Още ще обедняваме: управляващите не разбират, че не разбират от икономика

Румен Гълъбинов 14 септември 2017 в 16:17 9651 11

България може да приеме еврото най-рано през 2026 г., според Симеон Дянков

Председателят на Надзорния съвет на Българската банка за развитие Деляна Иванова

23/11/2024

Българската банка за развитие участва в бизнес форум в Сингапур и Виетнам

Президентът Румен Радев много точно дефинира проблема - за мащабите на корупция в България можем да съдим по срива на чуждестранните инвестиции и по липсата на осъдени висши държавници за корупция.

На страната ни й трябват по 4-5 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции годишно, за да има ръст на БВП от над 4%.

Страната ни няма никаква разумна алтернатива извън интеграцията си в ЕС, но статистиката е повече от безкомпромисна. От 2007 г. до 2017г. преките инвестиции спаднаха близо 15 пъти в абсолютен размер.

Всъщност това което имаме сега в България нито е икономика, нито е начин за нейното развитие.

В България имаме крони-икономика на корупция и клиентелизъм. А реално населението в България обеднява и близо 70% от домакинствата у нас нямат депозити, като този процент е много по-висок от средния в Европа.

Ръстът на БВП на Румъния за полугодието на тази година е 5,7%, на България е 3,6%.

В сравнителен план България показва посредствено представяне, като е изпреварена по растеж на икономиката от повечето страни от Централна и Източна Европа. А според прогнозата на МВФ през 2020 г. БВП на човек от населението в България ще си остане най-ниският в ЕС.

Икономическата ни политика не може да бъде сведена само до усвояване на еврофондовете. Фактът, че у нас има твърде малко преки инвестиции ни пречи да се движим ускорено. Еврофондовете не трябва да са самоцел, но България за съжаление следва грешен път.

А поради неблагоприятната демография и образование, което не е на нужното ниво, започваме да изпитваме и дефицит на кадри.

За съжаление управляващите в България не искат да разберат, че не разбират от икономика. България се върна назад по ниво на преки инвестиции. Това показват цифрите.

А по ниво на общия дълг България бележи нови и нови рекорди.

Развитие без инвестиции няма. България е изправена пред огромен проблем за липса на инвестиции.

Икономиката на България е силно капиталозависима от еврофондове и държавни поръчки. Все повече сектори от икономиката ни са заложници на държавно и европейско финансиране. Преките чуждестранни инвестиции за 2016 г. намаляват драстично в сравнение с 2015 г. Има близо 60% срив.

Подобно понижение не е наблюдавано от 2009 година насам! Тази тенденция на намаляване на инвестициите в България продължава и през тази година, като за първите 6 м. на 2017 г. се свиват с 50% спрямо 2016 г.

Причини за спада на чуждестранните инвестиции са, че приватизацията и концесионирането практически спряха, сравнително малко е количеството и ниско е качество на работната ръка, имаме корупция и олигархично управление на страната ни.

Изоставаме в привличането на инвестиции, защото не предлагаме благоприятна бизнес среда. А с този начин на управление на икономиката, България ще си остане вечния догонващ, който все не успява да достигне средния стандарт на живот в ЕС.

Именно инвестициите са големият проблем на българската икономика и затова е последното място на България в ЕС по почти всички икономически показатели. През последните години в България се гледа на ЕС само като на донор за еврофондове, а не като източник на преки инвестиции.

Нарастващият държавен дълг, който се формира въз основа на годишните бюджетни дефицити с натрупване на задължения от страна на държавата, чрез вземане на вътрешни или външни заеми, води до изтласкване (ограничаване) на частните инвестиции. За последните 10 години нетният дълг на България е нараснал с над 300%. Нетният дълг представлява разликата между консолидирания държавен дълг и фискалния резерв.

Смисълът на ефекта е, че колкото повече се увеличава дълга, толкова повече намаляват преките инвестиции.

Когато се оценява размера на дълга, е важно да се знае, че той никога не се преценява само като брутна величина. Важна е нетната позиция, която се изчислява като размер на държавния дълг минус използваемата част на фискалния резерв.

Смисълът на ефекта е, че колкото повече се увеличава дълга, толкова повече намаляват преките инвестиции.
Нетно фискалния ни резерв покрива едва половината от консолидирания държавен дълг на България. С намаляващо население и намаляващи инвестиции не можем да развиваме нито ускорено, нито въобще икономиката на България.

За външните заеми при положение, че бюджета имал излишък обяснението е, че тези пари били изтеглени, за да имало резерв в държавата, а резерва го правели със заемни средства, защото лихвите били много ниски. Всъщност резервът на една държава се прави от излишък, а не с пари назаем.