки. Като например останка от училище в центъра на селото...

... или останка от пенсионерски клуб.

"Има много наркомани тука. Чупят. Вижте в какво състояние е парка, вижте наоколо" - казва местен човек, с когото разговаряме в центъра на селото. Впрочем в центъра седят доста местни хора. Роми. Спирам се първо при тях.

"От коя партия сте, бате" - питат местните.

"От OFFNews.bg сме - отговарям аз - отразяваме изборите."

"А, убаво" - казват местните.

"Чували ли сте някой да купува гласове? На вас предлагали ли са ви пари"-  директно питам събралите се хора.

"Бате, аз за под 2000 лева не ставам от леглото" - палаво подвиква млад ром.

"Така, де, нема да им се даваш за някакви жълти стотинки" - колкото да вляза в тоя стил продължавам аз.

"Ами да. За под 200 лева нищо не правя" - продължава моят събеседник.

"Ти, ако си поговорим още малко, ще свалиш на 20" - усмихвам се аз. И той се хили, после се качва на едно старо "Ауди 80" и потегля нанякъде.

И тук започваме разговор с хората на площада. А те разказват различни неща. Как синът на един от тях го приели да учи висше образование, но нямали пари, за да му плащат таксите и издръжката. И той заминал да бачка в Германия. Обаче покрай COVID се прибрал. Как селото се руши. Как хората намаляват. По списък право на глас в селото имат 600 души. Но всички казват, че толкова избиратели няма. "Много си отидоха от COVID" - казва един от хората. И допълва, че други пък са в чужбина, да бачкат.

Впрочем малко по-късно тази версия потвърждават и хора от избирателната комисия в единствената секция в селото. Те казват, че като цяло гласуващите са около и малко над 400 души. И отчитат рекордно ниска избирателна активност. "Явно машините ги наплашиха" - казва член на комисията. Теза, която малко по-късно, в село Добролево ще бъде опровергана.

Докато сме там, започват да ни търсят различни жители на селото. И да ни споделят проблеми, които няма кой да чуе.

Бай Михаил си купил къща. Показва ми договора. Договорът е за къща, на която не е посочен адрес. Платил той къщата, показва ми и разписките. А после се оказало, че няма нотариален акт на негово име. И сега може да му я вземат, защото той няма нищо, освен някакъв нелеп договор и няколко разписки за определени суми.

А Даниел, който е член на избирателната комисия, пък ни разказва за пътищата.

"Ако не си от партията - майка в този район (ГЕРБ), няма да ти се получат нещата - казва той - затова пътят тук е такова състояние."

Казваме си "довиждане" и решаваме по-късно да наминем пак оттук. Да видим дали онези хора, които стояха на групи в центъра, ще проявят изненадваща избирателна активност към края на деня.

По пътя успяваме да не спукаме гума, нито да изкривим джанти.

Следваща спирка - Борован

Борован е като мегаполис в сравнение с малкото и непретенциозно село Три кладенци. Като човек, навършил половин век преди няколко месеца, съм запомнил Борован като червен бастион.

Да, ама не! Центърът на селото е разделен на две. От едната страна на улицата, точно над магазина, се развява огромен транспарант на ДПС. "Рестарт на държавността" - чете всеки, който е тръгнал да си купи хляб, сирене и тоалетна хартия.

От другата страна на същата улица пък се намира местната кръчма - "Богат - беден". И тя цялата е брандирана с плакати на Сашо Симов и Корнелия Нинова. Впрочем, в кръчмата за обяд има кюфтета. Огромни и евтини. И вкусни. От личен опит ви го казвам.

Само 20 метра по-нагоре и в дясно се намира и сградата на полицията на Борован. Ако не сте виждали функционална сграда с турбо лукс, воала:

Секциите тук са 3. Секция 1 се намира точно над полицията. Влизаме там около 14,30 часа. Членовете на комисията ни казват, че избирателната активност е слаба. От 450 имащи право на глас към момента са гласували около 30 процента.

"По това време обикновено гласуват около 50 процента. Този път или е топло, или хората са на почивка, или машините ги плашат" - казват от комисията.

Решаваме да потърсим местните. Обаче тук ни очаква огромна изненада. Температурата е около 37 градуса, кръчмата затваря, в селото нищо не работи. Обикаляме няколко пъти и не намираме никой. В другите две секции ситуацията е като в секция 1. Около 30 процента. След като не успяваме да направим нищо друго, потегляме към третата ни локация - село Добролево.

Село Добролево и анализът на машинното гласуване

И ако Борован е пуст, в Добролево можем да сравним ситуацията с Космоса. Адски пек. Наоколо няма кой да те напсува, че да се усетиш поне малко жив. И единствените хора се намират в секциите на училище "Свети Свети Кирил и Методий".

В село Добролево има 2 секции. Влизаме в секция номер едно. Там активността се мотае около 30 процента. Също, като в Борован. С едно уточнение - секцията е под 300 избиратели и машина няма.

Във втората секция обаче избирателите са повече и там се гласува с машина. И да, и тук активността е 30 процента.

"Глупости, никой не се плаши от машинния вот. А и на нас така ни е много по-лесно" - казват от комисията. И допълват, че е имало възрастни хора, които влизали притеснени, но за секунди им ставало ясно как да гласуват и после си тръгвали доволни. Пожелаваме приятна работа, пием по една студена вода в коридора на училището. Наближава време за последните гласуващи.

Обратно към Борован

Пристигаме в Борован малко преди края на изборния ден. В секция 1 гласувалите на финала са точно 231. В секция 2 гласувалите са 253. А в секция 3 са 287. Изводите - очевидно избирателната активност е паднала. С между 50 и 100 избиратели в секция, сравнено с изборите през април 2021 г.

Финалът в Три кладенци

В края на този вълнуващ ден се завръщаме в Три кладенци.

На площадчето в селото е пълно с хора предимно от ромски произход. Никой от тях обаче не е пресякъл улицата, за да дойде и да гласува.

В 20.00 часа цялата комисия взема решение да преустанови изборния ден. В този момент разбирам и броя гласували. От 600 с право на глас тук са гласували 196 души. За сравнение през април те са били около 300.

"Имахте ли някакви сигнали, чу ли се нещо за купуване на гласове" - питам аз.

"Това с купуването на гласове свърши" - ми казва човек от комисията. И в неформален разговор допуска, че може би това е една от причините за по-ниската активност. Но това е недоказуемо. Кой знае дали е така.

На Северозападния фронт н(Е)що ново

В крайна сметка вероятно ви вълнува как гласуваха Три кладенци, Борован и Добролево. Ще ви кажа. Няма да ви измъчвам повече. В Три кладенци първа политическа сила с 90 гласа е "Има такъв народ" на Слави Трифонов. Следват "Изправи се! Мутри вън" с 45. Трети са БСП с 35. И голямата драма - ГЕРБ са се сринали от 90 гласа през април на 19 през юли.

Борован ли? Нали ви казах за магазина и кръчмата, които бяха брандирани с ДПС и БСП. Е, оказа се, че и изборните резултати са такива - ДПС са първа политическа сила в Борован с 83 гласа в първа секция, 71 във втора и 117 в трета. А БСП съответно имат 44 в първа, 51 във втора и само 29 в трета, където ГЕРБ-СДС и "Има такъв народ" са ги били с по 48 бюлетини. Но това не променя крайния резултат на Борован.

А в Добролево ДПС мачка и в двете секции. Със и без хартиени бюлетини хвърковатата чета на Мустафата е изкарала общо 172 гласа.

Новини ли? Има новини. Те са, че ГЕРБ е далеч от истината във всички райони. А Слави Трифонов явно е популярен не само в града, а и в селото. Че и в Северозапада.

Сигурно има и още новини. Но в последните часове всичко се случва с такава динамика, че ми се струва, че е време да приключа тоя дълъг разказ за изборния ден в Северозапада. Най-бедният български район. Там, където GPS-ът на телефона ви може и да не успее да ви ориентира.

Вместо финал

Прекарах около 12 часа в Северозапада. Там, където пътищата свършват, а некролозите са понякога повече от хората по улиците.

Прекарах изборния ден там и не съжалявам. Защото видях онази България, която понякога всички ние забравяме да видим. България, която сме изоставили. България, която иска да бъде част от нас. Но не може, защото някога, преди време, ние сме махнали съзнателно от съзнанието си.

Вчера от Северозапада дойде новината. Вчера гласове не се купуваха. И това може би доведе до ниска избирателна активност. Ако причината е тази, то имам лоша новина за политиците ни. И лошата новина е, че те, политиците, са станали като онези възрастни чичковци, които имат проблеми с брака си и тайничко посещават клубове, в които си плащат за плътска любов. Платена любов, щото друга не им се полага.

Но, разбира се, може и да не съм прав. Може би пък лятото, машините и гастарбайтерите да са причината за по-слабата активност. Така или иначе, на Северозападния фронт има нещо ново. И новото е, че статуквото и тук е на път да рухне.

Кое ще удържи по-дълго - статуквото или рушащият се Северозапад? Не знам! Иска ми се да не виждам вече рухнали сгради и пътища, които свършват в нищото.

На Северозападния фронт има нещо ново. Елате на фронтовата линия! От вас зависи да удържим фронта в тази война...