Людмила Филипова е сред най-четените съвременни български писатели. Тя е автор на девет романа, сред които „Анатомия на илюзиите”, „Червено злато”, „Стъклени съдби” , „Мастиленият лабиринт”, „Антихтонът на Данте”. Книгите й са издавани на английски, руски, сръбски, гръцки и турски, а по три от тях се подготвят международни филмови продукции. Поводът да говорим с Людмила е премиерата на най-новата ѝ книга „Пътуване до Края на света”. В нея писателката разказва за приключенията си по пътя към Антарктида и за преживяванията си на Ледения континент.

- Людмила, враждебна ли е Антарктида или топли, някак по своему?

- Когато си добре подготвен и не й вредиш, в повечето случаи и Антарктида не ти вреди. Но действително Антарктида е едно от най-опасните места в света. Тя е капан за всеки, който се мисли за непобедим.

За Антарктида се знае, че е една от най-големите и безлюдни пустини на Земята, макар да е покрита с 85% от питейната вода на планетата, макар и да е замръзнала в лед и сняг. Това е мястото, което най-много се доближава до климатичните условия, които очакваме да заварим на Марс и "Европа" – спътника на Юпитер. Поне така казват учените.

Хора там не срещаш. Навътре в континента няма и животни – те са само по бреговете. Сам си.

На Антарктида няма местно население и тя не принадлежи на никоя нация и държава. Засега там имат присъствие само 28 страни, сред които и България. Допускат се само цивилни мисии - с научни, образователни, космически и опознавателни задачи, които могат да помогнат на природата, но не и да навредят на континента. Засега целта е той да се запази максимално дълго девствен и недокоснат от хората.

Аз бях там по време на антарктическото лято, когато температурата е от -40 С до -5 С, а денят е 24 часов – т.е. залези и нощи няма. Цяло чудо е, че заснех ден в цветни нюанси, освен в сиво, синьо и бяло – за декември това е изключителна рядкост.

- Цветя има ли там?

- Да, макар и не в смисъла, в който разбираме цветята тук. Изключително красиви са и много редки. И там цветята са живи. Близо са до българската база и нейна цел трябва да е да ги опазва, а това все още не е ключова задача. В книгата си съм поместила стотици мои цветни снимки с максимално пълен набор от биологичните видове, които се срещат на Ледения континент.

- Как се справяше без парно?

- Там се оцелява с дисциплина и подходящи дрехи. Най-трудно е през нощта – спали сме на убийствено минусови температури, защото няма ток - само по час в денонощието. Спях почти на външна температура. Отоплявах се с 2 ката термо бельо, спален чувал, който носех, и одеяло. Навън пък оцелявах със специален екип, предоставен от Българския Антарктически Институт и с много движение. Когато замръзвах, стигаше ми да си припомня условията и екипировката, които са имали откривателите на континента преди век и са издържали така с месеци. И си налагах да не мисля за студа. През антарктическата зима температурата там стига до – 100С, а през лятото до – 40С. Това е най-студеното място на планетата.

- Защо тръгна точно към Антарктида?

- Защото защитих проект и работих по него. Целта беше да видя и да науча максимално възможното за живота там. Да разбера, доколкото мога, същността и тайните на този Леден континент, неговата природа и какво е тя за нас, за да го донеса в нашия свят със снимки, кадри, текст, преосмислени впечатления.

Когато тръгвах, съзнавах, че почти нищо не се знае за това място, а все още има много какво да се изследва и види, а аз съм любознателен човек. Трябваше да уча много по пътя. Да прекарам видяното през собствените си усещания, да проверявам сама чутото, да изживея разказаното и неразказаното. И най-сетне да намеря начин да го предам в различна, интригуваща и достъпна форма.

- Разкажи ми за книгата ти „Пътуване до Края на света”. Какво да очакваме от нея?

- Текстът е едновременно и за най-дългото пътуване до дадена точка от планетата, и за Антарктида, но и много за нас - хората, за пределите и възможностите ни, за силата и надеждата, за самотата и любовта, за състоянието на планетата и бъдещето й. Всеки ще намери нещо за себе си. Книгата съдържа и повече от 500 цветни снимки, които правих във всякакви интересни и неочаквани ситуации.

Книгата е едновременно на български и английски, което също е новост и коства много усилия. Благодарна съм на издателство "Егмонт", че поеха с мен по трудния път за реализирането на тази книга. А иначе колко време я създавах като снимки и текст – всеки миг, в който можех да държа химикал, да имам компютър или камера по време на пътуването. В крайна сметка това бе целта.

Ще издам и една тайна – романът, който пиша от няколко месеца, също е свързан с Ледения континент, но по друг начин. Заснех и доста уникални видеокадри, по които работя сега за създаването и на документален филм, но за това ще се знае повече в края на годината. С помощта на режисьора Стилиян Иванов вече подбрахме малко от кадрите ми и той помогна да се направи трейлър към изданието.

- Колко вода има там и как природата сама намира баланса на този загадъчен континент?

- Там е събрана, както казах, 80-90% от питейната вода на Земята под формата на лед, макар Антарктида да се води пустиня. А природата перфектно се грижи за баланса си – единственият проблем в него са хората. С егоистичното си мислене, че всичко ни принадлежи, с неозаптимата си агресия срещу природата и замърсяването й, ние сме докарали планетата си до там, че вече е почти невъзможно да върне сама баланса си. Всички ние трябва да помогнем за това.

И в тази връзка искам да споделя, че след видяното и преживяното на Антарктида реших да инициирам проект, който да помогне на нас, хората, да осъзнаем важните неща в настоящето си и да съхраним бъдещето си. Идея, която може да ни провокира да опознаем и опазим природата от самите себе си, за да живеем с нея и утре. Тя може да помогне на тези след нас да не забравят същността на съществуването ни. И не на последно място – да се превърне в значимо българско постижение. Това обаче ще е възможно, ако се включите всички вие!

Предлагам да поставим на Антарктида, и то не къде да е, а под българския храм (първия православен храм на Ледения континент) времева капсула, в която да затворим за следващите 50 години писмо от днешните хора за утрешните. Като Ноев ковчег на познанието. Послание от всички, които пожелаят да се включат с идеи, съвети, напътствия, мъдрост и полезно знание как да съхраним света ни – нашия дом. Послание, което може да спаси утрешните хора. Всичко, което бихме искали да им кажем. Може пък тъкмо нашите думи да са онова, което ще запази света на хората след нас. Или вашата идея, знание, откритие или просто съвет да вдъхновят някого утре да създаде чудесата, от които се нуждаем.

Надявам се да се включат всички хора, които желаят думите им да пропътуват във времето към утре, не към извънземните, и може би да променят бъдещето за добро. И на деца, и на възрастни. Специално за целта съвместно с издателство „Егмонт“ сме разработили уебсайта poslanie-antarctica.com, където всеки желаещ може да изпрати своето послание до утрешния свят.

- Какво е изнежено момиче да спи в "иглу"? Изчезва ли страхът човешки и ежедневен, когато си там?

- Не се приемам за изнежена и никой глезеник не тръгва за Антарктида, защото трудно ще понесе дори пътя. А що се отнася до страха – той е или част от мисленето ни, или не е. Антарктида е едно от най-опасните и рисковани места в света, както и пътят до там. На самия континент рисковете дебнат непрекъснато, особено когато дръзваш да бродиш сам с часове. Но за мен не е бил водещ въпросът страх ли ме е, а какво повече мога ежедневно да документирам, за да донеса в България.

- Не се ли почувства поне малко като натрапник в света на пингвините? Ти идваш от 21 век, а те са там от около 20 млн. години...

- Разбира се, че се почувствах. Всички там сме натрапници. Всички хора, нахлуващи и превземащи дивата природа, са натрапници. И описвам в книгата си защо е така. Различното на Антарктида е, че това е единственото място в света, където 28-те държави, сред които и България, са се обединили, за да го опазват от хората. И дотам стигат само тези, които са защитили проекти, отговарящи на тази цел.

Моята задача също бе посветена на тази мисия, а защо – става ясно в книгата ми „Пътуване до Края на света”. На континента се спазват стриктни правила да не се доближават и докосват животните, да няма никакво вмешателство в живота им.

* Всички снимки са правени от Людмила Филипова

Още по темата

04/02/2015

Общество

Български алпинисти покориха връх в Антарктида, кръстиха го София

23/01/2015

Наука

Какво се крие под ледниците на Антарктика

14/01/2015

Свят

Руски депутати се изгубиха в Антарктида