Сливен стана най-бедната област - 4,5 пъти е зад София

Раздалечаването между икономическото развитие на областите в страната продължава. Най-бедна област по показателя БВП на глава от населението за първа година е Сливен, като досега в дъното на класацията бе Силистра, показва актуално проучване на регионите на Института за пазарна икономика (ИПИ). Столицата остава най-развитият регион, като разликата между нея и най-бедната област около 4,5 пъти.

През 2016 и 2017 г. се наблюдава цялостно оживление на българската икономика в унисон с подема в Европа. Изследването отчита рекордно висока заетост от 68,5% и увеличаване на икономическия растеж. Дори в пика си преди кризата през 2008 г. заетостта досега е достигала най-много 65%.

Областите Габрово, Стара Загора, Варна и Русе също се характеризират с добри икономически показатели. Характерен за всички области - лидери по икономическо развитие е високият приток на инвестиции, който води до създаване на нови работни места, по-високи доходи и по-добър стандарт на живот. Обратно, в дъното по икономическо развитие се нареждат областите Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали, като общото между тях е, че всички те страдат от липса на частни инвестиции. Това, от своя страна, автоматично означава висока безработица и ограничена заетост, ниски доходи и високи нива на бедност.

Пазар на труда

70% от общо създадените нови работни места в страната са в столицата, Софийска област и областите Пловдив и Стара Загора. 

Работните заплати също се увеличават, но последните данни на НСИ сочат, че ефектът на столицата върху средното заплащане за страната става все по-осезаем. През третото тримесечие на 2017 г. няма друга област освен столицата, в която заплащането да е над средното за страната. Трайни процеси на застигане на средните нива се забелязват само в две области – Пловдив и Плевен. 

Образование

Качеството на образователната система в България продължава да е ниско. Делът на отпадналите се повишава в последните данни, а през 2016 и 2017 г. делът на слабите оценки на матурите по български език и литература е вторият най-голям откакто се провеждат зрелостни изпити.

Представянето на 28-те български области по редица образователни индикатори показва и големите разлики между отделните области. За поредна година първенците в класирането са областите Смолян, София (столица) и Велико Търново. Смолян е ярък положителен пример за видимо подобряване на училищното образование в рамките само на няколко години. Чрез създаване на образователна общност, целенасочена работа на регионалния инспекторат по образование и директорите, въвличане на родителите, постоянен анализ и индивидуален подход към всеки ученик областта достига рекордни резултати. Така област Смолян заема първото място в категорията „Образование” в тазгодишното издание на проучването. 

За съжаление, други такива примери е трудно да се открият, коментират авторите на анализа. Основните причини за това са сгрешените стимули в училищата посредством субсидирането спрямо механичния брой на учениците и заплащане на учителите спрямо часовете без оглед на резултатите, както и строго определените учебно съдържание и метод на обучение. Ключови стъпки за постигане на по-добри резултати в образованието са планираното въвеждане на система за оценка на качеството и обвързването ѝ със субсидирането на училищата, определяне на повече средищни училища, заплащане на учителите според постигнатите резултати, ранно кариерно ориентиране и освобождаване на учебните програми в училищата.

Общини

Към този момент 32 общини са официално в процедура по финансово оздравяване, като 7 от тях вече получиха и безлихвени заеми от държавата – общо на стойност от 20 млн. лв. Процедурата по финансово оздравяване и безлихвените заеми могат единствено да „погасят пожари” в местните финанси, но не и да помогнат за дългосрочното развитие на общините, сочи анализът. 

ИПИ предлага преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините, като това се прави автоматично по ЕГН на данъкоплатеца – парите отиват там, където е регистрирано лицето. Това е ресурс в рамките на 634 млн. лв. (за 2018 г.), което означава почти удвояване на собствените данъчни постъпления на общините. Тази реформа би подобрила неимоверно състоянието на общинските бюджети, създавайки възможности както за покриване на задължения, така и за нови капиталови разходи. 

Продължава на стр. 2

Следете новините ни в GoogleNews