Боян Рашев: Икономическото развитие не унищожава природата, а я запазва

OFFNews Последна промяна на 17 октомври 2016 в 16:40 8006 3

Боян Рашев.

Боян Рашев е магистър по Управление на околната среда и ресурсите, партньор в консултантската компания denkstatt. В свободното си време се занимава с разбиване на митове на тема устойчиво развитие.

На годишната конференция на European Students For Liberty* ще говорите за пречистване на въздуха чрез свободния пазар. Не е ли това парадокс – всички знаем, че регулациите се борят със замърсяването, което пазарът създава?

За съжаление по темата съществуват два изключително разпространени мита. Първият е свързан със замърсяването на въздуха – хората масово си мислят, че с развитието на човечеството въздухът става все по-мръсен. Всъщност, мръсният въздух става стандарт за дишане, откакто е открит огъня. Ние прекарваме 80-90% от времето си в помещения – наличието на горящ огън в тях де факто определя какво е качеството на въздуха.

Така че за чист въздух можем да говорим, откакто познаваме електричеството. Същото се отнася и за атмосферния въздух – колкото повече неконтролирано горене на твърди горива имаме, толкова по-зле е положението. Чистотата на въздуха, на която се радват днес най-развитите страни, а те имат и най-голяма свобода на пазара, е ново в исторически план явление. Изключение правят страните с голям дял на дизеловите автомобили, които са доминиращи само в Европа. И тук стигаме до втория мит – хората си мислят, че регулациите опазват чистотата на въздуха. Да, ама не съвсем – в Европа точно зелените политики и регулации всъщност стопираха процеса на очистване на въздуха като доведоха до дизелизация на автопарка. А последното не е нищо повече от обръщане на цивилизационното развитие – преминаване обратно от чисти към по-мръсни горива.

А не е ли все пак виновна липсата на правителствени регулации – ако всеки прави, каквото си пожелае, защо да не ползва и дърва за горене? Всички обичаме да се греем на камина през зимата…

Между „всеки прави, каквото си пожелае“ и „свободен пазар“ – така, както аз го разбирам – има много съществена разлика. За мен свободата на индивида е ненакърнима, но това означава, че използвайки моята свобода, аз не трябва да вредя на свободата на другия. Казусът с чистия въздух в този смисъл е класически – ако аз използвам твърдо гориво вкъщи, моите емисии на замърсители на въздуха вредят на много хора в София, тоест накърняват свободата им като ги разболяват. Моят принос е мъничък, но когато имаме много огнища, започваме активно да си вредим един на друг. Принципът на ненакърняване на личната свобода изисква замърсяващите да обезщетят засегнатите – и това в условията на правова държава и защита на собствеността би трябвало да доведе до вдигане на цената на мръсните горива и естественото им отпадане.

Другият механизъм, чрез който свободният пазар води до опазване на околната среда, е икономическото развитие. То е най-силно там, където пазарът е максимално свободен и съответно хората са по-богати. Когато базовите им потребности – храна, подслон, сигурност – са задоволени, хората естествено започват да искат и други неща – чиста околна среда и запазена природа например. А вече могат и да си ги позволят. Хубаво е да си говорим, че трябва да преминем от въглища на газ, но трябва да можем и да го платим. Ето това се случва в най-развитите страни…

Т.е. икономическото развитие не унищожава природата, а я запазва?

А вие къде смятате, че качеството на околната среда е по-добро – в Швейцария или в България? А знаете ли какво се случи с качеството на въздуха в Атина и Солун, откакто Гърция е в криза? И тук не става въпрос само за чист въздух, води, липса на отпадъци… В развития свят днес имаме много повече гори и влажни зони в сравнение със средата на 20-ти век. Популациите и разпространението на практически всички харизматични животни, които наричаме „консервационно значими“ – птици и бозайници – са много по-големи. И това се отнася и за България.

Но все пак непрекъснатият ръст на потреблението не може да продължава вечно… В един момент ресурсите би трябвало свършат?

Това е може би най-силно вкорененият мит в масовото мислене. Човечеството някак си не може да повярва, че може да напредва – винаги има някаква идея за мрачен край на всичко. Последно светът трябваше да свърши през 2012-та – нали така беше предсказанието на маите?

Сериозният отговор на този въпрос е много дълъг. Замислете се обаче и ми дайте пример за невъзобновяем ресурс, който човечеството е изчерпало на глобално ниво? Няма такъв пример. Нещо повече, запасите и достъпността на всички основни ресурси – изкопаеми горива, метали и минерали, вода и храна – се увеличават, а качеството на околната среда в целия свят се подобрява.

Всичко това се случва не въпреки, а благодарение на ръста на населението, потреблението на ресурси и богатството. Увеличаването на населението и богатството причиняват ръст на търсенето и производството, които водят до недостиг на ресурси и замърсяване. Недостигът движи цените нагоре, а замърсяването предизвиква обществен натиск. В резултат се създават възможности, които изобретателите и инвеститорите запълват с иновации. Последните ни осигуряват по-висок стандарт на живот, отколкото преди да възникнат проблемите. Откриват се нови ресурси или техни заместители, цените падат, а замърсяването намалява. Повече хора могат да живеят по-добре.

Всичко това работи само в условията на максимална свобода на пазара, тоест – ако не искаме край на света, трябва да сме свободни да намираме решения. Това е реалният механизъм, който поддържа устойчивото развитие в света – всичко останало под това наименование са просто политически речи.

Казвате, че устойчиво развитие е възможно и при по-нататъшен ръст на населението?

Да, твърдя, че ръстът на населението е предпоставка за развитие. Даже ще отида по-далеч… Ръстът на населението намалява страшно бързо. През 2012-та година достигнахме т.нар. peak child – годината, в която се родиха най-много деца на Земята. Оттогава на планетата се раждат все по-малко деца, тоест в периода 2040-2050 г. ние ще достигнем максимален брой хора и след това ще започнем да намаляваме. Твърдя, че най-голямото предизвикателство пред устойчивото развитие на човечеството са застаряването и идващият спад на населението. Но това са само теории. Никой не може да прогнозира историческото развитие толкова на далеч.

* Боян Рашев ще бъде лектор в БГ залата на годишната конференция на Students for Liberty, която ще се проведе на 22.10 от 9:00 ч. в хотел Рамада. За безплатна регистрация можете да посетите този линк: http://bit.ly/2bM8eYZ

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

9924

3

ScrewIslam

18.10 2016 в 04:38

Браво, Бояне! Дано да те чуят! Говори по-често пред публика и си намери съмишленици, които правя същото. От думите има смисъл. Не си сам!