Петър Маринов, кандидат на Демократична България в 23МИР/ Преференция 103

(Facebook-профил)

Майка или мащеха? Каква роля очакваме да играе държавата за оцеляването на малкия и средния бизнес в условията на криза.

Споровете за правилната роля на държавата в омекотяването на удара върху икономиката в условия на криза се водят не от вчера. До голяма степен консенсусно е схващането, че ако бизнесът е принципно жизнеспособен и в състояние да се справя сам, то е добре да му бъде осигурена възможност да “премости” кризата.

Така погледнато, не е нужно държавата да влиза в ролята на активен спасител. Фалитът винаги е трагедия, особено на ниво отделен човек, но погледнат от дистанция той освобождава капитал, както финансов, така и човешки за по-продуктивни начинания. Държавата може обаче да бъде пасивен спасител - своеобразен мост през кризата за жизнеспособни компании, стига ресурсите, които изразходва така или иначе, да са правилно насочени и достъпни по справедлив начин.

Достъпът на малките предприемачи до обществените поръчки в България е затруднен от няколко фактора, които сме свикнали събирателно да наричаме “корупция”.

Освен че неизбежно ощетява данъкоплатците заради неефективно разходване на обществени средства, корупцията при обществените поръчки има и други икономически отражения. Води до изкривяване пазара като съсредоточава ресурс в ръцете на неефективни играчи, които въпреки своята неефективност могат да си позволят да оперират изолирани от регулационните механизми на пазара.

Две са най-важните мерки, с които може да се противодейства на този проблем. Първо: разбиване на обществените поръчки на отделни пера, вместо сегашната практика да бъдат обявявани търгове за цялостно изпълнение. Второ: намаляване на излишното сертификационно бреме, с което трябва да се нагърби една компания, за да бъде допусната до участие в редица търгове.

Позволете да онагледя с пример. Представете си малка семейна компания, специализирана в доставка и монтаж на мебелно обзавеждане. Баща и син, няколко служители с винтоверти, товарен автомобил и… 20 години опит.

Обявена е обществена поръчка за доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане на публична библиотека. На теория нашата компания би могла да участва и да се пребори с конкуренцията в търга, но така обявена, поръчката включва не само мебелировка, но също компютърна техника и софтуер, системи за контрол на достъпа, системи за инвентаризация и идентификация и др.

По този начин поръчката се оказва достъпна само за големи холдинги, разчитащи на подизпълнители за отделните компоненти. Много е вероятно в крайна сметка пак нашата компания да достави и монтира обзавеждането, но с марж на печалбата около санитарния минимум, въпреки по-високата цена, която данъкоплатецът ще заплати на холдинга.

Дори гореописаната бариера да не съществува, нашата малка компания е изправена пред друг проблем. Изискванията за участие в търга включват притежаването на редица скъпи и тежки за придобиване сертификати: за управление на околната среда ISO 14001, за здраве и безопасност при работа - ISO 45001, дори ISO 50001 за управление на енергията. Едни на пръв поглед нелоши изисквания, ако приемем, че участникът в търга е непременно и производител на обзавеждането. Малката фирма в нашата история обаче е просто доставчик. Всичко, което тя ще достави и монтира и всичко, което ще използва в този процес идва от производители с такива сертификати.

Малкият бизнес би могъл да се справи без подаяния от държавата, именно защото е малък, а оттам по дефиниция гъвкав и жилав. Достатъчно е, особено в условията на рецесия, да получи справедлив и регламентиран достъп до обществения ресурс. Така би имал възможност да компенсира поне частично спада в оборота си, докато конюнктурата започне да се подобрява.

Социалният ефект от такива мерки е още по-важен. Постигнатата с тях съществена доза сигурност за възможно по-широк кръг от обществото контрастира рязко с масовите фалити и високо ниво на безработица, които една зле управлявана криза оставя след себе си.

Избори 2021