Г-жо Дончева, съгласна ли сте с твърдението на г-жа Корнелия Нинова, че наред със свободата, която ни е дала демокрацията ни е взела много неща?

Корнелия Нинова не е класичка, така че няма какво да коментирам това, което е казала. Не съм чула да е казала нещо гениално, че да се заслушам. Общо взето всичко е популизъм и мисъл как да се вземат повече гласове на принципа на Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече“, само че когато ти се наложи сутрин, обед и вечер да говориш различни неща пред различни хора по един и същи въпрос, става малко конфузно.

Не отиде ли твърде далече популисткото говорене в тази кампания?

Популизмът взе върхове, които до този момент не бяха достигани. Говоренето по важни теми беше изместено от странни въпроси, като: ще има ли дебат между Корнелия Нинова и Бойко Борисов; защо не е имало и т.н.

Обсъждат се много странични теми, но и медиите допринасят за това. Никой не пречи на медиите, които не са собственост на КОЙ да задават сериозни въпроси, да изследват, да ровят, да противопоставят тези.

Например идва Местан и казва: "Ще ви дам писмо на Доган до еди кой си". Спорът не може да бъде само има ли такова писмо, дали Доган се е подписал, дали на български, дали на турски. Има още много отношения, свързани с ангажимента на ДПС към официалните власти в Анкара.

В момента имаме проблем с поведението на ДПС и на коалиция „Обединение ДОСТ“ в предизборната кампания, с това дали официалните власти в Анкара използват някои от българските политически партии за прокарване на своите интереси тук. Бих го разширила: за демонстрация на своите интереси тук, защото те отдавна прокарват интересите си и през мюфтийството, и през други емисари, и разбира се през посолството си.

ДПС и ДОСТ водят титанична битка за турския етнос. Тя може би е върхът на противопоставянето на две партии. Напомня противопоставянето на сини и червени в началото на прехода, когато беше на живот и смърт да надделее една от двете формации. Обаче слушам интерпретацията на тези отношения от страна на Патриотите. За тях противопоставянето е България - Турция. Но това са български граждани с избирателни права, които българската държава трябва да им гарантира. Същевременно трябва да има някакъв ред, за да не се избият едни други.

Ние трябва да успокоим тези отношения, да не допускаме представители на българския етнос да се намесят по нетактичен начин, да не бъде използвано това за последващо обвинение, че бъгарите са разпалили конфликта. Трябва да се пипа много деликатно и с кадифени ръкавици. От страна на Патриотите, това е напълно игнорирано. Защо? Защото нямат решение на въпроса или защото не им изнася да го видят в истинския му вид.

Важен лост в разгарянето на тази война е сегашният посланик на Република Турция (Сюлейман Гьокче – бел. ред.). Поведението на посланика беше неуместно много пъти, но не и този, защото в случая с клипа той не е направил нищо. Имахме пет, шест случая, в които можехме да поискаме неговото обявяване за персона нон грата, но когато нямаме повод да го поискаме, ще създадем само неприятности на самите себе си.

Защо това не беше направено? Защото Бойко Борисов смяташе, че трябва да използва посланика като мост към Ердоган, да поиска за президентските избори част от гласовете на турците в Турция и ги получи. Той употреби месеци да обикаля Делиормана и също получи определено внимание, само че цената беше оставането на Гьокче тук. Ако той беше отстранен в по-ранна фаза, можеше да си спестим доста неприятности и можеше да не се стигне до ескалация на тези отношения.

Всичко това не бива да се забравя към днешна дата, защото голямата международна политика изисква никога да не губиш ориентация за голямото. Дребните отношения, дребните сметки винаги са дребни камъчета, които обръщат колата. Бойко Борисов можеше да получи мост до Ердоган и през други хора, и по друг начин. Сега да искаме отстраняването на посланика, когато той не ни е дал повод, е просто глупаво.

Какво може да се направи сега – седмица преди изборите? (Интервюто е взето на 20 март - бел. ред.)

Цветан Цветанов казва да ограничим секциите. Но не можем да ограничаваме секции в последния момент. Нали затова организацията на изборите - както у нас, така и зад граница - трябва да позволява в нормално време, по нормален начин всеки да знае къде отива да гласува, как и защо.

Да спираме автобусите, предлага представителят на БСП, който е кандидат в Кърджали и очевидно много му харесва да заема някаква героична поза и да си къса ризата на границата или пред паметника на Левски.

Оказва се, че месеци наред наши изселници се регистрират тук. Те са "на гости". Тези човеци са твърде много и тяхното регистриране е станало пред очите на кметовете, на официалната власт, на МВР, на ДАНС. Какво значи това? Разбира се, че едно възможно обяснение е, че тези действия са били проспани. Дали е само това? Дали не е свързано с очакването на ДПС, че тези хора ще подкрепят ДПС? Дали не е свързано с очакванията на Бойко Борисов, че тези хора както са гласували на президентските избори, така ще подкрепят тях?

В обобщение бих казала, че за отношенията ни с Турция, с оглед особености на турското държавно управление в момента, трябва да имаме консенсус помежду си. Той изключва сметки на дребно, тарикатлъци. Трябва да бъде една държавна позиция, която не изглежда претенциозна и нафукана, защото ние не сме равностойни. Въпросът не е дали можем да рецитираме как българската държава е независима. Ние сме независима държава, но независимостта на малките държави трябва да бъде отстоявана с много гъвкавост, предвидливост и с много далновидност. Трябва да имаме консенсус какво правим по отношение на ислямското вероизповедание, какво правим с възможностите, които Турция е добила да ни влияе през него, как го преодоляваме, къде ДАНС трябва да има ангажименти към емисарите, към хората от вероизповеданието, които нямат място там, какво трябва да бъде поведението ни по отношение на посолството, какви искания трябва да представим към турската държава там, да се подготвим за 16 април, защото и това ще ни дойде до главата. Какво пускаме тук, каква агитация, докъде? Смятам, че след 16 април, ако референдумът на Ердоган пропадне, ще имаме един период от време, в който да си отдъхнем. Но все пак трябва да бъдем готови и за най-доброто, и за най-лошото и това трябва да бъде позиция на всички политически сили, договорена много тихо, много елегантно под егидата на президента, не само в рамките на Консултативния съвет по национална сигурност, а и в един по-широк състав и да се придържаме към тази позиция и през нея да се прониже всичко: откриваме ли секции, колко, къде, как ги контролираме. Между другото, въпросът за броя на секциите в Турция не може да бъде преразглеждан, но трябва да видим за една седмица какъв контрол упражняваме върху изборите там. Наблюдатели е хубаво да пратят и ГЕРБ, и БСП, и Патриотите по линия на Външно министерство, за да се осигури нормалност на избирателния процес.

Колко са тези "твърде много гости" и как те ще повлияят на изборите?

Кой брои? На мен ми казаха нашите хора, които са там. Как ще повлияе? Те са хора с избирателни права. Не може да им забраните да гласуват, даже и автобусите да дойдат. На какво основание ги спираш? Някой може по същия начин да запречи вратата на секцията и да ти каже, че ти няма да гласуваш. Това какво решение е? От тази работа не може да произтече друго, освен международен скандал и усложняване на отношенията с арабските страни. Такива импровизации не може да стават. Популизмът и желанието да изглеждаме по-големи патриоти от най-големите започва да взема връх пред здравия разум.

Турският етнос е от хора умерени, работливи, които не искат да бъдат вкарвани в скандали и не искат да бъдат използвани за маши. Те искат да бъдат оставени на спокойствие да си работят. В това българската държава трябва да устои. И то няма отношение към това какво прави Ердоган. Защото, макар и етнически турци, те не са непременно марионетки или привърженици на Ердоган. Може да има и такива, но са малка част. Трябва да подходим към тези хора не като към етнически турци, а като към български граждани и да го набиваме непрекъснато. Да дистанцираме "патриотичните" глави, които непременно ще отидат на всяко гърне мерудия да кажат какво мислят по въпроса и кой крив, кой прав, а това не бива.

Какви са очакванията Ви за референдума в Турция на 16 април и за последствията от него?

Смятам, че България има големи проблеми, защото ги посяхме във времето. Посяхме ги с подход към изборите с чувство на омраза, а не с мисъл как нещата да станат по-добре, а по-скоро с мисъл: "Аз ще им кажа на тях, аз ще им покажа". Това, което се случи е резултат на лоши помисли, на лоша воля и тя е целокупна, национална, а не на някаква ограничена група.

Това, което се случва си има свои сценаристи, които искат да ловят риба в мътна вода. Хората се оплакват, че не могат да се ориентират за кого да гласуват, защото не са сигурни в информацията, която четат, нито в това кой какви намерения има. В такива случаи е по-добре човек да не се дели от разума си. Има две-три социологически агенции, които играят изключително вредна роля, мъчейки се да влизат в обувките на политически гурута и да предначертаят в какви комбинации трябва да върви управлението. Прочетох, че трябвало да влязат пет партии в парламента и да се направи коалиция между БСП, ГЕРБ, Патриотите и ДПС, защото сега трябвало да се помогне на Доган. Тези хора 27 години бъркат цялата тази каша и аз смятам, че здравият разум изисква те да бъдат отстранени от подобни възможности. Ще бъде само за добро.

А каква конфигурация очаквате в парламента? Ще издържи ли той пълен мандат?

Няма нужда да мислим сега колко ще издържи парламентът. Статуквото гледа да сложи бариера пред всеки, който би могъл да го застраши. Нашата коалиция е най-потърпевша в това отношение и мисля, че те има от какво да се страхуват, защото в нашата коалиция знаем кой кой е. Влезем ли в парламента, тъй наречените кукловоди губят контрола върху мнозинството. Ще направим каквото зависи от нас да бъдем в следващия парламент и смятам, че непредубедените знаят това. То се вижда не само по част от социологическите проучвания, то се вижда по тъй наречената приложна социология - организиране на кампанията, събиране на зали, отношение на хората. Смятам, че това ще даде резултат, какъвто те не искат.

Между другото, смятам, че сегашната власт участва в ескалирането на ситуацията в Кърджали, не само защото е допуснала всички тези хора да се регистрират, да се установят, да говорят абсолютно провокативно на места в самия град, а и защото по този начин нагнетява страхове, че ако не е Бойко Борисов, държавата ще пропадне. Смятам, че това е общо взето последната му надежда да задържи властта.

Като стана въпрос за статуквото, какви знаци дадоха прокурорите и клакьорите за съдебната реформа при посещението на Лаура Кьовеши у нас? Едни бойкотираха, други тропаха по вратите...

Знаете, че нашата коалиция е за радикална съдебна реформа, но не споделяме виждането, че трябва да се копират директни решения, както в случая с Румъния, защото съдебната система е част от държавен механизъм и е свързана с още много институции. Не може механично да извадиш едно тяло и да го замениш с друго, което си видял у някой друг. Това е като да замениш част от автомобилен двигател с аналогична част от друга кола. Просто колата няма да тръгне, но мога да кажа следното: ГЕРБ и БСП не искат съдебна реформа. Те не искат никаква промяна, защото са наивни да смятат, че най-важното е да можеш да поискаш резултат от някакво дело от съответния съдебен началник. Може би когато си влиятелен, такава молба ще бъде удовлетворена, но системата няма да започне да работи по-добре, а всъщност задачата на един управник, на един министър-председател, на един министър на правосъдието, на един вицепремиер е системата видимо да заработи по-добре. Не мисля, че ръководителите на ГЕРБ ще започнат да мислят по друг начин, защото промените биха ги застрашили. Опасявам се обаче, че част от новото ръководство на БСП също би било застрашено от такива промени. В БСП има много хора, а може би и в ГЕРБ, които не би трябвало да се противопоставят и на дело на радикалните промени в съдебната система, но за съжаление към момента това е така и ни предстои много упорита работа в продължение на година, за да можем да достигнем подкрепата за такива радикални промени към 2/3 мнозинство. Това значи, че или ГЕРБ, или БСП трябва да сменят позициите си, а защо не и двете? Това е нашата задача и смисълът на нашето попадане в следващия парламент. Ако не попаднем в следващия парламент, на практика там няма да има защитници на такива мерки. Нали не очаквате Марешки да се бори за съдебна реформа, нито Патриотите, нито хората на Пеевски в БСП, нито самият Пеевски, нито Борисов и Цветанов, за съжаление.

Как трябва да изглежда реформата на българска почва?

При всички случаи трябва да включва изваждане на прокуратурата от съдебната власт. Главният прокурор трябва да бъде избиран от парламента или да бъде назначаван от президента. Лично аз предпочитам назначаване от президента, защото това е лично ангажиране. С такова лично ангажиране президентът може да повлече собствения си импийчмънт, ако не избере подходящия човек. По-добре, отколкото в парламента да се правят договорки, които да дадат възможност след това взаимно да се оправдават кой всъщност е избрал главния прокурор.

Самата прокурорска система трябва да се подреди отново - да се премахне несменяемостта на прокурорите, което ще позволи отстраняването на замесените в корупционни схеми, в търговия с дела. Общо взето, системата си познава гнилите ябълки. Ако хората се притесняват, те се притесняват, защото имат битови проблеми. Но в момента, в който се види, че има друг полъх, нещата могат да станат по друг начин дори с ресурса на системата, но с пренареждане на ключовите фигури. Така може да се постигне сериозен ефект в повишаване капацитета на прокуратурата да преследва всякакви разбойници - от битови до такива с бели якички и министри.

В момента прокуратурата е икономически играч. Ако искате да вземете бизнеса на някой, просто му образувате едно дело, което няма да види добър изход, но две, три години едни хора ще бъдат държани като обвиняеми лица, една година няма да могат да пътуват, ще имат един куп ограничения, ще ги дадат на комисията "Кушлев", тя ще блокира сметките им, ще ги проверява, макар и залудо, докато ги фалира.

Дори само това е достатъчно основание за търсене на радикално решение. Съществен елемент, който трябва да се коригира, е прекалената йерархичност и централизация. Във всички социалистически страни прокуратурите са градени по съветски образец и затова говорим за сталински модел на прокуратурата, който се характеризира с прекалено голяма възможност горестоящи прокурори да нареждат на долустоящи изхода от определени проверки, производства. На всичко това също трябва да има корекция.

Към главния прокурор трябва да има съвет по подобие на Висшия съдебен съвет, който да решава кадрови въпроси, за да не е това отговорност на един-единствен човек. Това също трябва да бъде конституционно уредено.

По отношение на разследването имаме един тежък заварен проблем. Конституцията посочи следствието като част от съдебната система и когато разследването преди 15 години беше преместено в МВР, следствието остана, по силата на конституцията, в съдебната система. Така в момента следователите получават по 2000-3000 лева заплата за 2-3 дела годишно - нещо, което не издържа поради никакви разумни държавни причини. Трябва да има решение, като се префасонира като орган. Нашето предложение е това да бъде един орган, който разследва определени тежки престъпления - корупция по високите етажи, но разбира се с друг подбор на хората.

Такава промяна по отношение на прокуратурата ще доведе до необходимост от нов закон за съдебната власт, защото ако съдебната система се състои само от съда, това също ще наложи пренареждане на отношенията там. Ония проблеми, по които имаме допирни точки и с Христо Иванов, и с Радан Кънев - за съдебната карта, за да може съдебната карта наистина да позволи приблизително еднакви заплати за приблизително една и съща натовареност и ангажименти.

Специално бих отбелязала нещо, което може би Ви изглежда встрани от съдебната система, но е супер важно - качеството на законодателството. Законът за нормативните актове е заварен към 1990 година и продължава да действа, а е писан за време, в което експерти са правили законите и Народното събрание само е гласувало експертно приготвения продукт. Сега всеки народен представител има със законодателна инициатива, имаме ниска експертиза в министерствата - резултат от голямото текучество на хора, от ниското заплащане на юристите там. Трябва да сложим допълнителни механизми за подобряване на качеството. Това означава специални отговорности на Съвета по законодателството към министъра на правосъдието, през който да минават както законодателните идеи на народните представители, така и законопроектите на министерствата, като предварителен филтър. Мислим, че трябва да има нов закон за нормативните актове, който да вземе предвид, че законодателната инициатива вече е твърде широка и изискванията, които ще постави, ще трябва да ограничат законодателния ентусиазъм на дилетантите и съответно ще увеличат нуждата от експерти, които той да ползва. Все в този ред на мисли трябва да мислим за квалификацията и преквалификацията на юридическите кадри. Очевидно неограниченият брой юридически факултети със съмнителни достойнства раждат хора с дипломи, но без познания. Това също трябва да бъде преосмислено достатъчно сериозно и смело.

Споменахте допирните си точки с Радан Кънев и Христо Иванов по най-ключовия за вас въпрос - съдебната реформа. Защо не сте коалиция с тях, а с АБВ?

Не можем да влезем в коалиция с хора, които не искат да влязат в коалиция с нас. И Радан Кънев, и Христо Иванов бяха такива хора. Имах възможност нееднократно да кажа, че може би ми беше по-лесно да обясня на Георги Първанов и Румен Петков защо радикалната съдебна реформа трябва да бъде направена - защото я иска животът, и те да приемат това, независимо, че то малко се различава от досегашните им възгледи, отколкото на Христо Иванов необходимостта от съюзници, когато имаш добри намерения. Те очевидно ще трябва да получат този опит и да видят как се събира подкрепа. Ние търсим 2/3 мнозинство, което е супер много – това значи да съберем 700-800 000 привърженици през политическите партии. Така че коалицията е коалиция на възможното. Отчетохме, че в крайна сметка хората ни възприемат като политически субект от центъра, но като че ли по-вляво преди всичко заради моя произход от социалистическата партия и на някои други от знаковите лица на Д21. Добре, ако това е така - така. Ние ще продължим да настояваме, че е важно какво се случва, а не къде си се самоопределил. На много места коалицията сработи. Не бих казала безусловно, но смятам това за естествено - да събирате два колектива по народни танци в един, и там ще имате някакви проблеми, пък какво остана да съберете две фирми, пък какво остана да съберете две партии. Това са все пак амбициозни хора. Всеки смята, че неговата партия може повече от другата, но смятам, че това са преодолими неща, не са драма.

Коалицият определено ни дава по-големи електорални възможности. Отчитаме, че за да приемете Движение 21 сериозно в истинския смисъл на думата, и то не като нещо, в което съм само аз, а като нещо, в което има стотици хора, трябва да ги гледате. Трябва да ги гледате всеки ден на екрана, да виждате какво мислят, какво предлагат, как се държат. Както аз им казах, ние може да сме много добри и много да се харесваме, но ако играем театър само в нашата кухня, това няма никакво значение. Ние трябва да отидем на голямата сцена и там да видят, че наистина сме добри и заслужаваме внимание.

Материалът е публикуван съгласно договор от 16.03.2017 г. между коалиция "АБВ - Движение 21" и "ОФФ Медия" АД за медийно представяне на коалиция "АБВ - Движение 21" по време на предизборната кампания за изборите за народни представители, насрочени за 26.03.2017 г.

Още по темата

19/03/2017

Избори

АБВ – Движение 21: Пред нас не стои въпросът за коалиция с ДПС, ГЕРБ и БСП

08/03/2017

Избори

Дончева: От 2009 г. парламентът работи като машина за гласуване

24/02/2017

Политика

Дончева: Целта ни е да влезем в парламента, за да бъде коалицията ключов фактор (снимки)

21/02/2017

Политика

Татяна Дончева водач на две листи - София и Варна