Моделът на бъдещето - как работи кръговата икономика по света

99 процента от отпадъците на домакинство в Швеция се преработват. Заводите за рециклиране се намират на не повече от 300 метра от жилищните райони на градовете, а близо половината от боклука на страната се изгаря, което позволява произвеждането на енергия.

Скандинавската страна е само един от отличниците в света по кръгова икономика - а именно удължаване на жизнения цикъл на продуктите. На практика това означава възможно най-дълго споделяне, заемане, повторно използване, поправка и рециклиране на съществуващи материали. 

Когато един продукт достигне края на живота си, материалите, от които е съставен, продължават да се използват по друг начин. Това се прави отново и отново и така се намалява до минимум изхвърлянето на боклук.

Тази иновативна концепция може да бъде решението на прекомерното генериране на отпадъци. Според доклад на Световната банка до 2025 г. човечеството ще произвежда 2,2 милиарда тона боклук на година.

Екопроектирането, рециклирането и други подобни мерки, заложени в кръговата икономика, могат да доведат до нетни икономии за предприятията в Европейския съюз в размер на 600 милиарда евро или 8% от годишния им оборот. 

Европейската комисия изчислява още, че допълнителните мерки за повишаване на производителността на ресурсите могат да доведат до увеличаване на БВП с близо 1% до 2030 г. и едновременно с това ще създадат над 2 милиона допълнителни работни места.

Преходът към кръгова икономика също така ще намали екологичното замърсяване, ще облекчи проблемите с набавянето на суровини и ще засили иновациите и конкурентоспособността.

През 2015 г. Европейският съюз прие план за кръговата икономика, в който определи приоритетните материали - земеделски продукти и отпадъци, дърво и хартия, пластмаси и метали.

Година по-късно стартира проектът за кръгова икономика CESME за малки и средни предприятия в рамките на Програмата INTERREG Европа. Страните по проекта споделят опит, опитват се да идентифицират най-добрите практики и да предоставят насоки на малкия и среден бизнес как да се включи в кръговата икономика. CESME се очаква да продължи четири години до март 2020 г.

Рим отдавна се бори с криза с битовите отпадъци, а Австрия има свободни мощности в завод за производство на енергия от боклук край Виена. Сделката между италианците и австрийската компания EVN е пример за плюсовете на кръговата икономика. Боклуците се транспортират с влакове през Северна Италия, минават през Алпите и накрая пристигат в завода на EVN в Цвентендорф на брега на Дунава. Те биват изгаряни и преработени в горещ дим, който от своя страна генерира пара. Парата бива доставена до съседната електроцентрала, където се преработва в електричество, захранващо 170 000 къщи в провинция Долна Австрия.

Споделените пътувания, популярни у нас, също могат да бъдат причислени към кръговата икономика. Статистиката в Дания показва, че една кола превозва средно по 1,4 души и стои паркирана около 23 часа на ден. Предприемачи създават платформата GoMore, през която продават празни места в автомобилите. Още от 2005 г. милиони потребители я посещават, а 300 хиляди места са били заети.

Друг успешен пример - едно от премеждията пред производителя на бира Carlsberg е процесът по бутилиране, който е отговорен за 45% от въглеродните емисии, генирирани от заводите на компанията. Фирмата започва да си партнира с Датския технически университет, с когото успяват да създадат първата в света напълно разградима бутилка за бира. Тя е произведена от дървесни фибри.

Изследвания сочат, че модната индустрия е втората най-замърсяваща в света заради дългата верига на добиване на материали, производство и транспорт. Според проучване на World Resource Institute средностатистическият потребител купува 60% повече артикули в сравнение с 2000 г., но използва всеки от тях двойно по-малко. Примери за повторна и удължена употреба на дрехи има много, вкл. у нас. Целият бизнес на българската платформа Remixshop.com е базиран на рециклиране и повторна употреба на добрите дрехи и аксесоари. Тя предлага на клиентите си да продават свои запазени модни артикули.

От кръговата икономика печели и друг български бранд - Zona Urbana. Фирмата произвежда портмонета, калъфчета и дори чанти от рециклирани материали. Интересният дизайни на артикулите на Zona Urbana ѝ носи успех и марката вече има 3 магазина в центъра на София. 

Следете новините ни в GoogleNews