Един Станишев за тежестта на камерата, българския хаос и западната скованост

Калоян Константинов Последна промяна на 31 октомври 2015 в 12:20 9814 0

Александър Станишев.

Александър Станишев е сред най-добрите млади родни оператори в момента, като зад гърба си има заснети редица сериали, филми и реклами, част от които „Хъшове“ (2009) и „Аварийно кацане“ (2010), „Стъклен дом“ и „Под прикритие“.

През 2012 г. филмът „Вяра, любов и уиски“, който той снима, грабва отличието за операторско майсторство от фестивала "Сламданс" в САЩ.

Тази година Станишев беше специален гост на софийското издание на фестивала за независимо кино SΟ Independent с филма си "Докоснати от огъня", който направи своята премиера за България. Свързахме се с него, за да поговорим за филмите, разбира се, тежестта на операторството, пиратството, трудно ли се оцелява в България с кино и всичко, което се случва зад обектива на камерата.

Как реши да се занимаваш с операторство, повечето хора си мечтаят да са режисьори, актьори, сценаристи дори?

Аз съм си киноман от малък. Гледах всичко, което излизаше по кината и по видеотеките. В един момент се запитах: какво ли би било да снимаш филм? Кое ми е най-интересното в един филм? И тъй като имахме една видео камера, разбрах, че това е движението на тази камера и да гледаш през визьора. Все едно си гледаш филм, но ти си избираш какво да има в него. А режисьор или актьор ми се струваха и продължават да ми се струват плашещи професии: все пак аз бях едно доста срамежливо дете и вътре в себе си все още съм.

Снимал си някои от най-известните български телевизионни, а и филмови продукции, как започна всичко, чрез късмет или упорит труд?

Мисля, че късметът изигра огромна роля при мен. Аз не смятам, че съм особено трудолюбив, но когато нещо ми е интересно, го преследвам до край. Така че по-скоро с отдаденост и късмет и чрез хора, които са ми повярвали и дали шанс.


Разкажи ни за работата си по тях, някакви интересни моменти, забавни случки?

Интересни моменти винаги е имало, то и за това се радвам, че се занимавам с това! Една интересна случка беше, как на едни снимки преди много години изведнъж се появи Сергей Станишев. Случайно минавал. И аз веднага усетих, че ще искат да ни запознаят и се скрих. В един момент целият екип започна да ме търси: “и ние си имаме Станишев, ей сега ще Ви го доведем”… Е, накрая ни запознаха, не болеше. Добре, че не се казвам Сидеров, че иначе…

Александър Станишев и Кейти Холмс на снимките на "Докоснати от огъня".

Сега гостуваш на фестивала SO Independent с филма „Докоснати от огъня“, който е американска продукция с участието на Кейти Холмс– какво можеш да ни разкажеш за него, за процеса на работа?

В Щатите прекарах 5 месеца за снимките на този филм. Процесът беше много интензивен и изтощителен, живеехме с филма. После спирахме за няколко седмици и пак започвахме. Филмът е базиран на личната история на режисьора, който има биполярно разтройство. Така че процесът беше много биполярен: с много емоции в целия спектър. Снимахме го аз и жената на режисьора Кристина Николова, която роди дете на последния снимачен ден от основния период. И докато с Пол снимахме финалната сцена на филма, една кола чакаше, готова да го изстреля към болницата. Свършихме снимки, той се качи в колата и тя роди след 1 час. Меко казано беше напрегнато!

Къде ще можем да го гледаме след края на фестивала, от интернет платформа, от твърд носител?

Филмът излиза февруари по кината в Америка и Канада и след това, надявам се, ще стигне и до кината тук. По-натам със сигурност ще има и ДВД и онлайн разпространение.

Какво е мнението ти за пиратстването на филми, музика, игри, книги?

Аз лично нон-стоп си купувам и филми, и музика, и ходя на кино. Случва се да си свалям и пиратска музика, и филми, но ако нещо много ми хареса, после си го купувам. Вярвам, че авторите трябва да получават пари за труда си. Особено напоследък, както сме зарити от много музика и всякаква визуална продукция, всяко нещо, което се открои, има нужда от стимулиране. Друг е въпросът, че в България хората са бедни и трудно могат да си позволят да плащат за всичко. Така че в такива ситуации е по-добре все пак да имаме достъп, макар и пиратски, до хубава музика и филми. От тук нататък всеки сам трябва да си намери баланса, кога и как да дава пари за изкуство според собствените си възможности.

Ако можеше „да си дръпнеш кола“, би ли?

Не бих, но и не съм съвсем съгласен с аналогията, че пиратсвото е кражба. От авторите на изкуство понякога много повече “крадат” големи компании, промоутъри и разпространители, отколкото някой беден българин. Ситуацията е много сложна и крайни позиции от рода на тази на Ларс Улрих преди години за Напстер не ми харесват. Също така и не разбирам хора, които никога не ходят на кино, а теглят всичко от пиратски сайтове. И когато искат да отидат на концерт, пробват да влезнат с покани или с “нещо не може ли да измислим?”

Работил си много и извън България – какви са приликите и разликите между снимането тук и в чужбина, между чужденците и нас?

Основните разлики са в манталитета. На запад всичко е система, дори и в делничния живот хората обичат да спазват правилата и в повечето случаи това работи. В България много-много правилата не ги обичаме. Всеки е сам за себе си, гледа да изпревари, да предреди, правилата в нашата система понякога само създават хаос.

Друга разлика е отношението: “Няма как да стане”. А там е: “Дайте да видим как да стане”. Много хора казват, че нашият негативизъм е в следствие на бедността. Но аз все по-често се убеждавам, че бедността е следствие на негативизма и на отношението “аз да се оправя някак, другите след мен да му мислят”.


Ако имаш възможността да останеш да живееш и работиш тук и да идеш зад граница, кое ще избереш?

Засега тук ми е добре. Защото въпреки този негативизъм и хаос, тук имаме един голям плюс: много повече свобода. Дори и свободия! Искам да работя там, но системата и правилата понякога ми идват в повече. В идеалния случай бих работил на Запад, но бих си живял тук. В България са моите приятели и моят личен хаос! Засега се получава, пътувам от време на време по работа и е много зареждащо.


Снимал си всякакви жанрове – реклами, сериали, филми, кое ти харесва повече като процес на работа и защо?

Всяка форма си има своите плюсове и минуси. Рекламата се прави за кратки срокове, плаща се добре и може да се пробват различни визуални решения. От рекламата много се научава. Но рядко носи удовлетворение, все пак нейната единствена цел е да продава, а аз не съм продавач на сапуни, например. Най-много харесвам да снимам филми. Все пак заради филмите, с които съм израстнал, се захванах с тази работа. За мен киното е изкуство и бягство от реалността и ми харесва идеята, че аз мога да бъда част от това бягство и че мога да накарам някой да се замисли или разчувства.

Кои са любимите ти филми от операторска гледна точка и от любителска?

Опитвам се да гледам на филмите като цяло, да нямам професионална гледна точка. Да ме хващат като история и емоция и на по-заден план как са снимани. Естествено, аз трябва да анализирам филмите и от професионална гледна точка, но много често се опитвам просто да изключа тази част от съзнанието си.

Имам много любими филми, някои от тях са: “Punch Drunk Love”, “Дървото на живота”, “Срам”, “Селото”, “Момичето с Драконовата татуировка”, всичко на братята Коен. Много ми въздейства в последно време “Два дни и една нощ” на братя Дарден. От българските нови филми много харесвам “Урок”, “Подслон” и “Източни пиеси”. “Лудият Макс”, в другата крайност, направо ме разглоби като преживяване, излезнах си все едно са ме возили мен с 200 км из тая пустиня.

Александър Станишев и Кейти Холмс на снимките на "Докоснати от огъня".

Върху какво работиш в момента и можеш ли да дадеш малко вътрешна информация?

Последният филм, който снимах, е “Баща ми, майка ми, сестра ми” на режисьора Димитър Коцев - Шошо. Юлиан Вергов прави невероятна роля! Но най-голямото достойнство на филма е главната актриса: 14-годишната Александра Костова, която е просто някакво мини чудо!

Имаш ли някакъв мечтан проект, с който искаш да се занимаеш, или предизвикателство?

Мечтан проект ми е да снимам следващ филм по сценарий, който ме е пленил, и с талантливи режисьор и актьори. В последния това се получи, за следващия си пожелавам да имаме и добър бюджет, за да имаме повече свобода на действие.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови