НСИ отчете поевтиняване на стоките през първия месец от извънредното положение

0.6% дефлация отчете Националният статистически институт в първия месец с извънредно положение у нас - март.

Заради мерките е било затруднено статистическото наблюдение на цените, което осигурява информация за определяне на инфлацията - предупреждава обаче националната статистика и уточнява, че процентът на липсващите наблюдения на цените е 24%. За да се справят, от НСИ са следвали препоръка на Европейската статистическа служба Евростат.

При тези обстоятелства данните, които имаме към момента, сочат, че индексът на потребителските цени у нас спрямо февруари е 99.4%, т.е месечната инфлация е минус 0.6%. От началото на годината тя е 0.4%, а годишната (март 2020 г. - март 2019 г.) е 3.0%. Средногодишната инфлация за периода април 2019 - март 2020 г. спрямо април 2018 - март 2019 г. е 3.2%.

Минимално увеличение за месеца е регистрирано при храните и безалкохолните напитки - с 0.1%. Със същия процент са повишени разходите ни за здравеопазване. Във времето, когато много хора стоят у дома и избягват да пътуват с градския и междуградския транспорт разходите ни за транспорт намаляват с 2.7%. В условия на блокирани културни събития разходите ни за култура са с 4.1% надолу. При ресторанти и хотели се отчита увеличение с 0.3%.

Следва да се има предвид, че извънредното положение бе въведено на 13 март, а не от началото на третия месец, тоест ефектът от него вероятно ще се отрази по-ясно върху данните за април.

При храните с най-голям процент поевтиняват крастаниците - 9.6%, доматите - 9.4% и листните зеленчуци - със 7.4%. Поскъпват ябълките - с 4.5%, лещата - с 3.4%, зелето - с 3.1%, зрелият чесън - с 2.4%, нискомасленото прясно мляко - с 2.2%

В месец, в който цените на петрола се сринаха, дизеловото гориво у нас поевтинява с 5.5%, бензин А95Н - с 5.1%, А100Н - с 3.4%.

Индексът на потребителските цени е официален измерител на инфлацията в Република България. Той оценява общото относително изменение на цените на стоките и услугите, използвани от домакинствата за лично (непроизводствено) потребление, и се изчислява, като се прилага структурата на крайните парични потребителски разходи на българските домакинства. Основен източник на информация за разходите е изследването на бюджетите на домакинствата в страната. ИПЦ в година t се изчислява при структура на разходите от година t - 1.