Маршрутът България – Сърбия – Унгария повтаря основната част от трасето на отменения „Южен поток“, който беше напълно готов за строителството, но беше спрян през декември 2014 г., пише руското икономическо издание „Комерсант“, цитирано от БГНЕС.

През последният месец „Газпром“ без много шум подписа с България, Сърбия и Унгария пътни карти за развитието на газопроводите за доставката на природен газ от бъдещата втора тръба на „Турски поток“. По този начин компанията фактически реанимира отменения през 2014 г., по настояването на Еврокомисията, проект „Южен поток“, но с четири пъти по-малка мощност, пише изданието.

Според "Комерсант" макар че този вариант позволява на „Газпром“ да осигури Балканите с газ, той ще се конкурира с другия маршрут на монополиста за доставката на газ в Южна Италия – газопровода „Посейдон“. Посочва се и че според експертите, след провала на „Южен поток“ компанията няма голямо доверие на България.

„Газпром“ и унгарското правителство подписаха вчера „пътна карта“ за развитието на газотранспортната система на страната. Подобен документ през юни бе подписан с България и Сърбия.

Руската компания е доставила общо 10,5 милиарда куб.м. на България, Сърбия и Унгария през 2016 г. Различното е в това, че планираният газопровод по дъното на Черно море – този път „Турски поток“ - няма да отиде директно в България, а в Турция.

Освен това, за Балканите може да бъде предназначена само една от двете тръби на „Турски поток“, т.е. 15,75 милиарда куб.м., което е четири пъти по-малко от планирания капацитет на „Южен поток“.

Съдейки по изявленията на България и Унгария, новите мощности ще се създават от газотранспортните оператори на страните в съответствие с Третия енергиен пакет на ЕС /отсечките на „Южен поток“ трябваше да се изграждат от смесени компании с участието на „Газпром“/. Но сръбският президент Александър Вучич /неговата страна не влиза в ЕС и не прилага Третия енергиен пакет/ заяви на 2 юли, че се надява на „помощта на Русия“ в строителството на транзитния газопровод.

Отделен плюс за „Газпром“ може да се смята това, че тръбата може да се построи бързо благодарение на свършената работа по „Южен поток“, включително по трасето и подготовката за ОВОС. В същото време „Газпром“ не може едновременно да насочи обемите от втората отсечка на „Турски поток“ на Балканите и да построи газопровода „Посейдон“ за снабдяването на Южна Италия със същия този газ. По данни на „Комерсант“ доставките за Балканите са по-важни за руската компания, тъй като Италия може да се снабдява с газ от север през „Северен поток 2“, макар това да е по-скъпо. Но Унгария и Сърбия сега могат да бъдат осигурени само през Украйна, което принуждава „Газпром“ да се договори с Киев за транзита на газ след 2020 г.

„Мисля, че „Газпром“ прекрасно помни, как България го хлъзна през 2013 г.“, заявява пред "Комерсант" Виталий Крюков от Small Letters.

Според него умаленият "Южен поток" ще се сблъска с политически проблеми, а сред неговите участници няма влиятелни страни, които да го защитят от Брюксел, както това прави Германия в случая със „Северен поток 2“.