Кристалина Георгиева: Сирийците предпочитат да работят, вместо да ги издържаме

Последна промяна на 09 октомври 2013 в 18:00 10794 53

Кристалина Георгиева
Кристалина Георгиева

С еврокомисаря по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева разговаряме за посещението й в бежанските центрове "Военна рампа" и "Враждебна" в София и как България се справя с първия си сблъсък с бежанска вълна.

- Какви са впечатленията Ви от бежанските центрове в София? И как България се справя според Вас с този нов за страната ни процес?

- Във "Враждебна" и "Военна рампа" видях същите картини, които в последните две години виждам на много други места - Йордания, Ливан, Турция. Повече от половината хора в центровете са деца, още 25% - жени. Като всички деца, и тези търсят начин да получат малко внимание, една усмивка, да им се подаде ръка, да ги погалиш по главата. След това светват целите.

В много тежко състояние са. Измъчени хора. Видели са в страната си неща, които не трябва да съществуват - война, разрушения, смърт.

- Как Ви се сториха битовите условия в двата центъра?

- Тежки са, защото явно капацитетът на България да приеме бежанци значително е надвишен, не сме имали готовност за такова рязко увеличаване. Вижда се, че българските власти полагат усилия да направят условията малко по-добри. Ориентирали са се към места, където може да има топла вода. За бебета и малки деца това е много важно. Поеха ангажимент да пуснат по-рано парното в тези сгради, защото това са хора, които идват от друг климат. 

Вие питате колко са били подготвени. Не са очаквали. Не искам да критикувам само България, защото по сирийската криза в последните година-две казвам на всички, които искат да слушат: това е най-страшната хуманитарна катастрофа за последните десетилетия. И няма как ние да не почувстваме ехото на тази трагедия в Европа. Засега ние в ЕК правим много, за да помогнем на сирийците в Сирия и на бежанците в съседните на Сирия страни, така че да няма вълна от бежанци в Европа. Но не е възможно, при положение че има 2,1 млн. сирийски бежанци в съседните страни, да няма и в Европа. Сега са 50 000 и трябва да сме готови са повече, защото войната няма да свърши много скоро, за съжаление. Даже да има преговори утре и те да завършат с подписване на мир, страната е толкова разрушена, че докато се върнат хората, ще минат години. Затова трябва да работим не само за това как да ги приемаме, а да мислим какво ще правим в следващата година-две-три с тях. 

- Дадохте ли препоръки на колегите си в България за координацията на този процес? Засега като че координираният подход липсва. Дори по отношение на сумата за издръжка на един бежанец се чуха различни информации - 65, 350, 1100 лева.

- Във "Враждебна" и във "Военна рампа" никак не изглеждаше като за 1100 лева. Но това е по-малко важно. В началото, когато започнем да усвояваме, да строим инфраструктура, може да е малко по-скъпо. Но с времето при добра организация би трябвало не само разходите да паднат, но и да се възползваме от нашето уникално положение на страна членка на ЕС, която е с по-нисък доход, и да получим повече помощ. Защото не само няма нужда, но ние и няма да можем сами да се справим с този проблем.

Когато видях по пресата, че започват по 50-60 души на ден да минават границата, на 30 август дойдох в България, отидох при министъра на вътрешните работи г-н Йовчев и му казах: Този проблем ще става все по-сериозен, нека да Ви кажа какво аз знам. Моят съвет и тогава, и сега е следният: първо, да се отнесете сериозно. Щом са започнали да идват тия хора, няма да спрат скоро. Поискайте веднага от ЕК две неща - техническа помощ (да дойдат екипи да ни помогнат по регистрацията на бежанците) и финансова помощ. 

-Досега страната получила ли е от ЕС помощ за бежанците?

- Малко българи знаят и е хубаво да им напомним - през 2013 г., когато през по-голямата част от годината броят на бежанците беше много малък, ЕК е дала на България 15 милиона евро за охрана на границите и за прием, регистриране и дори доброволно връщане, ако някой иска да се върне - да кажем в Афганистан или някъде другаде. 

- По какъв път са постъпили тези средства у нас?

- Чрез МВР, по-конкретно за бежанците - през Агенцията за бежанците. Но явно е, че е имало леко подценяване на тези въпроси. Когато видяхме, че проблемът става сериозен, от ЕК пратихме екип тук. Докладът му казва следното: обезателно трябва спешно да се помогне на България и да има повече хора, които да обработват заявките, да има повече преводачи. Да можем да общуваме с бежанците, те да могат да разбират какво да очакват от нас и ние по-добре да ги познаваме. 

Най-важното, което видях във "Враждебна" и във "Военна рампа", беше, че тези хора, да, имат нужда от храна и медицински грижи, от по-добри условия в бъдеще да живеят семействата, за да не са по 5-6 семейства в една стая. Но най-много имат нужда от човешко общуване. Посрещнаха ме много притеснени. Питаха "Какво ще стане с нас?", "Ще ни обработят ли документите", една майка ме пита: "Какво да направя, детенцето ми е болно с температура?" Поговорихме си, казах им: "Нашата страна няма опит в тази област. Ние сме добри хора, имайте малко търпение с нас." Изпратиха ме хората с усмивки. Общуването в този момент е дори по-важно от материалната страна.

-Каква помощ можем да очакваме от ЕС за бежанците?

- България вече отправи искане за такава помощ и е момента се работи по това кои от тези мерки могат да бъдат финансирани, защото не всичко може. Очаквам до няколко дни спешна помощ от Комисията да бъде насочена към България. Страната ни трябва да каже и каква експертиза точно й е нужна. Агенцията по бежанците има нов председател и предполагам, че това е между приоритетите на този човек, който между другото в първия си работен ден беше с мен във "Враждебна" и "Военна рампа", не на бюрото си. Да се надяваме, че ще продължи да е сред хората.

- Знаете ли как са били използвани преведените вече 15 млн. евро?

- Голямата част от тези 15 милиона - около 12,4 милиона - са за укрепване охраната на границите. 2,6 млн. евро са били са приемане, регистрация, интегриране и доброволно връщане на бежанците. Явно е, че трябва да се мисли сериозно как да се ползват тези пари, защото не е много ясно дали те са били използвани по най-добрия начин. Но България ще получи и допълнително финансиране от ЕС. Това са пари, които трябва да се използват за 6 месеца и затова там е много важно да има и добра организация за усвояването. За 2014 и 2015 г. България трябва да си предоговори помощта от ЕС, защото тя е договорена на базата на около 2000 бежанци.

- Имате ли впечатления как се справят другите държави в ЕС като Гърция и Италия например с бежанския поток?

- Да почнем с отличниците в Европа - Германия, която е приела почти 600 000 бежанци от целия свят. Приели са над 10 000 сирийци и сега на собствени разноски ще доведат още 5000. Върховният комисариат по бежанците към ООН обяви, че се търси убежище за 10 000 души в критично хуманитарно положение. Германия каза, че ще приеме половината от тези 10 000 души. Швеция също е страна отличник. Приема много бежанци и добре ги интегрира. Разбира се, има проблеми, но се работи много съвестно.

Гърция до неотдавна имаше лоша репутация заради отношението си към бежанците - затваряше ги зад решетки, обработването на документите вървеше бавно, имаше много неосновани откази на хора, които действително бягат, за да спасят живота си. Но последните месеци доста се прави в Гърция, защото те осъзнаха, че това отношение само дава почва на ксенофобия и расистко отношение, които са отрова за обществото. Т.е. това, което виждате в България, горе-долу същото е в и Гърция. 

- Има ли хуманитарен минимум, който държавата трябва да гарантира на бежанците?

Трябва да бъдат нахранени, защитени и да им се осигури достъп до медицинска помощ и до образование за децата. 80% от общо 18 милиона бежанци по света, които бягат от всички възможни бедствия и конфликти, бягат от една бедна страна в друга бедна страна. Най-много бежанци има в Пакистан от Афганистан. Много бежанци има в Йемен - към 600 000-700 000 души. Там разчитат много на международна помощ, но и местните хора помагат. Йемен много ме впечатли - изключително бедна страна, а много гостоприемна. Не са върнали един човек. Издръжката струва между 1 и 2 долара на ден. В по-богатите страни разходът е по-висок.

Няма нещо, което да казва колко трябва да дава държавата. В нашата страна, която е от по-бедните в ЕС, по-малко ще бъде този пакет. Успешните страни правят така, че бежанецът да може колкото се може по-бързо да може сам да се издържа.

- Как и къде можем ние да интегрираме бежанците?

- Например като се прави регистрацията на тези хора - да знаем всеки човек с какви умения идва. Разбрах, че Асоциацията на автопревозвачите е заявила готовност да наеме 150 сирийски шофьори веднага. Знаем, че нашето селско стопанство има нужда от хора. Има сирийски семейства, които идват от селски райони. Те няма да имат против, а дори ще се радват да могат сами да се издържат. Знаете ли, сирийците са стара цивилизация, това е народ с достойнство. Като ходих там, никога никой не ми е казал "Дай!". Никога. Напротив - казват, че искат да работят. Във "Военна рампа" една жена ми каза, че е фризьорка и иска да работи, да не тежи на страната.

Но и интеграцията не пада от небето, а иска работа. Да кажем, че досега не бяхме подготвени. Най-спешното сега е внимателно да преценим ситуацията. На този етап не знаем какво не знаем и е добре да се обърнем към страните членки и хора от Върховния комисариат, за да можем бързо да се ориентираме. Иначе най-страшното ще бъде, ако допуснем обществото ни да се настрои против хора, които бягат за живота си и които в относителен план като процент спрямо населението от България не могат да бъдат проблем. На страха очите са големи, но освен очите на страха, трябва да ги има и очите на разума.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!