Quantcast

Кристалина Георгиева: Сирийците предпочитат да работят, вместо да ги издържаме

Последна промяна на 09 октомври 2013 в 18:00 10116 53

Кристалина Георгиева
Кристалина Георгиева

С еврокомисаря по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева разговаряме за посещението й в бежанските центрове "Военна рампа" и "Враждебна" в София и как България се справя с първия си сблъсък с бежанска вълна.

- Какви са впечатленията Ви от бежанските центрове в София? И как България се справя според Вас с този нов за страната ни процес?

- Във "Враждебна" и "Военна рампа" видях същите картини, които в последните две години виждам на много други места - Йордания, Ливан, Турция. Повече от половината хора в центровете са деца, още 25% - жени. Като всички деца, и тези търсят начин да получат малко внимание, една усмивка, да им се подаде ръка, да ги погалиш по главата. След това светват целите.

В много тежко състояние са. Измъчени хора. Видели са в страната си неща, които не трябва да съществуват - война, разрушения, смърт.

- Как Ви се сториха битовите условия в двата центъра?

- Тежки са, защото явно капацитетът на България да приеме бежанци значително е надвишен, не сме имали готовност за такова рязко увеличаване. Вижда се, че българските власти полагат усилия да направят условията малко по-добри. Ориентирали са се към места, където може да има топла вода. За бебета и малки деца това е много важно. Поеха ангажимент да пуснат по-рано парното в тези сгради, защото това са хора, които идват от друг климат. 

Вие питате колко са били подготвени. Не са очаквали. Не искам да критикувам само България, защото по сирийската криза в последните година-две казвам на всички, които искат да слушат: това е най-страшната хуманитарна катастрофа за последните десетилетия. И няма как ние да не почувстваме ехото на тази трагедия в Европа. Засега ние в ЕК правим много, за да помогнем на сирийците в Сирия и на бежанците в съседните на Сирия страни, така че да няма вълна от бежанци в Европа. Но не е възможно, при положение че има 2,1 млн. сирийски бежанци в съседните страни, да няма и в Европа. Сега са 50 000 и трябва да сме готови са повече, защото войната няма да свърши много скоро, за съжаление. Даже да има преговори утре и те да завършат с подписване на мир, страната е толкова разрушена, че докато се върнат хората, ще минат години. Затова трябва да работим не само за това как да ги приемаме, а да мислим какво ще правим в следващата година-две-три с тях. 

- Дадохте ли препоръки на колегите си в България за координацията на този процес? Засега като че координираният подход липсва. Дори по отношение на сумата за издръжка на един бежанец се чуха различни информации - 65, 350, 1100 лева.

- Във "Враждебна" и във "Военна рампа" никак не изглеждаше като за 1100 лева. Но това е по-малко важно. В началото, когато започнем да усвояваме, да строим инфраструктура, може да е малко по-скъпо. Но с времето при добра организация би трябвало не само разходите да паднат, но и да се възползваме от нашето уникално положение на страна членка на ЕС, която е с по-нисък доход, и да получим повече помощ. Защото не само няма нужда, но ние и няма да можем сами да се справим с този проблем.

Когато видях по пресата, че започват по 50-60 души на ден да минават границата, на 30 август дойдох в България, отидох при министъра на вътрешните работи г-н Йовчев и му казах: Този проблем ще става все по-сериозен, нека да Ви кажа какво аз знам. Моят съвет и тогава, и сега е следният: първо, да се отнесете сериозно. Щом са започнали да идват тия хора, няма да спрат скоро. Поискайте веднага от ЕК две неща - техническа помощ (да дойдат екипи да ни помогнат по регистрацията на бежанците) и финансова помощ. 

-Досега страната получила ли е от ЕС помощ за бежанците?

- Малко българи знаят и е хубаво да им напомним - през 2013 г., когато през по-голямата част от годината броят на бежанците беше много малък, ЕК е дала на България 15 милиона евро за охрана на границите и за прием, регистриране и дори доброволно връщане, ако някой иска да се върне - да кажем в Афганистан или някъде другаде. 

- По какъв път са постъпили тези средства у нас?

- Чрез МВР, по-конкретно за бежанците - през Агенцията за бежанците. Но явно е, че е имало леко подценяване на тези въпроси. Когато видяхме, че проблемът става сериозен, от ЕК пратихме екип тук. Докладът му казва следното: обезателно трябва спешно да се помогне на България и да има повече хора, които да обработват заявките, да има повече преводачи. Да можем да общуваме с бежанците, те да могат да разбират какво да очакват от нас и ние по-добре да ги познаваме. 

Най-важното, което видях във "Враждебна" и във "Военна рампа", беше, че тези хора, да, имат нужда от храна и медицински грижи, от по-добри условия в бъдеще да живеят семействата, за да не са по 5-6 семейства в една стая. Но най-много имат нужда от човешко общуване. Посрещнаха ме много притеснени. Питаха "Какво ще стане с нас?", "Ще ни обработят ли документите", една майка ме пита: "Какво да направя, детенцето ми е болно с температура?" Поговорихме си, казах им: "Нашата страна няма опит в тази област. Ние сме добри хора, имайте малко търпение с нас." Изпратиха ме хората с усмивки. Общуването в този момент е дори по-важно от материалната страна.

-Каква помощ можем да очакваме от ЕС за бежанците?

- България вече отправи искане за такава помощ и е момента се работи по това кои от тези мерки могат да бъдат финансирани, защото не всичко може. Очаквам до няколко дни спешна помощ от Комисията да бъде насочена към България. Страната ни трябва да каже и каква експертиза точно й е нужна. Агенцията по бежанците има нов председател и предполагам, че това е между приоритетите на този човек, който между другото в първия си работен ден беше с мен във "Враждебна" и "Военна рампа", не на бюрото си. Да се надяваме, че ще продължи да е сред хората.

- Знаете ли как са били използвани преведените вече 15 млн. евро?

- Голямата част от тези 15 милиона - около 12,4 милиона - са за укрепване охраната на границите. 2,6 млн. евро са били са приемане, регистрация, интегриране и доброволно връщане на бежанците. Явно е, че трябва да се мисли сериозно как да се ползват тези пари, защото не е много ясно дали те са били използвани по най-добрия начин. Но България ще получи и допълнително финансиране от ЕС. Това са пари, които трябва да се използват за 6 месеца и затова там е много важно да има и добра организация за усвояването. За 2014 и 2015 г. България трябва да си предоговори помощта от ЕС, защото тя е договорена на базата на около 2000 бежанци.

- Имате ли впечатления как се справят другите държави в ЕС като Гърция и Италия например с бежанския поток?

- Да почнем с отличниците в Европа - Германия, която е приела почти 600 000 бежанци от целия свят. Приели са над 10 000 сирийци и сега на собствени разноски ще доведат още 5000. Върховният комисариат по бежанците към ООН обяви, че се търси убежище за 10 000 души в критично хуманитарно положение. Германия каза, че ще приеме половината от тези 10 000 души. Швеция също е страна отличник. Приема много бежанци и добре ги интегрира. Разбира се, има проблеми, но се работи много съвестно.

Гърция до неотдавна имаше лоша репутация заради отношението си към бежанците - затваряше ги зад решетки, обработването на документите вървеше бавно, имаше много неосновани откази на хора, които действително бягат, за да спасят живота си. Но последните месеци доста се прави в Гърция, защото те осъзнаха, че това отношение само дава почва на ксенофобия и расистко отношение, които са отрова за обществото. Т.е. това, което виждате в България, горе-долу същото е в и Гърция. 

- Има ли хуманитарен минимум, който държавата трябва да гарантира на бежанците?

Трябва да бъдат нахранени, защитени и да им се осигури достъп до медицинска помощ и до образование за децата. 80% от общо 18 милиона бежанци по света, които бягат от всички възможни бедствия и конфликти, бягат от една бедна страна в друга бедна страна. Най-много бежанци има в Пакистан от Афганистан. Много бежанци има в Йемен - към 600 000-700 000 души. Там разчитат много на международна помощ, но и местните хора помагат. Йемен много ме впечатли - изключително бедна страна, а много гостоприемна. Не са върнали един човек. Издръжката струва между 1 и 2 долара на ден. В по-богатите страни разходът е по-висок.

Няма нещо, което да казва колко трябва да дава държавата. В нашата страна, която е от по-бедните в ЕС, по-малко ще бъде този пакет. Успешните страни правят така, че бежанецът да може колкото се може по-бързо да може сам да се издържа.

- Как и къде можем ние да интегрираме бежанците?

- Например като се прави регистрацията на тези хора - да знаем всеки човек с какви умения идва. Разбрах, че Асоциацията на автопревозвачите е заявила готовност да наеме 150 сирийски шофьори веднага. Знаем, че нашето селско стопанство има нужда от хора. Има сирийски семейства, които идват от селски райони. Те няма да имат против, а дори ще се радват да могат сами да се издържат. Знаете ли, сирийците са стара цивилизация, това е народ с достойнство. Като ходих там, никога никой не ми е казал "Дай!". Никога. Напротив - казват, че искат да работят. Във "Военна рампа" една жена ми каза, че е фризьорка и иска да работи, да не тежи на страната.

Но и интеграцията не пада от небето, а иска работа. Да кажем, че досега не бяхме подготвени. Най-спешното сега е внимателно да преценим ситуацията. На този етап не знаем какво не знаем и е добре да се обърнем към страните членки и хора от Върховния комисариат, за да можем бързо да се ориентираме. Иначе най-страшното ще бъде, ако допуснем обществото ни да се настрои против хора, които бягат за живота си и които в относителен план като процент спрямо населението от България не могат да бъдат проблем. На страха очите са големи, но освен очите на страха, трябва да ги има и очите на разума.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

08.09 2015 в 14:51

Преди година, наистина можеше да се говори за „вълна”, но не и сега. Стотици хиляди имигранти навлезнаха в европейските страни. Милиони се организират преди всичко в Турция за да ги последват.

От 1923-1997 г. повече от 1,6 милиона души са имигрирали в Турция, най-вече от балканските страни.
През 1961 година, се подписа Договор между правителството на Западна Германия и Турция за трудова емиграция. Целта на този договор беше преди всичко, Турция да се справи с вътрешната емиграция от вътрешните райони на страната към големите градове от една страна и подпомагане на германската икономика с временна неквалифицирана работна ръка т.н. „гастарбайтери”. Очакваше се, че тези работници ще придобият известна квалификация и ще се върнат в Турция и ще преориентират селското население към индустрията. Както се вижда сега, проблемите на Германия от приемането на толкова много „гастарбаетери”, заедно с техните семейства, роднини и вече нови поколения „германци” се задълбочиха. Турското население живеещо в Германия се капсулира, радикализира, без да са успели да постигнат интеграция в приемливи граници.
Постепенно Германия се оформи като „обетованата” земя за почти всички мюсюлмани от Турция и другите близкоизточни страни, Включително и тези от северна Африка. Въпреки подписаните подобни договори и други страни от Западна Европа – Австрия, Белгия, Холандия, Франция и Швеция, Германия си остана предпочитана дестинация.

Според статистиката до 1990 г. почти 340 хиляди турски граждани са подали молба за убежище в различни европейски страни. Сега се предполага, че има около 3,6 милиона турски граждани, живеещи в чужбина.
През последните години, откакто започна „Арабската пролет” потокът бежанци нито за секунда не е прекъсвал, а напротив, увеличава се в невиждани за съвременниците темпове. Ако в началото можехме да говорим за вълна, то сега процесът вече е извън контрол и се наблюдава откровенно преселение, но не на народите, а на една определена етническа група – тази на мюсюлманите.
Гражданска война в Сирия е най-лошата хуманитарна катастрофа на нашето време. Повече от 11 милиона души са разселени, до този момент - и потокът от хора не спира.

Кога започна кризата?
Антиправителствените демонстрации започнаха през март на 2011 г., като част от Арабската пролет. Но мирните протести бързо ескалира след насилствените действия на правителството и бунтовниците започнаха борба срещу режима.
До юли, много от правителствените войници дезертираха и се присъединиха към Свободната Сирийска армия и опозиция. Разделението между светски и ислямистки бойци, и между етническите групи, продължават да усложняват конфликта.
Ченири години по-късно, по време на гражданската война са убити повече от 220 000 души, половината от които се смятат за цивилни.

По данни на ООН 7,6 милиона души са вътрешно разселени. Повече от половината от предвоенното население от 23 млн на страната се нуждае от спешна хуманитарна помощ, независимо дали те все още остават в страната или са избягали през границите.
По-голямата част от сирийските бежанци живеят в Йордания и Ливан. В две от най-малки държави в региона, със слаба инфраструктура и ограничени ресурси.

През август 2013 г., повече сирийци са избягали в Северен Ирак, където самите иракчани изпитват ужаса на повече от милион вътрешното разселени.
Нараства броят на сирийските бежанци, които бягат през границата в Турция.

Стотици хиляди бежанци се насочват към опасно пътуване през Средиземно море от Турция за Гърция, с надеждата да намерят по-добро бъдеще в Европа. Четири милиона сирийци са регистрирани или очакват регистрация с помоща на Върховния комисариат на ООН на бежанците. Потоците се насочват към Сърбия и от там за Унгария, Австрия и като крайна цел – Германия.


Всяка година, конфликтът поражда експоненциален растеж на бежанците. През 2012 г. е имало 100,000 бежанци. До април 2013 г., са били 800 000. За по-малко от четири месеца, те са се удвоили и са достигнали до 1,6 милиона В момента има четири милиона сирийци, разпръснати в целия регион, което ги прави най-голямата популация на бежанците в света в рамките на мандата на ООН.
С това темпо, ООН прогнозира, че ще се очакват 4.27 милиона сирийски бежанци до края на 2015 г.

Интресното е, че регионът е Европа. Цялата тежест на кризата ще удари, и вече удря Германия.
Факт е, че бежанците не са само от районите на конфликт и войни – Сирия например. Големи групи се стичат от Афганистан, Ирак, страните от Субсахара, където има невиждана бедност и бунтовнически набези, но няма война. Почти всички от тези групи се представят за сирийски бежанци. Много от тях разполагат със средства и тяхната цел е Западна Европа и по специално отново Германия.

Германия е най-гъсто населената страна в Европейския съюз. 82,000,000 души живеят на територията на Германия.
В момента има повече от 15 милиона хора с имигрантски произход, живеещи в Германия от които около четири милиона мюсюлмани. В Германия, бежанците са повече отколкото всяка друга европейска страна. През първата половина на тази година, 180,000 души са поискали убежище в Германия, и този брой се очаква да се удвои до края на 2015 г. Една пета от населението е от мигрантски произход, заявиха от Федералната статистическа служба.
В малките и големите градове, спортни зали и складове се превръщат в квартири. Създават се непрекъснато цели палаткови градове.

За 2014 година са постъпили следните молби за убежище:
- Общо за Европейския съюз: 625,920
- Германия: 202,645
- Швеция: 81,180
- Италия: 64,625
- Франция: 64,310
- Унгария: 42,775
- Англия: 31,745

Наблюдава се подчертана нарастващата зависимост на Германия на родените в чужбина работници, както и приемането на стотици хиляди бежанци.


Много от емигрантите идват от други страни от Европейския съюз, като например Полша, Румъния, Италия, България и Унгария.
Миналата година броят на хората, живеещи в Германия от емигрантски произход са се увеличили с около 1,5 милиона, или 10%, от 2011 г. , а местното население без тези от емигранския произход намалели с 1.4%.
Това накратко са основните факти. Въпросът, който стои пред целия свят и най-вече в Европа, е не само да се регистрират потоците бежанци, а да се предвиди бъдещето развитие на кризата, и тя да може да се управлява. Но без анализ на първопричините довели до тази помитаща вълна от преселението, на която краят не се вижда, няма да могат да се вземат правилни решения, които да удовлетворят всички европейски народности.

Причините довели до този масов поток на преселение е ясна – началото на „арабската пролет”, разтърсила и дестабилизирала целия регион, мизерията, гладът в Африка, доктрината на мюсюлманите за борба с неверниците и установяване на световен халифат, поощряването и отказа от решително справяне с набиращата мощ Ислямска държава. Липса на съгласувана политика, дори на страните членки на Европейската общност. Пълна безпомощност – политическа и икономическа на правителствата да се справят са огромния наплив на бежаци.

Политическите игри и егоцентричните интереси на отделните правителства, мощните военни лобита на САЩ Русия и Китай допълнително дестабилизират Европейската общност.
Кой има интерес от слаба, разпокъсана от противоречия и разяждана отвътре благодарение на отстъплението от христианските ценности и навлизането на исляма Европа?

Как тези заинтересовани страни или групировки (правителствени, бизнес, военни и др) биха поддържали този конфликт в частност в Сирия, за да засилят потока бежанци и реално, както вече се случва, да го превърнат в масово преселение на хора, главно изповядващи исляма, в Европа? Не в САЩ, нито в Русия, нито в Китай дори не в богатите съседни Кувейт, Абу Даби, Катар. В болшинството, бежанците са ниско образовани, предимно жени, деца, млади мъже в разцвета на силите си. Един генетичен потенциал, който в бъдеще ще произведе още по-мощна демографска криза но с положителен за исляма знак, на фона на застаряващото, коренно европейско население. С всички произлизащи последици от това – капсулиране и радикализиране, разширяване обхвата на исляма, за сметка на християнството, постигане на автономия, присъствие в реалната политика на съответната държава, налагане на ислямски цевности и традиции за сметка на съществуващите християнски такива.
Хората на европейските страни също променят своята нагласа и ценностна система. Сега са готови да помагат на бежанците с дрехи, храна, медикаменти, пари. Но кризата ще се задълбочи. Работните места няма да достигат, разминаването в манталитета и традициите ще задълбочат вътрешните конфликти между „новите” и „стари” жители. Конфликтите в самите имигрантски общности ще се задълбочават и изострят. Неминуемо ще възникнат вътрешни конфликти, както между самите имигранти, така и между „старите” и „нови” европейци.

Бъдещето на самия Европейски съюз е поставено на карта. Както и самата г-жа Меркел заяви, кризата в Гърция е като детска игра в сравнение с имигранския поток към Европа.

Каква ще бъде съгласуваната Европейска политика за предотвратяване на тази криза? Какъв е хоризонтът на събитията които ще продължат и докога ще продължи тази агония, която дори още не е започнала? Ще има ли воля да се предотвратят военните конфликти в размирните райони? Няма и едва ли ще има отговор в близко бъдеще на тези въпроси. За Европа кризата не е със сирийските бежанци, търсещи спасение в богатата и спокойна Европа. Кризата е с манталитета на едно друго население. С потоци хора от места, където няма война. С огромни радикално настроени групи, със съвсем други цели. Кризата е в неспособността да се прилагат стриктно Дъблинското споразумение за регистрация на бежанците. Кризата още не е започнала! Естествено ще се породят противоречия между самите страни от ЕО при опитите за преразпределяне на бройките емигранти поради липса на адекватна съгласувана и ефикасна политика за реакция в това преселение. Едва ли има данни дали тези емигранти ще се приберат в домовете си след успокояване на обстановката в родните им страни. Никой не знае колко дълго ще продължи войната в Сирия.

Дали ще продължи година, десетиление или много по-дълго? Има ли разчети, колко ще струват емигрантите в Европа? Г-жа Меркел обяви, че ще се търсят по 6000 евро на емигрант годишно (или 500 евро месечно) за неговата издръжка. Но ако се включаи цената на съжръженията по границите, полицайте, които са ангажирани във въдворяването на ред, транспортирането, създаване на нови лагери за бежанците, в бъдеще потушаването на локални конфликти, както между самите бежанци, така и между бежанците и месното население, и още много други непредвидими разходи, сумата ще се окаже силно занижена.

Бедните срани като България, където пенсията на един човек, цял живот работил и плащал данъци е под 100 Евро за месец, сума от 500 евро е космическа за повечето пенсионери. Ще назреят вътрешни конфликти. Колкото и благородно да е, да се помага на хора изпаднали в ужасната ситуация да се спасяват от войната, постепенно с нарастване на напрежението, концентрацията на безработни бежанци, които ще търсят своето препитание и средства за оцелявани по всевъзможни начини, ще се получи негативно отношение към тях. Тогава самите правителства ще почувстват натиска от своите граждани срущу емигрантите. Неминуемо ще се появят националистически партии, които ще се възползват от напрежението и населението масово ще гласува за тях. В същото време след години, самите „нови” жители на Европа ще се обединят и ще създадат свои структури, които също ще се включат в политическите борби и ще искат да наложат своите собствени представи за ред, религия и живот. Конфликтите ще се задълбочават и кризата както отвътре, така и стимулирана от вън ще доведе неминуемо да разпадането на Европейския съюз. Песимистичен сценарий, но при липса на адекватна политика от правителствата на ЕС може би най-реалния.

Нима САЩ, която за броени дни премаза елитната Иракска армия не е в състояние да реши проблемът с Ислямската държава? Или Русия съвместно с правителството на Сирия да стигнат до реални действия за решаване на конфликта?
Но потоците имигранти са далече от Русия и САЩ. Но историята показва, че приятелските режими и групировки могат да се обърнат и да доведат до ужасяващи последици в уж далечните, могъщи и защитени държави.

Спомняме си, как САЩ са подкрепяли Афганистан от края на 70-те години на 20 век срещу СССР. Но нищо в света не е вечно и СССР се разпадна. Тогава силите, обучени и въоръжени от САЩ, се обръщат с различни терористични удари срещу САЩ. След атентатът срещу Световния търговски център от 11 септември 2001, САЩ нахлуват в Афганистан и Ирак и дестабилизират и разцепват региона. САЩ създават Ал Кайда и бойците на джихада и после са принудени да се борят срещу него.
С разпадането на СССР, САЩ винаги се намесват в различни региони с „благородната ” мисия да въдворяват ред, но като последица се получава хаос, разцеплениеи дестабилизация. Всеки кризисен проблем в арабските държави – от демографското разпределение и традиции до въоръжаването и петролните кризи се приписват на САЩ. И това е планирана и добре замислена стратегия за възхода на исляма и възраждането на Халифата. Но самия ислямски свят е нестабилен, разпъван от междуособици, етнически и религиозни разделения.

Самите идеолози на възраждането на Халифата разбират, че трябва да има обединение на всичките ислямисти. Това може да се постигне с консолидация на идеологията. Обединяване и възкръсване в нова светлина на семейните отношения. А това може да стане най-бързо и лесно с преселение, с разпространение на исляма извън съществуваните предели на ислямските държави. С нови и млади последователи на Аллах. Голямата стратегия за развитие на Исляма не е свързано с войни, но много умело и адекватно успяха да използват военните конфликти за разпространение на Исляма преди всичко в Европа. Но когато САЩ стоят отстрани и пасивно наблюдават събитията, не трябва да забравят поуките от Афганистан. За радикалния ислям, Европа не е цел а средство за борбата срещу САЩ.

Русия също има интерес от дестабилизация на Европа. Икономическите санкции наложени на Русия от страна на ЕС се обърнахасрещу самите Европейски държави. В дългосрочен план, слаба Европа, допълнително ще засили влиянието на Рустия, не само в региона на Европа, но и в света. Въпреки декларираните намерения Русия и САЩ съвместно да се борят срещу Ислямска държава, едва ли двете супер сили ще са заинтересовани от решаването на първопричината за емигразията. Именнто тези държави, ще отлагат решението на конфликта докато могат, защото той съвпада с тяхната дълргосрочмна стратегия за влияние и отслабване на Европа.
От: www.ibd.bg

23.10 2013 в 22:22

Къде ще работят маq патко глупава?

19.10 2013 в 13:29

Какъвто работодателя, такъв и работника. ;)

17.10 2013 в 15:17

Другарке, и моят мъж предпочита да работи и да не го издържам аз, ама не го вземат - стар им се вижда на 55г. Помисли първо за собствения си народ, пък после за общочовешките проблеми!!!

16.10 2013 в 14:00

Що бе , ние да не би нещо друго да искаме . Кристалина ,ти маи наистина нямаш представа какво се случва в родната държавица...ми нормално , далечко ти е огъня ...не те пари ...той даже и не те грее май ....ееех и с теб си замина една надеждица...

14.10 2013 в 15:34

Наистина България е задължена да пирема бежанци по силата на подписаната межгдународна конвенция - но освен това държавата или трябва да осигури хуманни условия или да екстрадира тези, които не може да поеме... Въпросът е, че ни дадоха предварително едни пари, а сега те липсват и лагерите са ужасни...

14.10 2013 в 14:07

Значи 3 млн. евро са си гуинали от ГЕРБ - просто не могат да обяснят къде са отишли парите, щото мизерията в лагерите е видна отвсякъде...

14.10 2013 в 13:03

баси колко цензура има в тоя измислен сайт!!!
Триете постове , които не ви изнасят и се правите на големата работа!!!