Христо Казанджиев е най-добрият съветник, когато трябва да се разтълкуват приказки, свързани с газа.  Той е: Консултант на свободна практика, Член на УС на “Български енергиен форум”, Член на УС на Движение за енергийна независимост,  Член на УС на НТС по Минно дело, геология и минерални ресурси... Ето неговата позиция по най-тежките въпроси, свързани с газа, Кремъл и София, София и Брюксел:

Господин Казанджиев, нека разтълкуваме какво всъщност иска да каже Брюксел на "Газпром" с предупредителни изречения, като тези: "... Според предварително разследване, Газпром нарушава антитръстовите правила на ЕС посредством цялостна стратегия за  разделяне на централно- и източноевропейските газови пазари, например като ограничава възможността на своите клиенти да препродават закупения газ през граница. Според Комисията това може да е позволило на "Газпром" да налага несправедливи цени в някои страни от ЕС..". А тези страни са цели осем, сред които и България.

Това изявление на Брюксел означава, че Европейският съюз няма намерение повече да толерира практиката на "Газпром". Говоря за практиката на "Газпром" да ограничава правото на клиентите си, да се разпореждат свободно със закупения от тях природен газ е наложена отдавна и има за цел да блокира транснационалния пазар на природен газ и развитието на конкуренцията. Същевременно това ограничение, в съчетание с обичайната клауза в договорите на "Газпром" -  “взимаш или плащаш”, поставя клиентите му в невъзможност да реализират излишъците си от природен газ и задълбочава тяхната зависимост от доставчика.

Съвкупното въздействие на тези условия дава възможност на "Газпром" да провежда индивидуална ценова политика към всяка държава, ползвайки този инструмент за въздействие, както в политически, така и в икономически план.

Това поведение на "Газпром" дебалансира икономическото развитие на отделните страни в рамките на Европейския съюз и работи срещу провежданите политики от съюза. Очевидно тези практики на "Газпром" са неприемливи и ЕС сигнализира, че те няма повече да се толерират.

Досега никой, поне публично, не беше делил Европейския съюз на западна и източна част макар и условно, но ето, че се случи. Това какво би трябвало да означава - осветляване на подмолна стратегия на "Газпром" за влияние върху голяма част от съюза чрез цените на газа? Острата реакция на ЕС срещу това ли е?

Една от водещите политики на ЕС е насочена към създаване на интегриран европейски пазар и развитие на конкуренцията, в т.ч. в сферата на енергетиката и в частност в сферата на природния газ. Факт е, че към настоящия момент имаме добре развит пазар на природен газ в западната част на ЕС, със силна диверсификация на източниците на природен газ и развитие на конкуренцията, и слабо развит пазар в източната му част, с един доминиращ участник - "Газпром".

Очевидно тази ситуация облагодетелства "Газпром", вреди на потърпевшите страни от източната част на ЕС в тяхното развитие и ситуацията изисква промяна - радикална промяна в политиките на съответните правителства, както по отношение на "Газпром", така и по отношение диверсификацията на източниците на природен газ и развитие на конкуренцията.

Според вас, справедливи ли са цените на руския газ за България и в тях има ли и "имперска" компнонента?

Русия винаги е ползвала ценовата политика на "Газпром" като политически инструмент и ефективността на този инструмент е толкова по-голяма, колкото по-неразвит е пазара на природен газ. От друга страна обаче, цената на природния газ, като изключим “имперската компонента”, се определя на пазарен принцип, т.е. в условията на конкуренция с останалите носители на енергия и съобразно, разбира се, цените на природния газ от други доставчици.

При условията в България цената на природния газ се определя в конкуренция само с другите носители на енергия, основно течни горива и електроенергия, по метода “back off”. В тази връзка на този етап цените на природния газ за България са справедливи дотолкова, доколкото е налице междувидова конкуренция. Когато се създаде и вътрешновидова конкуренция, т.е. между различни доставчици на природен газ, цените естествено ще се понижат. За това, обаче, българските политици следва да се потрудят сериозно, а не да бездействат както през последните 15 години.

Реална ли е идеята за вертикален газов коридор между Гърция, България и Румъния и тя осъществима ли е? Какво означава това на практика? Как да тълкуваме засега мъглявия резултат от преговорите на шефа на "Газпром" Милер в Атина и последвалите веднага доста оптимистични изявления на българския и гръцкия енергийни министри във връзка с този вертикален коридор?

Всъщност идеята за вертикален газов коридор юг-север се реализира от близо 6 години – пред завършване е междусистемната връзка Русе – Гюргево, а подготвителните действия за изграждане на междусистемната връзка Комотини – Стара Загора, са пред приключване. Така че, въпросът не е дали ще се изгради, а кога! Във всички случай това трябва да стане до началото на 2019 година, когато се очакват първите доставки на азербайджански природен газ за България.

Същевременно проектът следва да се разглежда като стратегически и като трасе за доставки на природен газ от цял свят за региона на Балканите, чрез един транснационален терминал за втечнен природен газ, изграден на гръцкото егейско крайбрежие – един проект, който радикално ще промени пазара на природен газ в региона и ще минимизира влиянието на "Газпром".

В тази връзка този проект би следвало да бъде най-висш приоритет за страните от източната част на ЕС и съюза като цяло.

Разбира се, реализацията на един такъв проект не е в интерес на "Газпром" и Русия ще направи и невъзможното, за да го блокира или постави под свой контрол и в тази връзка активността й в Гърция не е изненада.

Напоследък сте забелязал, че много политици употребяват думичката "хъб" като всичко на света, като някаква панацея. Този газов "хъб", който го няма, пък се мести от Варна до гръцката граница...  Доколко реални са такива идеи, или всичко това са поредните празни приказки?

Когато се обясни какво всъщност представлява един газов “хъб”, ще се разбере, че нищо ново не се лансира в публичното пространство от българските политици, а се прави римейк на идеята “България – газов център на Балканите”. Защото един газов “хъб” е всъщност един разпределителен център, съсредоточаване на различни потоци природен газ, който същевременно е и “точка”, в която собствеността върху природния газ се прехвърля от доставчика на клиента.

Поради географското си местоположение България и понастоящем е разпределителен център на природния газ, доставян от Русия за съседните страни. Въпрос на време е да стане такъв и за природния газ доставян от Азербайджан или от други източници от юг.

Дали, обаче, на територията на България ще се създаде газов “хъб” не го решава правителството, а доставчиците и клиентите на природен газ при достатъчно благоприятни икономически условия и технически възможности. А за тези условия българските политици трябва сериозно да поработят и в тази насока да предприемат своевременно необходимите действия.

Ако допуснем за момент, че наистина се реализират проектите за всички потоци - "южен", "турски", "гръцки" и т.н., тогава на Балканите би трябвало да се прескачаме от тръби. Може ли някой от тези проекти все пак да се реализира и "Газпром" има ли гориво, за да го захрани? Конкретно за "Южен поток" - този проект многократно вече бе обявяван за пълна измислица, по него нищо не се случва, но продължава да се приказва, да се правят всякакви невероятни планове и най-вече да се харчат грешни пари. Защо?

"Газпром", като част от пазарната си стратегия, отдавна работи по реализация на мащабен проект за изграждане на южен газов коридор, който да започва от газовите находища в Западен Сибир до руското черноморско крайбрежие и през Черно море до Турция и Европа. Като част от този коридор бе изграден газопровода Син поток, за доставки на природен газ в Турция. Но вместо два паралелни газопровада с общ капацитет от 16 млрд. куб. м., "Газпром" изгради само една тръба и замрази изграждането на втората.

Същевременно от планираната широкомащабна инвестиционна програма на сушата в Русия, свързана с развитието на южния газов коридор, твърде малко е направено, така че, на руското черноморско крайбрежие има значително по-малко свободен природен газ от заявените 60 млрд. куб. м. за пренос през България.

Проектът “Южен поток”, или неговата алтернатива “Турски поток”, преминаващ в “Гръцки поток”, следва да се разглеждат в тяхната взаимосвързаност с развитието на Южния газов коридор за руски природен газ. В тази връзка понастоящем развитието на този проект е във “фризера” и действията по него са свързани главно с политически изявления, внушения и совалки с оглед геополитическите цели на Русия.

Общото разбиране на независимите експерти, в т.ч. руски е, че проектът “Южен поток”, или неговите алтернативи, е икономически нежизнеспособен и лишен от икономическа логика. В най-оптимистичен вариант и при благоприятни условия "Газпром" би реализирал само част от проекта с оглед престиж и демонстрация на решимост, по примера на проекта “Син поток”.

Вън от всякакво съмнение проектът “Южен поток” бе политически анонсиран с оглед геополитическите и икономически интереси на Русия. Еуфорията по него през зимата на 2006 г. бе целево използвана за предоговаряне на условията за транзит на руски природен газ в ущърб на България. В резултат българските потребители платиха допълнително на Русия над 1 млрд. лв.

Действията на българските власти показаха, че проекта е с огромен корупционен потенциал, произтичащ от многократно завишени инвестиционни разходи, липса на гаранции за възвръщаемост на инвестициите и правилата за управление на проекта.

С подписаните споразумения България фактически се постави в ролята на марионетка. За съжаление, въпреки необратимото прекратяване на проекта от Русия, дейността по него от българска страна продължава, вместо дружеството по него да бъде обявено в ликвидация. Това нелогично поведение на българските власти е обяснимо единствено с наличието огромни икономически интереси свързани по разходване капитала на дружеството.

Как бихте определил политиката на Кремъл спрямо България, като знаем, че газът е ключова част от нея? Това наказание ли е, ревност към бившия послушник ли е, отмъщение на Путин ли е, като се имат предвид изявленията му при "спирането" на несъществуващият "Южен поток"?

Политиката на Русия спрямо България, и преди и сега, би могла да се резюмира като към васал и тази политика се поддържа с активното съдействие на огромна част от българския политически елит. По тази причина България е най-предразположена за инструмент на руската геополитика, още повече, когато това предразположение се стимулира с активна политическа корупция.

Същевременно Русия, чрез България и голяма част от нейния политически елит, създава предпоставки за ревизия на европейските политики и законодателство.

Защо бе възможна реализацията на проекта Северен поток при спазване на европейското законодателство, а такъв подход не бе възприет от Русия по отношение проекта Южен поток? Русия категорично отказваше да се съобрази с действащото българско и европейско законодателство и настояваше за изключение от него. Връх на сервилността бе предложения от български политици закон за предоставянето на привилегирован статут на проекта “Южен поток” и неприложимостта на редица законови изисквания спрямо него.

За чест на България, не без намесата на ЕС, този опит на Русия не успя и Путин фактически наказа подвластните му български политици, като спря проекта и прекъсна възможностите за финансово облагодетелстване на българската олигархия.

Какви други алтернативи има България за захранване с газ, освен т.нар. вертикален поток, за който говорихме?

Възможните източници на природен газ за българските потребители се дискутират отдавна, но тяхното разработване се бави, възпрепятства или умишлено се блокира.

Дейностите по търсене, проучване и добива на нефт и газ на територията и в акваторията на България преобладаващо се възпрепятстват или блокират. Изключение от това правило е дейностите по морски блок "Хан Аспарух".

Възможностите за доставки на природен газ от Румъния напълно се пренебрегват, а тази страна предстои да повиши добива си и да генерира природен газ за износ в близко бъдеще.

Проектът за трансформация на находище "Галата" в газохранилище и терминал за компресиран природен газ внос от Азербайджан през Грузия и Черно море е блокиран от 2008 г.

България нищо не предприема за изграждане на международен терминал за втечнен природен газ на гръцкото егейско крабрежие между Александруполис и Кавала, а изграждането на такъв терминал е от изключително статегическо значение за страните от целия регион и най-вече България.

Правилно ли е едението на нашата страна в тази заплетена и опасна геополитическа ситуация, при това не само по отношение на газа, но и в общият контекст на отношенията между ЕС и Русия?

Твърде претенциозно би било да се определи поведението на България за правилно или неправилно. По-скоро би следвало да се определя за полезно или вредно, въз основа на задълбочени анализи на въздействие върху страната от едно или друго решение.

Ако проектът “Южен поток” би бил структуриран по друг начин, по примера на проекта за увеличаване на транзита на руски природен газ през България, реализиран през 1998 – 2001 г., то той би бил полезен и нашата страна би извлякла максимални ползи от географското си местоположение. По начина по който обаче той бе структуриран и договорен, то би бил катастрофален и щеше да донесе огромни разходи на обществен ресурс в полза единствено на Русия.

Доколко сериозни са твърденията за големи находища на петрол и газ в Черноморския ни шелф, защото и тук освен приказки пак няма нищо черно на бяло?

Да се говори на настоящия етап, че в българската акватория на Черно море има големи находища е некоректно и опит да се представи едно обосновано предположение в даденост.

Мащабни проучвания за нефт и газ в българската акватория на Черно море се провеждат от 1991 год. и до този момент са открити само няколко малки газови находища, но проучванията в шелфовата зона продължават. Друг е въпросът, че често те се възпрепятстват от държавните органи.

Сериозен тласък на проучванията на дълбоководната част на Черно море дадоха резултатите от проучванията в румънската акватория, при които бе изяснена геологията и нефто-газоносните перспективи на района. Открито бе и едно крупно находище на природен газ близо до границата с България.

Екстраполацията на резултатите в съчетание с резултатите от дистанционните методи на проучване повишиха и потенциала на българската дълбоководна акватория на Черно море. В резултат на това фирми ОМV (Австрия), "Тотал" (Франция) и "Репсол" (Испания) проявиха сериозен интерес към блок "Хан Аспарух" и започнаха планомерни проучвания.

Фактът, че задължителната проучвателна програма за блок "Хан Аспарух" включва прокарването на 2 задължителни сондажа е сериозна индикация за очакванията на фирмите за значими открития на газ. За да се докаже това обаче е необходимо да бъдат проведени въпросните сондажи, първият от който ще започне работа през 2016 г.. Всички ние остава да чакаме и се надяваме на значими открития, които да дават основание да бъдат от полза не само за България, но и за целият регион.