Двамата кандидати за гуверньор на БНБ Димитър Радев (номинация на ГЕРБ-СДС) и Любомир Христов (номинация на "Възраждане") бяха изслушани в парламентарната комисия по бюджет и финанси.

Очаква се във вторник на извънредно заседание Народното събрание да избере нов шеф на БНБ.

В основата на концепцията на Димитър Радев, който е и настоящ гуверньор, е влизането на България в Еврозоната до 1 януари 2025 г. Той заяви, че основната му цел е страната ни да е в ядрото на държавите, вземащи решения.

Той изтъкна, че БНБ е готова за приемането на общоевропейската валута и практически вече е част от Еврозоната. По думите му оттук нататък остават само приемането на законодателни промени и техническа подготовка. Радев подчерта, че чрез участието на лева в европейския валутен механизъм, България единствена от страните, които са извън еврозоната, без Дания, която е със специален статут, изпълнява критерия за валутна стабилност, който е един от най-важните за присъединяване на една страна към еврозоната.

Гуверньорът на централната банка добави, че ще продължи работата си по стабилизирането на банковия сектор и постигане на резултати в сектора, които да са над средните за Европейския съюз. Той обеща още да се постигне много висока степен на интеграция на банковия сектор във финансовата инфраструктура на еврозоната.

"Ако бъда избран за управител, аз ще осигуря приемственост в работата на БНБ", заключи той.

Радев обаче не даде категоричен отговор на въпроса дали ще назначи за подуправители на БНБ Андрей Гюров от ПП-ДБ и Петър Чобанов от ДПС.

По думите му въпросът за политическата роля в независимостта на централната банка е фундаментален и добави, че за конкретни имена няма да говори, докато не бъде избран за шеф на банката. Радев добави още, че се радва на широкия политически консенсус зад кандидатурата му. 

Любомир Христов пък се зае да агитира за дискусия "за" и "против" еврото. Той добави, че влизането в Еврозоната крие много рискове и възможности на нестабилност. По думите му "преждевременно присъединяване към Еврозоната" можело да доведе до рецесия. 

"На жълтите павета нищо няма да се промени. И утре можем да присъединим София към Еврозоната, защото тук нивото на доходите стига до 92% от средното за ЕС. Това обаче не е така в останалата част на страната", каза той.

Кандидатът на "Възраждане" изтъкна, че мястото на България е в Еврозоната, но присъединяването на 1 януари 2025 г. би било преждевременно, защото щяло да създаде неоправдани рискове. Той изтъкна като първа своя задача изработването и поставянето на официален, приет от УС на БНБ, анализ на средносрочните ефекти от въвеждане на еврото в страната. Христов направи и друго любопитно изказване, което изцяло съвпада с реториката на партията, чиято номинация е.

"Евтините пари са опасна отрова", каза той.

Любомир Христов е на мнение, че България трябва да приеме еврото през 2038 г., след 15 години. Запитан защо точно тогава, той се аргументира с изследване на Световната банка, според което България ще догони средноевропейските нива на доходите по това време. (В референдума на "Възраждане" се предлага отлагане на влизането в Еврозоната с 20 години - б.а.)

Христов каза още, че трябва по-активно да се използват инструментите на макропруденциалната политика с цел потискане на инфлацията и контролиране на риска в баланса на търговските банки чрез успокояване на растежа на кредитите за домакинствата.