Гинка Христова, ILAC: Законови промени и конкуренция ще предотвратяват спорове като между Музикаутор и БНР

Николаос Цитиридис Последна промяна на 24 януари 2017 в 10:59 4306 0

Гинка Христова, ILAC

Адв. Гинка Христова е основател на ИЛАК (Международен Правен Център) и експерт по дигитално право. Завършила е УНСС,  специалност право и е специализирала Европейско право в Университета в Ница, Франция. Дипломирала се е и в специалността Интелектуална собственост и електронна търговия в WIPO )Международна организация за интелектуална собственост). ИЛАК (International Legal Advice Center) е независима неправителствена организация, която от пет години се занимава с проблемите на дигиталното право. С Гинка Христова и нейния съдружник Слави Танкеин говорим за спора между БНР и Музикаутор.

Публиката и зрителят виждат проблем между "Музикаутор" и БНР като "някои иска повече пари, друг не ги дава". Къде се крие истинският проблем?

Със сигурност, когато има подобен спор, той е, когато едната страна иска повече, а другата не иска да дава. Според мен основният момент е как са поискани тези пари. Не съм наясно дали и как са водени предварителни разговори, но със сигурност, когато става въпрос за подобни грандиозни промени и смяна на таксата, трябва да бъде договорено много по-рано и да се види всяка една от страните какво мисли по въпроса.

"Музикаутор" искат пари от БНР, които няма как да получат. Статутът на БНР като национално радио е много по-различен от другите частни радиа. Не би трябвало да се вкарват под една шапка и под еднакви условия. БНР получава бюджет и този бюджет съответно е за издържане на самото радио, което има големи разходи и структура. Трудно ще стане тези пари да бъдат давани на "Музикаутор" на същите основания. Ако това е било началото на едни разговори, това е странен модел да се започнат преговори. Това, което единствено е ясно, е скандалът и противопоставянето. Много творци се изказаха в полза на БНР и предоставиха тяхната музика на БНР. Така се получава една снежна топка, която не е довела до нищо положително и за двете страни. Винаги компромисният вариант е най-добрият. Подобно изкарване на мръсни ризи и плюене не води до положителен резултат. 

А не е ли точно това оправданието на "Музикаутор", искайки повече пари от БНР, че това е държавна субсидия, "изкарва се" по-лесно и не зависи от реклама, както частните радиа? 

БНР да ги даде тези пари, но защо? Изначалната идея на "Музикаутор" и други подобни организации за колективно управление на авторски права е, че парите са на авторите те трябва да стигнат до тях. Ако авторите са решили да дадат безвъзмездно своите произведения, какво ще събира "Музикаутор"? Не сме в ситуация, в която всички автори са го направили, разбира се, но такава тенденция се вижда в следствие на този спор. Получава се едно късане на нишката и тази представителност на "Музикаутор" се губи по веригата. 

Какво може да е решението тогава? Повече от една организация, законодателни промени или авторите сами да си уреждат правата? 

Авторите и сега могат да управляват сами правата си, но много от тях не го правят. Тези, които са добър бизнес модел, са "Пайнер" -  казали са "ще се оправяме сами не искаме нищо от вас" и ако ги погледнем - те са най-добре финансово проспериращи. Това е единият от вариантите. Другият вариант е тези организации да започнат да дават повече информация и да има повече прозрачност за своите членове. Да показват на авторите как се правят нещата. В момента има Управителен съвет на Музикатуро,  който се отчита пред Общото събрание. Ако един музикант отиде на това общо събрание и попита с прости думи какво се случва, самият начин на обяснение е такъв, че хората не излизат от там с повече информация. Трябва да се обясни на по-достъпен език. Законови промени със сигурност са необходими. Подобен тип управление на авторските права задължително трябва да съществува, но по различен модел. Ако има повече от една организация, това ще доведе до избор и конкуренция. В крайна сметка това са частни организации, а не държавни, макар и с по-особен правен статут. 

Какви промени са нужни? 

На Европейско ниво в момента се подготвят. В Брюксел се изготвя стратегия за промяна на регламентите и директивите, плод на единия цифров пазар. Това става главно за управление на авторските права и защитата им в дигиталната сфера. Тъй като как да защитим авторските си права онлайн става най-актуалният проблем. Промените ще дойдат рано или късно. В този голям пакет се говори много за тези сдружения за колективно управление на авторски права. Не може да се кажат какви са, рано е, тъй като има много лобита и се изготвят различни варианти. До края на тази година може би ще станат ясни. На местна почва, въпреки че това разделение не го обичам, по скоро е нужно да се позволи на други организации като Музикаутор и ПРОФОН  да работят. Това ще доведе до здравословна конкуренция, но в момента самият закон не позволява да съществуват други такива структури. Но най-важното е тези организации да станат по-отворени и прозрачни за своите членове и самите творци. 

Безспорно най-ощетени в този казус са творците. Те могат ли да бъдат обезщетени заради този спор? 

Не че губят, по скоро не печелят нищо. За един творец най-важното е да бъде чути, слушани и разпознавани от публиката. Това е една от причините музиканти дават правата си на БНР, една от причините самите автори да пускат парчетата си безплатно в интернет. За тях е по-важно това, защото от живите участия се взимат повече пари, отколкото от "Музикаутор". Финансово някои са преценили така, че могат да действат и да "прежалят" това, което им се дава от Сдружението. 

Как стоят нещата на Европейско ниво. Кои са добрите примери? 

На Европейско ниво нещата също са объркани, като моделът е подобен. Една организация, която събира отчисленията за авторите. Този модел е задължителен да съществува, но той вече не е актуален, предвид интернет и дигиталната среда. Аз бих погледнала по далеч - към Америка. Там нещата са по-различни, там има много повече възможности. Има много по-различен модел за управление. Там самата защита на авторските права е по-голяма. Има и регистър на авторските права, което тук липсва. Там не е задължително да се регистрираш, но ако искаш да докажеш своята правота и авторство, това става с регистъра. Именно за това се занимаваме с това да вкараме повече информация за американската система и как се защитават и как се пазят правата, за да можем да се възползваме от добрите примери.

Вашата организация от няколко години се опитва да направи първите стъпки за създаването на такъв регистър. Защо все не успявате обаче? 

Важно е да кажем, че тук не става въпрос за нещо задължително за авторите, а регистър където самите автори да знаят, че веднъж регистрирали се в тази система, те са абсолютно сигурни, че са защитени и никой друг няма право да претендира авторство. Не успяваме, защото цялата система е много закостеняла, защото това е иновативно, различно и като всяко различно нещо, трябва време да се промени начина на мислене. Аз съм оптимист, че ще стане. Необходима е и политическа воля, която за момента липсва. Трябва да ги убедим, че ще има ефект и че ще е полезно. Имаме успехи, но крачка по крачка. 

Какво е най-ефективното решение, което в крайна сметка Музикаутор и БНР могат да вземат за решаване на спора? 

Ясно е, че нещата няма как да продължат както до момента. Най-добре да седнат на една маса, с медиатор и да решат спора. Другото е да отидат на съд и да се карат в публичното пространство, а това е вредно за самите организации, защото те зависят от имиджа си. И двете страни трябва да стоят с идеята в главата си, че ще трябва направят големи отстъпки и накрая, както се казва, да си тръгнат недоволни, но да има съгласие.