''Всеки минус може да бъде дописан като плюс'' – проф. Асена Сербезова отговаря на Макс Фриш

Роси Михова Последна промяна на 16 януари 2021 в 10:05 14242 0

Снимка Личен архив

Швейцарският драматург и белетрист Макс Фриш (1911-1991) има необикновена творческа съдба – през годините работи като архитект, журналист, автор на критически студии и сценарии за филми. Популярни в България са романите му „Щилер“ и „Хомо Фабер“, както и комедията „Дон Жуан или любовта към геометрията“.
Като част от своите „Дневници“ (1966 – 1971), Фриш публикува поредица въпроси, групирани в няколко части. Всяка от тях полемизира определена тема – човешкия род, брака, надеждата, хумора, парите, приятелството, родината, собствеността и смъртта.

Проф. Асена Сербезова е дългогодишен преподавател в Медицински университет - София, автор на множество публикации за фармацевтичната практика в европейските държави, клиничното приложение на хранителните добавки, фармакоикономиката и други области от съвременната фармация. От 2014 до 2018 г. е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, а днес е председател на Българския фармацевтичен съюз. Проф.Сербезова има четири магистърски и една докторска степен, но отбелязва, че най-невероятната житейска школа за нея си остават четирите години в Софийската математическа гимназия. По думите й, там човек се учи да отсява необходимата информация, да аргументира твърденията си, да мисли бързо, да използва максимално наличните ресурси в ситуация на стрес и може би най-важното – да придобие дисциплината да се труди.
Не толкова съществен, но показателен детайл в професионалната й биография е повдигнатото от прокуратурата към нея обвинение за всяване на паника и „заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога“. Повод за това е изразеното от нея през април 2020 г. опасение, че заради пандемията от коронавирус може да се стигне до недостиг на определени лекарства. Впоследствие съдът върна делото, държавното обвинение го преработи и подаде отново, а проф. Сербезова заведе иск за дискриминация срещу прокуратурата и подаде жалба срещу държавата в ЕС в Страсбург.

В тези „особени“ времена от коя надежда се отказахте вече?

Аз съм човек оптимист. Това е заложено в мен като матрица, за която нямам никаква заслуга. Сякаш съм родена с един от онези индиански амулети, които отсяват настрана лошите енергии. Много трудно могат да ме обезсърчат хора и обстоятелства. Не забравям, че всеки минус може да бъде дописан като плюс. Затова ако съм се отказала от някоя надежда, значи това не е било надежда, а някаква илюзия. Надеждата е вяра. Аз не се отказвам от това, в което вярвам, и в този смисъл не мога да се откажа от надеждите си. Но с облекчение ще се разделя с всяка илюзия, дори когато тази раздяла е болезнена.

С коя илюзия се разделихте?

С тази, че единствената и правилна гледна точка е моята. Всъщност изобщо не съм длъжна винаги да съм права. Преодоляването на тази илюзия направи живота ми по-лек и по-малко суетен.

Когато се замислите за някой починал човек, кои от неговите надежди и амбиции Ви се струват по-суетни и безсмислени – осъществените или неосъществените?

Трудно е да се прецени за хора, които не познаваме добре. Защото това, което на нас ни изглежда безсмислено като желание, в контекста на друг човешки живот може да има дълбок смисъл и мисия. По принцип безсмислени могат да бъдат и осъществените, и неосъществените амбиции. Те в еднаква степен могат да пилеят полезна енергия, която иначе би била посветена на по-смислени дела. Ето Ви пример от моята професионална сфера.

Фармакоикономистите непрекъснато дебатираме въпроса дали си заслужава да дадем пари за ново лечение или да продължим да ползваме познатите вече технологии. И в търсенето на отговор винаги оценяваме и алтернативата на нищоправенето. Защото това да не направиш нещо, да не го реализираш, да не го доведеш до край, то също има своята цена – загуба на време, на ресурси. Това, че нещо не се е случило, има своя ефект – понякога положителен, понякога отрицателен. Ние невинаги знаем, това, което искаме, дали е полезно за нас и добро за другите. Искам да кажа, че понякога е за добро това, че част от амбициите ни остават неосъществени.

Но за да Ви отговоря все пак - по-суетни ми се струват осъществените амбиции, защото с осъществяването им, ние ги показваме на света с онова усещане на гордост и задоволство, което стои по-близо до суетата.

Надявате ли се да има някаква форма на отвъден живот?

Ето това е надежда, от която никога не бих се отказала. Вероятно има форми на съществуване и реалности, които не разбираме, но това не означава, че те не съществуват. Така както не виждаме инфрачервените лъчи, радиовълните и рентгеновите лъчения. Вероятно в бъдеще ще има технологични решения, които дори не можем да си представим сега. Това, че не можем да си обясним защо, как и къде, не означава, че нещо не съществува.

Кое Ви изпълва с надежда и убеденост, че накрая всичко ще бъде наред?

Най-вече природата и зараждането на нов живот. Ако физиците гледат на материята като неунищожима, (само преминаваща от една форма в друга), то аз гледам така на живота – неунищожим е.

По какво познавате, че обичате някого? Макс Фриш отговаря така: „Когато обичаш някого, ти му оставяш отворени всички възможни вратички“. Трябва ли да даваме “пети шанс за трети път”?

Това е някакъв вид женски специалитет. Когато обичаш някого, ти го приемеш такъв какъвто е. Подобно безусловно приемане изисква огромно доверие. То няма условия, но не е безсрочно. Вратичките могат да са широко и гостоприемно отворени, деликатно открехнати, затворени, затръшнати или заключени. И това как другият ще премине през тях и дали изобщо ще го направи и в каква посока, не зависи само от мен. Любовта е обмен и за резултата от него отговорност носят поне двама.

Как бихте дефинирали понятието „мъжественост“?

Чест, отговорност, готовност за влизане в битки, които могат да изглеждат безнадеждни. Достойнство. Способност да се превъзмогват собствените страхове. Неспособност да се лъже. В това понятие обаче не влагам пол. За мен мъжествеността е отличителна характеристика на личността и няма нищо общо с пола. Казват, че в отминали времена, момчетата са ставали много рано мъже, а сега може и никога да не им се случи. Но мъжката енергия не изчезва. Има много прекрасни мъжки момичета.

Какви проблеми решава добрият брак?

Никакви! Човек не бива да стъпва в брак, за да решава проблемите си - личностни, материални или други. Бракът може да бъде мехлем за душата, но не може като с магическа пръчка да реши проблемите на партньорите заедно или поотделно. Добрият брак предполага любов, страст и споделяне на общи ценности, но също така безкрайна, дори болезнена откровеност, на която повечето хора често не се решават. Това да разголиш душата си - с всичките й грешки, рани, комплекси, страхове. За това се изисква голям кураж и сила. В противен случай обаче ние сме като два големи кораба, които се срещат в океана и винаги се разминават, защото така и не могат да разчетат сигналите, които си подават.

Бихте ли добавили нещо към брачната клетва?

Позволете ми да отговоря на този въпрос накрая.

Ако сегашният Ви брак може да се нарече щастлив, къде виждате причината?

В сегашния ми брак споделям много повече, чувствам се уютно да не щадя думите си и получавам същото в замяна. Много си говорим и отправната точка към всяко решение е „Ние двамата“. Не аз, ти и проблемът помежду ни, а ние двамата срещу проблема. Но за това се изисква голяма доза житейска зрялост. Както каза един младеж, разглеждайки сватбените ни снимки – такава обич не може да се случи, когато си на 20 години. Освен това съпругът ми е в състояние просто за миг да ме разсмее и да ме накара да погледна по друг начин на всеки проблем.

Кое е това нещо в живота, което бихте могли да понесете единствено с чувство за хумор?

Чувството за хумор е страхотен капитал в трудни ситуации. Аз лично съм ценител на черния хумор и последовател на самоиронията и сарказма - на истината между редовете, поднесена с усмивка или насмешка. Чувството за хумор ми помага да преживея абсурдите на българската действителност, както и да понеса определени карикатури, овластени от обстоятелствата. То винаги е плод на интелекта.

Хайде, да говорим за пари. Знаете ли колко струва пакетче масло в магазина?

Да, защото пазарувам и готвя. Цената зависи от обема, производителя и магазина. Дали има добавена сол и подправки. Дали има добавки от растителен произход. Знам колко струва и домашното масло, което купувам, когато имам възможност да посетя Родопите. Знам и разликата между вида и вкуса на купешкото и на домашното. Знам какво става с едното и с другото, ако случайно ги намеря забравени в някой ъгъл на хладилника. Знам каква мекота придава маслото на ястията, и колко е вкусно, когато го добавя към тахан халва, например. Как омекотява препечената филийка хляб... С една дума, знам всичко за маслото (смее се).

Има ли място, което Ви изпълва с ужас при мисълта, че би могло да бъде Вашето родно място?

Там, където цари средновековно мракобесие. Практически, това може да се случи навсякъде. В България също.

Какво бихте променили, ако можехте да започнете живота си отначало?

Нищо. Защото човек не знае, ако промени дадено нещо, то каква поредица от други нежелани промени, ще отключи. Все пак на второ четене ще кажа, че бих рискувала да порасна с 10 см по-висока.

Кой е въпросът, на който нямате отговор?

Този, който още не съм си задала. Този, който се страхувам да си задам. Този, на който си мисля, че вече съм намерила отговор и съм спряла да търся други възможни отговори.

Много хора днес обаче нямат отговор на въпроса за ваксините – какво ще кажете на тези, които са скептични към толкова бързо разработени ваксини?

Вижте, при всяко ново лекарство се следи едно крехко съотношение - това между риска и ползата. Ваксините не са изключение. Разбирам притесненията на хората. Но самият начин на производство на тези РНК ваксини предполага по-кратко технологично време. Освен това начинът, по който Европейската агенция по лекарствата оцени документацията по разработка на ваксините, този път бе различен. Експертите проверяваха резултатите от изпитанията на всеки етап, вместо да чакат, както обикновено, да приключат всички етапи и тогава да започнат. Този подход също спести време. И накрая ваксините получиха одобрение за употреба само за една година, а не за обичайните пет. По този начин те са обект на много по-стриктно наблюдение. Въпросното съотношение риск-полза се следи на ежемесечна основа, а не както при другите лекарства – на половин или една година. Аз лично ще се ваксинирам.

За коя болка няма лек?

За тази, от която имаме нужда и подсъзнателно не искаме да излекуваме.

Кое е най-универсалното лекарство?

Умът и силният дух. Това са и най-странните лекарства. Универсални са, защото винаги действат, а са странни, защото от нас зависи дали ще им позволим да подействат. А хората сме странни понякога. Аз се занимавам с клинични изпитания на лекарства и ежедневно наблюдавам силата на плацебо или ноцебо ефекта. Силата или слабостта на духа влияе пряко на способността на организма да се самообновява и оздравява. И понеже споменахте коронавируса нека напомня, че симптомите на дадено заболяване могат да се усилят от 2 до 100 пъти в зависимост от личностните характеристики. Убеждението ни, че нещо е вредно и смъртоносно, увеличава шансовете за влошаване на състоянието ни.

Има конкретни заболявания, които в голяма степен зависят от вътрешната ни нагласа. Чудесен пример е артериалната хипертония или индивидуалният праг на болка. Неслучайно в някои болници в САЩ непосредствено след тежка операция допускат посещения на близки в реанимацията. Статистиката показва, че тези визити скъсяват с близо 20 % времето за възстановяване. Никога не трябва да забравяме, че човешкият организъм има невероятни възможности. Сам по себе си – той е едно чудо.

Моето наблюдение обаче е, че в България не са много лекарите, които имат холистичен подход в лечението на пациента – холистичен в смисъл на цялостен. Той трябва да включва както лекарства и хирургична намеса, така и физиотерапия, енергийни терапии, лекарствени продукти, които са без лекарско предписание, хранителни добавки, определен режим на хранене, физическа активност, дори смяна на светогледа. Човечеството 5000 години се е лекувало основно с лечебни растения. В старите билкарски сборници е натрупана огромна мъдрост. Скоро ми попадна публикация на Шотландския здравно-осигурителен фонд. Тя бе посветена на нефармакологичните методи за повлияване на болката. Там освен всичко, което вече споменах, бе включена и медитацията като метод за контролиране на болката. Затова ми се иска подходът към дадено заболяване (не говорим за спешни състояния) да е по-комплексен и да не започваме веднага с лекарствата. Те имат своето важно място, но преди тях има да се свърши много работа.

Макс Фриш казва, че демокрация е да се месиш при решаването на собствените си проблеми. Кой е големият проблем, в решаването на който категорично искате да се намесите?

Категорично искам да се намеся в това „да спъна” посредствеността и невежеството. Тези две неща са брутални и непростими. Те постепенно урониха достойнството на цели поколения българи и подкопаха надеждата на младите в по-доброто „утре“. Знам, че хората, облечени във власт, живеят с илюзията, че това не се забелязва под канонадите им от думи по телевизора. Но всичко се вижда. Понякога имам чувството, че Те и Ние живеем в различни реалности. Затова се опитвам там, където мога и това зависи от мен, да се противопоставям на всяка наглост и неграмотност. И вярвам, че рано или късно за всеки има справедливост.

И накрая… все пак какво бихте добавили към брачната клетва?

Всеки сам решава в какво да се врече. Това е нещо лично, интимно. Аз мога да добавя думи единствено към моята брачна клетва. И тези думи идват право от сърцето ми:

„Обещавам никога да не забравям какво чувствам към теб в този ден. И да будя това чувство в нас винаги, когато изпитваме съмнение.

Обещавам всеки ден да ти давам доверието, което ме доведе до олтара с теб.

Обещавам никога да не отхвърля протегнатата от теб ръка и да имам интуицията да разпозная кога ти се иска да го направиш, но гордостта и нараненото ти его не ти позволяват да го сториш. Обещавам да пречупя своето его и аз да направя първата крачка.

Обещавам да се грижа за теб, но да не те ограничавам. 

Обещавам ти свободата да бъдеш себе си.

Обещавам ти, че чрез мен и нашата любов и двамата да станем по-добри хора. И така ще станем по-добри родители на нашите деца, а те ще дадат същото на техните деца и така ще съществуваме вечно чрез любовта си.
Обещавам ти тази вечност.“

След тези думи дискретно изключвам диктофона.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови