Иван Георгиев от bTV: Балканите в момента са фронтова линия в нова Студена война

В нюзрумите и редакциите се инсталират случайни за професията хора на ключови позиции, казва журналистът

Последна промяна на 18 юни 2018 в 12:29 14712 2

Снимка bTV

Иван Георгиев е част от екипа на bTV вече 12 години. Зрителите го познават и като водещ на новините, и от репортажите и преките му включвания в емисиите и сутрешния блок. Автор е и на множество документални филми, излъчени в bTV Репортерите, последните от които бяха посветени на Западните Балкани.

Завършил в журналистика в Софийския университет, а през 2012 г. е избран за Fellow на Световния прес институт. През 2011 Иван е избран от колегите си в bTV за репортер на годината, а година по-късно получава първата голяма награда за разследваща журналистика на фондация "Радостина Константинова” за разследванията си за манипулиране на изборите.

- Правил сте доста журналистически материали за Македония, а съвсем наскоро bTV показа Ваши филми за Косово и Македония в светлината на Срещата на върха на ЕС за Западните Балкани. Откъде се породи интересът Ви към тази тема?

- Естествено, предполагам в резултат на натрупвания.
-
- Пътувате ли често до страните от Балканите? Какви разлики забелязахте при сегашните си посещения, в каква посока са промените?

- Пътувам толкова често, колкото го налага работата ми. Навсякъде промените, ако въобще ги има, са в различни посоки. Но почти навсякъде се строи усилено. Зад забързания стремеж да се създаде или подмени остарялата инфраструктура прозират форсираните опити за налагане на геополитическо влияние. В Косово, например, мащабът на строителството е впечатляващ. Държавните поръчки се изпълняват основно от турски компании. Често детайлите около финансовите условия по тези мега проекти (магистрали, летище, жилищни комплекси и т.н.) не са публични, което пък е доказателство, че едно от малкото неща, които бързо се променят на Балканите, е джобът, в който отива „бакшишът”.

А иначе, както ми каза игуменът на манастира Високи Дечани – отец Сава Янич: “Лесно е да смениш военната униформа с костюм Армани”. Неслучилата се промяна зад фасадната е тази, която тормози хората в региона. И е причина толкова много от тях да търсят бъдеще някъде другаде.

От известно време усещам умора у хората в Западните Балкани – от вече безвкусната дъвка, която се дъвче десетилетия – на националистическата пропаганда, великодържавническите идеи, популизма, корупцията и безпътицата, която остава след тях. Хората искат да живеят в демократични общества, основани преди всичко върху върховенството на закона. Работа и елементарна справедливост, с по-прости думи. А това все още е недостижим връх на Балканите. И примерите са болезнено много. Не бива да забравяме и товара на пренаситеното със събития минало.

Излъганите очаквания за цивилизоване на обществените отношения, за спазване на социалния договор води до резигнация и опасни разпади. Паралелно те водят със себе си процеси на капсулиране, които създават благодатни условия за радикализация и екстремизъм. На този фон, мислещите хора, преяли с пропагандата на местните, провинциални демагози, все повече се чувстват предадени и сами.

- Усещате ли нюанси в отношението към българите в различните балкански страни?

- Различно отношението към нас има не просто в различните страни, но и в различните им етнически общности, региони на държавите, социални прослойки и т.н. И всички те са исторически обосновани. Случайности не съществуват. Познаването на тези нюанси и натрупванията, довели до появата им, е задължително, преди да започне фактическата работа „на терен”, както журналистите обичат да казват.

- Кои са най-трудните въпроси за задаване там?

- Това с трудните въпроси е клише, което за разлика от повечето други не е истина. Има въпроси, на които трудно се отговаря. Но те са най-лесни за задаване, защото обикновено са най-важните.

- Личното Ви мнение – ще се присъединят ли към ЕС? Как си представяте ЕС със Западните Балкани и след Брекзит? 

- Това е един и същ въпрос. И отговорът е “не”. И не мисля, че всички тези срещи с политическите лидери на шестте страни от групата на Западните Балкани, също както и с Ердоган, през изминалите няколко месеца, имаха за цел присъединяване или слагане на фактическо начало на истински преговорни процеси за това. Западните Балкани се превърнаха в политическо и медийно клише заради форсираните опити за вземане на по-добри геополитически позиции в региона. Балканите в момента са фронтова линия в нова Студена война, по която Русия и западните съюзи се опитвам да чертаят собствените си политически, военни и икономически проекции. В това число попада и контролът върху енергийните потоци, които минават или ще минават през региона.

За какъв Европейски съюз можем да говорим, след като половината от страните в групата са на практика нефункциониращи държави. Най-ярки примери са Косово и Босна и Херцеговина, които се превърнаха в точно обратното на онова, заложено поне на хартия в Куманово и Дейтън. Компания им прави и Македония, която все още е парализирана от задушаващата схватка, в която са се хванали официалните власти и бившите югославски (настоящи сръбски) служби, изпълняващи задачите си, проводени по оста Москва – Белград – Скопие. В тази линия попада и София, между другото.

Целта на това непрекъснато вкарване на Западните Балкани в дневния ред беше регионът да се обърне към НАТО и ЕС, в опит да се откъсне поне частично от зоната влияние на Русия. А провинциалните демагози наоколо с охота запяха този рефрен, първо, защото знаят, че популистките им режими се крепят на изчерпващо се външно благоволение. А в последствие, и защото образът на изпечени геополитици, миротворци и европейци, който сами нарисуваха за себе си, особено много им хареса. Това обаче е криво огледало.

Представям си приемане най-много на Македония в НАТО в обозримо бъдеще, което така или иначе минава пред споразумение с Атина за името. Без моркова на евроатлантическата интеграция, македонците няма да преглътнат това, без значение какви словесни еквилибристики ще използва Зоран Заев. И начало на преговорни процеси за присъединяване към ЕС, които спокойно могат да се проточат до следващото българско европредседателство.

Продължава на стр. 2

Страница на статията : 0102
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

616

3

Sin

27.06 2018 в 15:45

Един точен коментар от един нормален журналист. Колко ли останаха ?
Питам се защо тези малко нормални не създадат собствена печатна медия. От много години се питам.
И ако се рашат - да се обадят някак си. Твърде много сме онези, които ще ги подкрeпят. Дано !

2865

1

Hissarion

18.06 2018 в 13:36

Хубаво е да има интервюта с такива хора. Аман от крадолевци, гълъбаревци и други пишман-специалисти.