"Бездомните често са по-благородни от "нормалните хора"

Последна промяна на 08 юни 2015 в 15:33 2509 0

Саркис Ованесян.

Преди време ви запознахме с историята на трима души, живеещи на улицата, с които се запознахме по време на раздаването на безплатна храна в градинката "Алжир" в столицата.

Свързахме се със Саркис Ованесян - президента на организацията "Мисия без граници", откъдето бяха хората с бусчето, раздаващи храна на нуждаещите се, с когото поговорихме за милосърдието, вярата и добротата в обществото.

Разкажете ми за делото си?

Нашата организация се казва „Мисия без граници“, тя е международна организация, която работи в няколко държави от Източна Европа, между които и България. Нашата дейност тук е официално от 2001 г., като проектът за бездомните е най-младият проект в нашата мисия. Това, което е основна наша дейност, са социалните кухни, работа с различни целеви групи, между които инвалиди, млади безработни семейства, най-вече в провинцията, където знаем, че безработицата е с много висок процент, работа с деца на детски лагери и др.

Преди 3 години започнахме този проект за подпомагане на хората, които са бездомни. Оригинално той се казва „Милосърдие на улицата“. Това е с няколко думи.

Проектът включва хранене на бездомните всеки ден в градинката "Алжир" или има нещо повече?

Раздаваме ежедневно храна с изключение на неделя на 2 пункта – единия е при градинката „Алжир“, а вторият е при гара „Подуяне“. Общо 120 души получават топла супа с четвъртинка хляб всеки ден и евентуално, ако успеем чрез други дарители, да подсигурим нещо като десерт, но това не е всеки ден, а когато имаме възможност. Опитваме се да помогнем на хората на улицата не само с храна, тъй като знаем, че човек се нуждае не само от храна. Повечето от тях са в много тежко здравословно състояние, така че на най-спешните случаи се опитваме да помогнем с животоспасяващи лекарства, със съдействие дори при институциите. Много от тях нямат здравни осигуровки, нямат законовата възможност да се възползват от нашата лекарска помощ. Така че се явяваме един вид медиатори с контактите, които имаме, за да помагаме на хората.

Особено през зимата има хора с премръзнали крака, на които спасихме поне ампутацията на крака. Има такива, които се разминаха с ампутацията на пръст, но не и на крак. Освен всичко друго се опитваме да дадем на тези хора лъч надежда в нашата действителност. А този лъч надежда идва чрез Библията, чрез Божието слово, чрез духовните ценности, които имаме от вярата ни в Иисус Христос. Така че винаги преди храна започваме с Господната молитва и споделяме една част от Библията с тези хора, за да може поне да им помогнем не само да оцелеят в тези трудни времена, но и да имат нещо, за което да се хванат в този живот и за вечността.

Значи организацията е пряко свързана с религията.

Да, точно така. Спонсорите, които финансират нашата организация, са множество вярващи хора, посветени на Бога, които отделят от своя десятък, за да се финансира тази дейност в Източна Европа.

Как може някой да помогне на организацията – чрез дарения на дрехи, пари, труд?

За момента нямаме нужния капацитет да поемем всичкото това, защото то е свързано със складова база, с обезпаразитяване, преминаване през различни процедури, сортиране на дрехи – всичкото това е свързано с доста кадри, които са ни необходими и с които в момента не разполагаме. Но това, с което могат да помогнат, са различни организации, които подпомагат Хранителната банка, които ни дават млека или нещо друго, което имаме възможност да дадем пряко на самите бездомни. Така че финансово в България нямаме тази практика – да набираме по наши сметки. Може да се направи директно парично дарение в международния отдел на мисията. Иначе доброволци набираме в работата с бездомните.

Как могат да помогнат хората и редно ли е те да се опитат да помогнат самостоятелно на тези в затруднено положение – да им предложат място, където да нощуват, да им предлагат дрехи, храна?

Разбира се, няма нищо лошо в това. Ако всеки може да си осинови по един бездомен, няма да има нищо лошо. Това, което правим ние, просто е организирано. Хората, които идват при нас – има и такива, които не са бездомни – ние разговаряме с всеки един от тях, за да видим състоянието, в което те се намират, и преценяваме според нуждата дали можем да подпомогнем този човек. Определено хора, за които ясно разбираме, че не са бездомни, ги молим да дадат възможност на тези, които наистина са без дом, да се възползват от помощта.

Бях изненадан, като видях всички тези хора при бусчето и от разговорите си с тях, такива ли са всъщност голяма част от бездомните – хора като нас, но с лош късмет?

Ами разбира се, те са част от нас, те не са като нас, а са част от нас. Това е много погрешна представа, препоръчвам на хората, които не вярват, да започнат разговор с тези хора, а те могат да бъдат намерени буквално на всяка крачка вече в София. През тези три години и половина не само че тези хора не ги считам за по-различни, но и аз лично съм научил много неща от тях. Те са напълно нормални хора, а това, че между тях има алкохолици – това е част от нашето общество, но не е присъщо на тази и на тази категория.

Да, има много хора с домове, които имат подобни проблеми с алкохола.

Които са много по-зле дори. Това, което мога да Ви кажа, е, че видяното от мен сред бездомните, не го виждам в цялото общество. Например когато се редят за храна и видят някой, който е по-нуждаещ се от тях, както един сляп човек, който идва, те винаги му правят място, помагат му. Дори съм се натъквал на случаи, когато човек не е ял няколко дни, но казва, „Нека той първо да вземе и след това аз ще взема“. Тези неща сред така наречените нормални хора за огромно съжаление са табу и липсват.

Може би липсата прави бездомните по-смирени или подадената от вас ръка?

Точно така, точно така, по-скоро е второто, което казахте. Добрият пример е много повече от онова, което чуваме или сме си го мислели.

Много би ми се искало всеки един от нас като гражданин на обществото да осъзнае, че въпреки проблемите, които всички ние носим, със сигурност има такива хора, които се сблъскват с много по-сериозни трудности, отколкото нашите. В частност това са бездомните хора, които няма къде да пренощуват, няма къде да се нахранят, чувстват се самотни, което всъщност е най-големият бич. Това е моята мечта и моята молитва – всеки един от нас да мисли, че "Може би има някой, който е в по-тежко положение от това, в което аз се намирам".

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !