Експерти предлагат сериозни промени на приоритетните жп проекти у нас

Редица важни предложения за промени в раздела за жп транспорт от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) бяха направени по време на онлайн кръгла маса „За експертно обсъждане и изпълнение на НПВУ”, която се организира от Асоциация по железопътна сигнализация, автоматика, комуникация и индустрия (RASTIA), КТ Подкрепа и БТПП.

Така например участници в дебата настояха да се включат в окончателния вариант на Плана, проектите за ремонт и осъвременяване на цялата релсова и телекомуникационна инфраструктура по междугарията и гарите в участъците Мездра – Видин, Радомир – Кулата и Радомир – Гюешево, както и някои части от жп възел София.

Друга идея е да се включат инвестиции в подмяна на гарова осигурителна техника, която да започне с приоритетна подмяна първо на 80 годишната технология РУКЗ и след това на 60 годишните германски МРЦ (най-старите видове в експлоатация в Европа). Според експерти в момента в около 80 гари у нас работят с такива остарели технологии.

Специалистите от жп бранша настояват и за завършване на цялостни, непрекъснати участъци снабдени със съвременната версия на безопасната система по стандартите на ERTMS, тъй като към момента има само два такива участъка в България, които са прекъснати помежду си, част от голямата Първа магистрална жп линия - Калотина-Пловдив - Свиленград. В частите по трасето, където има ETCS, те са от стара модификация от 1999 г. От 5 години в цяла Европа се внедрява само ниво 2 на проекти за модернизация, посочват жп специалистите.

Всички предложения може да заместят в Плана, проектите представени за линията Мездра – Варна по други финансови програми на ЕС и национално финансиране. Трасетата там отговарят за скорости 130 км/ч и са ремонтирани почти всички междугария в последните 10-15 години, за разлика от тези по линията Мездра – Видин, където преобладават скоростите 60-80 км/ч и по линията Перник – Кулата има едва няколко междугария за скорости 100 км/ч, а останалите са също за 60-80 км/ч.

Експертите са категорични, че някои от проектите включени в правителствения план са по-скоро излишни и средствата биха могли да се похарчат по много по-смислен начин. Като такива те посочват проектите за информационен хъб за вътрешен обмен на информация, изграждане на система за киберсигурност и слънчеви панели за собствени нужди по жп гарите.

От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията бе поет ангажимент да бъде изработен втори вариант на плана, в който да бъдат отразени и някои от предложенията, направени по време на дебата.

До края на месец февруари проектите в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) ще бъдат подадени за одобрение от Европейската комисия, съобщи министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков по време на онлайн кръглата маса.

По думите на министъра срещи в такъв формат са важни, защото дават възможност да се чуе мнението на всички заинтересовани страни и партньорски организации, преди финализиране на проектното предложение. „Планът не е създаден самоцелно и извън всякакъв контекст, той трябва да се разглежда като една система с европейските структурни и инвестиционни фондове и Механизма за свързана Европа“, допълни Желязков.

„Всички проекти са разработвани в контекста на Националната програма за развитие България 2030 г., както и според целите за устойчивост на ООН и Зелената сделка“, заяви още той.

Министърът съобщи, че в компонента „Транспортна свързаност“ основните елементи са насочени към инвестиции в жп транспорт, в т.ч. инфраструктура и нови влакове, безопасност по пътищата и устойчива градска мобилност, чрез доставка на подвижен състав за градски и междуградски транспорт.

Директорът на дирекция „Национална транспортна политика“ в МТИТС Димитър Савов обясни, че една от основните цели на проектите е да се постигне балансирано развитие на транспортната мрежа във всички райони на страната и затова голяма част от проектите са в Северна България.

„Зелената сделка ни дава голям шанс да се съсредоточим върху железопътния транспорт, защото се предоставят допълнителни възможности и инструменти за балансирано развитие на автомобилния и железопътния транспорт“, посочи още Димитър Савов. Голямо внимание в нея се обръща на принципа „ползвателят плаща“. „В този смисъл определянето на ТОЛ таксите за използване на пътната мрежа трябва оптимално да отразява замърсяването на въздуха и износването на инфраструктурата от пътните превозни средства“, заяви Димитър Савов.

Следете новините ни в GoogleNews