КОЙ има право да гласува закона за КТБ

Юлиан Христов, Александра Марканян 31 октомври 2014 в 07:00 4692 9

Редно ли е депутатите с кредити или депозити в Корпоративна търговска банка да гласуват решения или закони, свързани с КТБ? Не биха ли били в ситуация на конфликт на интереси? С тези въпроси репортери на OFFNews се обърнаха към специалисти преди днешното гласуване в парламента на проекта на решение за КТБ. 

Националният омбудсман Константин Пенчев бе категоричен, че депутатите, които смятат, че са в конфликт на интереси по отношение на КТБ, са длъжни да обявят това предварително. В противен случай те нарушават Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

"Само когато се гласува един конкретен текст, може да се види кой и как е свързан и имал ли е конфликт на интереси, когато е гласувал „за“, „против“ или „въздържал се“. За това е необходима конкретика, не можем да кажем априори „Който има влог в КТБ, не може да гласува изобщо“, защото ако имате гарантиран влог, какво ви пречи да гласувате едно решение – вас законът ви брани по начало, не гласувате във ваша полза. Но ако имате влог над гарантирания и гласувате за оздравяването на КТБ на всяка цена, тук очевидно има конфликт на интереси. Примерно гласувате против оздравяването или гласувате по принцип да се даде възможност БНБ да провери има ли възможност за оздравяване, това все още не е конфликт на интереси. Всеки случай е конкретен и затова има нарочен орган, който проверява всеки случай с доказателства и излиза с решение и това решение се обжалва пред Върховния административен съд. Тоест имаме конкретна процедура за всяко едно евентуално нарушение", коментира Пенчев пред OFFNews.

В правомощията на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликта на интереси (КПУКИ) е да проследи гласуването и да установи дали то е станало в условията на конфликт на интереси. Ако депутат скрие конфликт на интереси и КПУКИ го установи, той подлежи на наказание.

Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси забранява на народните представители да гласуват в частен интерес, както и да участват в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове в частен интерес. Ако нарушат тези забрани, подлежат на глоба в размер на 5000 до 7500 лева, пише в Закона.

Ако депутатът има частен интерес, той е длъжен да обяви това в декларация. В противен случай, по закон, той трябва да бъде глобен със 7000 до 10 000 лева. 

Според Закона депутат, декларирал частен интерес, може да бъде отстранен от гласуването с писмен акт и от органа по избора или назначаването му.

В чл. 20, ал. 2 е записано категорично:

(2) Когато държавен орган, орган на местното самоуправление или друг орган обсъжда и решава въпрос, по който негов член е декларирал частен интерес, последният не участва в обсъждането и гласуването. В тези случаи решенията се приемат с предвиденото мнозинство от членовете на органа, като се изключи лицето, за което е налице конфликт на интереси.

Бившият депутат от БСП и лидер на "Движение 21" Татяна Дончева коментира пред OFFNews, че депутатите, които имат влогове или депозити в КТБ, не са в конфликт на интереси, ако гласуват законови промени, касаещи банката. Тя обаче е на мнение, че те трябва да обявят личния си интерес от гласуването.

„Никой не може да ги лиши от гласуване, но те трябва да обявят предварително, че имат такъв интерес, и си гласуват“, обясни тя, като даде пример с Вежди Рашидов от ГЕРБ, който открито оповести какви влогове има в банката.

Дончева обясни също, че решението на бюджетната комисия, с което се задължава БНБ да оздрави КТБ и което трябва да бъде гласувано днес в пленарна зала, няма пряко правно действие.

„Да предлага на пленарна зала да задължи БНБ също е странно, защото има институции, които си имат правомощия и не виждам как едно такова решение се вписва в разделение на властите и правомощия на институциите. Парламентът няма такива функции по отношение на Централната банка. Той може да приеме законопроект за промяна на закона за БНБ и други закони“, обясни Дончева.

Финансистът Кольо Парамов коментира, че депутатите със сметки в КТБ биха били в конфликт на интереси, ако гласуват промени в законодателството, касаещо пряко или косвено КТБ.

„Решението на комисията по бюджет и финанси го разчитаме като неопознавателно от гледна точка на възможността да знаем дали има между тях такива. Второ, забелязваме, че между тях има твърде активни да се реши въпросът с фалита веднага. Това означава, че част от тях желаят фалита като неизбежна мярка и по-скоро задължителна, според тяхното мислене и разсъждение. Трето, в този случай те не мислят нито за държавата, нито за банката, а за някаква зависимост, която ги тика да настояват за този фалит. Четвърто, мащабът, с който се подготви аферата КТБ от месец април досега, говори, че има две групи хора в България – едните, които искат да възстановят, да регламентират и да осигурят спокойната работа на банката и другите, които искат абсолютно задължително фалит, за което беше взето това междучасие от 120 дни с цел да се докаже, че има уникална черна дупка от 4.2 млрд. лв. и че от тези 6.6 млрд. лв. активи тази дупка е абсолютно обезценена“, коментира финансистът.

По думите му подготовката на фалита на КТБ е най-сериозното противопоставяне срещу държавата, което се подготвя умишлено. Това ще блокира финансовата система на страната и ще позволи на определена група от хора да придобие сериозни активи на безценица.

Парамов коментира и как ще стане ясно кои депутати са заинтересовани от подобен развой за съдбата на КТБ:

„Хората, които в този парламент трябваше да защитават социалната база и всичко останало, напълно съм шокиран, че поеха обратния план. Това решение на временната бюджетна комисия ще бъде уникален парадокс, по отношение на утрешните решения за установяване коя партия какви интереси защитава и, в крайна сметка, колко истински тя е предразположена да защити интересите на държавата. Абсурдно е 120 дена от началото на аферата до ден-днешен, тези хора, които искат фалит на банката, да не са ориентирани в уникалната фалшификация.“

Финансистът обясни, че обратният сценарий – одържавяване и оздравяване на банката, би извадило всички кредити и транзакции наяве и заинтересованата в обратното развитие на ситуацията група, ще бъде осветлена.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!