По-добре да сме заложник на ЕЦБ, отколкото на мутрите

Липсата на икономическа и финансова компетентност в България е силно притеснителна.

Според оценката на ЕС за кандидатурата на България за ЕRM2, държавата ни получи една година да:

- Подобри банковата регулация, за да отговори на изискванията, така наречения Базел 3 валиден за всички банки в ЕС.

- Всички банки да отговарят на същите изисквания за капиталова адекватност, нива на лоши кредити и свързаност на лицата.

Всичко това може да се види тук.

Просто казано до 15 май 2019 г. България трябва да предостави на ЕЦБ следното:

- реформиран модел за регулиране на банките, покриващ Базел 3 критериите.

- реформирани и капиталово адекватни банки, отговарящи на Базел 3 без държавна помощ.

- Промяната на регулациите по Базел 3 ще се отрази на всички нива на банките - акционери, мениджмънт, софтуер и т.н.

- Базел 3 изисква решен проблем с вътрешния дълг и лошите кредити.

Позицията на ЕС за отлагането на реформи от страна на българската администрацията е, че сме поели ангажимент преди 10 г. за върховенство на закона, а повече времеви толеранс няма да има.

Срокът вече е даден и според оценките на ЕС на предоставените модели за реформи е изпълним.

Време е за започване на реформи от наша страна в следващите 11 месеца.

Загубата на финансов суверенитет се дължи на липсата на върховенството на закона в някои страни като България. Сега БНБ определя лихвения процент, но формално. БНБ не е самостоятелна в това отношение, а води и съгласува своята политика с МВФ и европейските институции, вследствие на подписаните договори за присъединяване с ЕС и отпуснатите дългосрочни заеми на страната. 

Не може европейския пазар да търпи негативи от неадекватната банкова регулация на една или друга страна. Това е защитен механизъм финансовите рискове от страни като нашата да не се пренасят на ниво ЕС, защото загубите могат да се измерят в милиарди евро.

Друг важен елемент за страни без върховенство на закона като България е така наречения компонентен риск. Като пример в момента БНБ следва общата ЕС политика на ЕС за основен лихвен процент 0. Поради високия риск за кредитите в България до 85 % лоши кредити в някои банки, пазарните лихви заедно със скритите и явни такси надминават 10 %.

Ако се калкулира в обема на кредитите, отпуснатото количество бързооборотни кредити и кредити от заложни къщи като най-масови, то средната лихва би могла да бъде в диапазона 15-20%. Така потенциалното развитие на икономиката при 2-3% лихва е едно, а при 20% е друго.

Така че това със суверенитета не е във вреда на потребителите, а е строг надзор.

Още по темата

13/07/2018 Икономика

България обеща да изпълни 6 условия, за да влезе в чакалнята за еврото

13/07/2018 Политика

Христо Иванов: Специално за нас създадоха чакалня за чакалнята за еврозоната