Арх. Борислав Игнатов: Искам да разкрия потенциала на градските пространства

Разговаряме с кандидата на Демократична България за кмет на София архитект Борислав Игнатов за потенциала на столицата, влиянието на градската среда и значението на пространствата в живота на хората.

- Арх. Игнатов, споделете, от гледната точка на архитекта, как влияе средата върху мисленето?

- Разбира се, че средата възпитава и влияе върху мисленето, особено на децата и подрастващите. При творческите професии обаче – дизайнер, архитект, писател – при нас средата може да е супер определяща, а може и да няма никакво значение, защото творящите хора често живеят в собствен свят. За мен специално градската среда е изключително важна, за да ме вдъхновява. Да има въздух, да има къде да се отиде, да има пространства за спорт, за общи занимания, за спокойствие и размисъл. В този дух – парковата среда за мен е много важна. Лично за мен, офис, жилище, интериорните пространства нямат голямо значение, тъй като аз обикновено или съм на компютъра, или се прибирам само да спя. Мисля за жилището като за прагматично място, където да мога да наредя книгите и компютъра си и просто удобно да си върша работата.

- Какво е важно за Вас, когато проектирате апартамент или сграда, в която ще се живее?

- За мен е важно най-вече сградата да е обмислена и то, като се започне от начално ниво, като се прецени дали въобще има нужда от тази сграда. Противник съм на това да се строи нещо, от което няма ясна нужда.

С приятел от студентските години планираме да построим една малка сграда за семействата си, аз съм в апартамент под наем в момента. Купили сме, с кредит от банка, един парцел и предстои да се направи строежът на сградата. Ще бъде съвременна, в истинския смисъл на тази дума. Развивам собствен стил, който не робува на нищо съществуващо. Ще бъде на три етажа, с функционални, компактни апартаменти и изглед към Витоша.

Проектът на сградата, в който ще е и собственият дом на арх. Игнатов.

За мен е изключително важно сградите да бъдат енергоефективни, на това наблягам. И съм против самоцелна, формалистична “естетика”, която е готова да жертва удобство и прагматизъм заради робуване на готови модели, които може да са много интересни и красиви, но аз съм против копирането и репликирането на нещо, което вече е правено. Винаги в сградите си търся експеримента. Той ми е интересен. Търся нова форма, нов смисъл на сградите.

Къщата на равноденствието, проектирана от арх. Игнатов.

Може би знаете и за къщата-дърво и за къщата на равноденствието – те са много повече от обикновени сгради. С всеки обект, който правя, се старая да открия нещо ново – и затова ми е интересно, затова го правя. Самият аз в процеса на работа се развивам, откривам нови неща, правя много варианти, много отхвърлям, докато се получи крайният. Вътре апартаментите са нормални, практични, функционални. Няма нещо, което да е екстравагантно. Аз принципно харесвам бели стени, за да мога на тях да аранжирам картини. Харесвам абстрактни картини, Кандински например. Картини, които, като ги гледа човек, може да отпусне въображението си и да се пренесе в друг виртуален свят.

Варненската “Къщата дърво”, един от високотехнологичните проекти на арх. Игнатов, е единствената българска сграда, присъстваща в сборника “1000 x European Architecture”, където съседства с проектите на световни имена като Сантяго Калатрава, Норман Фостър и Заха Задид.

Затова винаги, когато правя нещо за себе си, стените са бели, подът – дърво. Изчистено, бяло, прагматично, без да робува на така наречения минимализъм. Минимализмът, въпреки че изглежда минимално, всъщност, поради сложността на детайли, на сглобки, се превръща в самоцел, която прекалено много оскъпява изпълнението и поддръжката му. Оскъпяването за мен означава, че в този продукт са вложени прекалено много природни ресурси. Скъпите продукти имат много голям карбонов отпечатък на замърсяване, а аз съм против съсипването на природата заради човешки капризи и лукс. Затова се старая да ползвам по-обикновени неща, по-ежедневни. Смятам, че парадирането с ненужен лукс е вредно и за морала на обществото, и за природата.

Друг план на проекта на сградата, в която ще е и собственият дом на арх. Игнатов.

Къща Dobrogea, проектирана от архитекта

- Ако трябва да погледнете градската среда като по-широко разбиране за дома, от какво най-много Ви боли в момента в София?

- За мен най-важна е функционалността. Най-много ме дразни необмислената градска среда, която е направена самоцелно, без да се обмисли удобството на хората и нуждата им от зеленина и простор. Често една сбъркана градска среда се обновява със същата концепция. Едни колчета се сменят с други колчета, които пак са сбъркани. Това, което искам и винаги се старая да направя, е да видя потенциала на градските пространства и дали може да се промени нещо кардинално. Например една улица, която е автомобилна, да стане пешеходна. Да се направи или да се разшири зелена зона. И смятам, че най-добрата градска среда всъщност е озеленяването. Както на паркове и градини, така и на фасади. Много харесвам озеленени фасади на сгради и то озеленени по устойчив начин. В България специално по фасади много добре вирее дивата лоза и тя не иска никакви грижи. За София също би било изключително полезно да има повече зелени покриви. Затова и на тази сграда, която планирам да построя, ще има зелен покрив-тераса. Проектирал съм го с един метър почвен слой, за да може върху него да расте не само трева, но и декоративни храсти и малки дървета. Най-големият резерв на София за озеленяване са покривите на сградите. Надявам се след време София да последва примера на Париж, в който вече е задължително плоските покриви на всички нови сгради да бъдат озеленявани. Това силно ще подобри въздуха в града и ще е в полза на всички.

- Всичко ли гледате най-напред през призмата на практичното?

- Така съм ориентиран и възпитан, че ми харесват практичните, иновативни неща. Едно от тях е градското земеделие. При последното ми посещение във Виена имах възможност да го видя изпълнено в новите им квартали. Там, вместо да се правят само тревни площи, които да се косят и да поглъщат огромно количество вода, в момента се стимулира ползването на междублоковите пространства за градски овощни градини. Това възпитава децата и дава възможност на хората там да релаксират, като се занимават с градско земеделие. Получават продукцията, грижат се за дръвчетата, които пък пречистват въздуха. Това, разбира, се може да се направи и в София при едно добро и съвременно управление. В България имаме много по-добри климатични условия от Австрия за това, само трябва да го регламентираме и да дадем на хората тази възможност. От разговорите ми с хората из цяла София знам, че има голям интерес към градско микро земеделие, но в момента не са предвидени зони за това.

- Как се насочихте към професията на архитекта? Какво Ви привлече в нея?

- Като малък винаги съм рисувал – отдаваше ми се от дете. В началото скицирах автомобили и всички вкъщи говореха, че ще стана автомобилен дизайнер. Баща ми ме насочи в средното училище към това да се поинтересувам от архитектурата. И когато се зачетох и започнах да откривам световните имена – Льо Корбюзие, Оскар Нимайер, Мийс Ван дер Рое и тяхното мащабно визионерско мислене и това, че една сграда остава за стотици години напред, всички тези неща ми грабнаха въображението и разбрах, че това е моето призвание. И че автомобилът е нещо преходно и мимолетно, докато сградата, градската среда, градоустройството са наистина социално значими. Те създават условия за съвремието и оставят послания за бъдещите поколения.

***
Снимките са предоставени от арх. Б. Игнатов.

Следете новините ни в GoogleNews