Костинброд първенец по усвояване на евросредства

Община Костинброд е усвоила най-много средства на глава от населението – 4 829 лв. на човек при население от 17,2 хиляди души. 

Това показва анализ на Института за пазарна икономика.

Общият обем на усвоените от общината пари като бенефициент по оперативните програми е 83,4 млн. лв. към 31 януари 2015 г., като общината има сключени договори за още около 22 млн. лв. За сравнение, община Карлово, в която живеят над 50 хиляди души, успява да усвои едва 17,1 млн. лв. или близо пет пъти по-малко средства при три пъти по-голямо население.

Към 31 януари 2015 г. българските общини са получили близо 4.1 млрд. лв. като бенефициенти на структурните и кохезионния фондове на ЕС. Това е стойността само на реално изплатените вече суми. Средната усвояемост на глава от населението за страната е 564,9 лв./човек. Това е с 49% повече от отчетените към същата дата на миналата година 379,8 лв./човек.

С други думи, сумата, която общините са получили само за тази една година, се равнява на половината от общо изплатените им в периода от приемането на страната ни в ЕС до 31 януари 2014 година. Тази тенденция на по-бързо усвояване беше налице и през миналата година и отразява както ускореното разплащане в края на предишния програмен период, така и повишаващия се проектен капацитет и опит на самите общини, се посочва в анализа.

Заключенията от анализа са, че темпът на усвояване на европейски средства от общините е изключително неравномерен по територията на страната. Отнесен към населението, той варира от 4 829 лв./човек в община Констинброд до 0 лв./човек в Грамада.

За поредна година област Габрово е шампион по усвояване на европейски средства - 1 360 лв./човек. На второ място по усвояемост, както и година по-рано, се нарежда област Бургас (1 152 лв./човек). Следва ги област Ловеч (981 лв./човек), като успява да измести Софийска област, която миналата година заемаше трето място. Най-ниска е усвояемостта в областите Сливен (349 лв./човек), Русе (309 лв./човек) и Кюстендил (286 лв./човек).

Не се забелязват ясни териториални разделителни линии при усвояването на европейски средства, поне що се отнася до линията Северна-Южна България. Същото важи и по отношение големината на общините. Има редица по-малки общини, които печелят и изпълняват европейски проекти, както и редица големи общини, които са далеч по-малко успешни, се посочва още в анализа.

Следете новините ни в GoogleNews