Докато водят разговорите за правителство, партиите трябва да гласуват бюджет, иначе рискуваме да мине една година без такъв, а тогава влизаме в много непознати води, предупреди старши изследователят от Института за пазарна икономика Петър Ганев в интервю за БНР. 

На депутатите им предстои много работа - огромен набор от закони трябва да бъдат приети, включително по Плана за възстановяване, но трябва да започнат от държавния бюджет, подчерта той и прогнозира, че най-вероятно проектът ще внесе служебното правителство, а закон може да очакваме към юни. Той е оптимист, че ще се намери парламентарно мнозинство за гласуването на проектобюджета.

Ако не се справят, държавата ще продължи да функционира по инерция, общините - също, но планирането ще е по-трудно, някои политики ще се влошат, дефицитът и сега е по-голям от обичайното, бюджетното салдо се управлява по-трудно.

Според него разходната част може да се овладее с няколко мерки, които "не са чак толкова много и не са чак толкова болезнени".

"Първо, като се затворят някои пукнатини в приходите, които бяха направени през последните години чрез различно облагане на ДДС за някои сектори, тоест изключения, които - къде 50, къде 100 милиона - в крайна сметка, когато се натрупат за много сектори, започват да тежат. Могат да се преустановят някои от помощите, които получава бизнесът, например подкрепата за скъпата цена на електроенергията, което е най-скъпата програма в бюджета и мина, едва ли не, без дебати, с огромна подкрепа, но виждаме, че вече тежестта е твърде голяма. Насреща някои компании формират много големи печалби", отбеляза икономистът.

Той разкритикува предложения данък свръхпечалба по начина, по който е предложен от служебния кабинет:

"Няма нужда да се отива в крайност като данък свръхпечалба, който по начина, по който беше предложен от служебния кабинет, е толкова широк, че може да засегне абсолютно всякакви компании, включително малкия бизнес, който по никакъв начин не се е облагодетелствал от тези компенсации. Грубо казано, те са взели една малка сума за компенсации, тъй като не са енергоемки, а сега по съвсем други причини може да им се наложи да платят десетократно и стократно по-голям данък свръхпечалба, просто защото бизнесът им предполага някакво покачване на показателите тази година. Не трябва да се прави по този начин, ако ще се взима обратно част от компенсациите. Може би трябва да се търси друг механизъм, който да касае големи предприятия, които са енергоемки и които са успели да се възползват от компенсациите".

Няма повод за притеснение, че ще има ощетяване по отношение на социалните плащания. 

"Пенсиите бяха повишени чувствително, възможно е пак да бъдат, въпросът е с какъв процент. Има механизъм за минималната заплата и ако той бъде запазен, следващата година тя ще отиде към 930-940 лева. Това би означавало рекордно вдигане на минималната заплата със 150 лева. Дългосрочният тренд показва, че минималната заплата ще бъде много сериозно увеличена, дори и да няма парламент, от началото на 2024 г. Видимо е, че много социални плащания всъщност ще се повишат. Освен това кръгът от хората, които получават месечни социални помощи, ще се увеличи почти двойно", каза още Ганев.