Без АЕЦ "Белене" може да внасяме скъп ток

Предлагаме ви втората част от интервюто ни със Станислав Георгиев, изпълнителен секретар на БУЛАТОМ. В първата той бе категоричен, че при всички случаи втора атомна ще бъде изгодна за България.

- Г-н Георгиев, смятате ли, че без нова ядрена мощност, страната ни може да се окаже на тъмно след някоя и друга година?

- Вижте, не трябва да създаваме психоза у хората, но трябва да бъдем обективни. Ако погледнем и възрастта на основните базови мощности в сраната, съответно в АЕЦ „Козлодуй“ и в комплекса Марица Изток, ще видим, че тези съоръжения са във втората половина на експлоатационния си период. На блокове 5 и 6 в АЕЦ „Козлодуй“ остават в най-оптимистичния вариант още 30 години. А съдбата на блоковете в Марица Изток е вече решена от ЕК. При това положение страната ни има два варианта като решение на проблема с надеждното осигуряване на електрозахранване на индустрията и населението. Първият вариант е незабавно да се пристъпи към строителство на нови базови мощности, като строителството на атомни блокове е без алтернатива. Моето мнение е, че строителството на блокове 1 и 2 на площадка „Белене“ е най-бързият и осъществим проект. Паралелно със строителството на тези блокове следва да се продължи проекта за изграждане на заместваща мощност на площадка „Козлодуй“, като се организира и проведе по всички правила един ясен конкурс. Там вече са похарчени определени средства и има изработени съответни документи. Вторият вариант е да продължаваме да се правим, че всичко ни е наред, докато стигнем до внос на ток. Да, ще ни се даде такава възможност, ще можем да внесем, но каква ще бъде цената ??? Убеден съм, че тя определено ще бъде непоносима за българските клиенти.

- Казвате, че строителството на АЕЦ „Белене“ при тези обстоятелства за България е без алтернатива. Но каква трябва да бъде собствеността на бъдещата централа? Трябва ли България да се отказва от такава „златна кокошка“ като АЕЦ „Белене“?

- Искам да уточня, че това е решение на българското правителство. Вариантите, които могат да се реализират са приватизация на проекта, чрез привличане на външен инвеститор (частен или държавен), следвайки условията, които българското правителство е обявило – без фиксирани цени на тока, без държавни гаранции и работа в условията на свободен пазар. Вторият вариант за реализация на АЕЦ „Белене“ е частична приватизация на проекта със запазване на държавен миноритарен дял – т.е. България да участва с това, което вече е изработено и платено по този проект като оборудването, лицензираната площадка, техническия проект, ОВОС, съгласието на ЕК, готов ЕРС договор и др. Третият вариант е на практика връщане към началото на проекта, към схемата за изграждане с 51% държавно участие и търсена на партньор за останалата част. Всеки един от тези варианти има своите преимущества и недостатъци и те сигурно ще бъдат отчетени при взимане на крайното решение.

- Какви са предимствата и недостатъците на тези варианти за собственост на АЕЦ „Белене“?

- Ако България приватизира проекта и се изгражда като изцяло частна централа, ще имаме нова ядрена мощност на територията на България, която е от стратегическо значение, а в същото време ще обезпечава сигурността на енергийната система. Негативите обаче са доста и по-важното е, че нашата страна няма опит в тяхното управление, защото съгласно Виенската конвенция в случай на ядрена авария отговорността се носи от страната, където е разположена съответната АЕЦ. Т.е. България ще носи цялата морална и финансова отговорност пред страните, които евентуално ще пострадат. А в последствие ще има възможност да търси възстановяване на направените разходите от собственика на тази централа. Не е ясно и как ще бъде решен въпросът със задълженията на бъдещия собственик по отношение на РАО и по-специално на отработеното гориво и тяхното съхранение. Как ще се решат въпросите със извеждане от експлоатация на тези съоръжения, след като изтече срока на експлоатацията им. Да не говорим, че печалбата от работа на тази централа ще отива в ръцете на външен собственик, а не в държавата.

Ако България остане съсобственик в централата, държавата ще има контрол върху изграждането и експлоатацията на централата, както и ще участва в разпределението на печалбата.

За третия вариант нещата са ясни, защото това беше вариантът, по който се развиваше проекта за АЕЦ „Белене“ преди да бъде спрян и това щеше да е и най-изгодният вариант за държавата.

- Напоследък все по-често идват индикации, че е възможно правителството да разгледа и още един вариант, т. нар. „унгарски модел“, по който се изгражда на АЕЦ „Пакш“ 2. А именно, чрез договаряне на държавен заем от Русия. Възможен ли е този вариант за България?

- Влизаме вече в сферата на политиците, защото говорим за пари. Принципно унгарският вариант е приложим и у нас, но за това трябва да има политическо решение. Взимането на експортно ориентиран заем от Русия за изграждане на блоковете в „Белене“ вече бе предлагано на България, когато този проект все още беше активен, но на практика това предложение беше отхвърлено. Все пак следва да отбележим, че в сегашната ситуация повтарянето на това упражнение има своите безусловния преимущества – един 80% експортно ориентиран заем, ще струва на българската държава много по-малко сега, тъй като вече много неща по проекта „Белене“ са направени. Така че си струва разглеждането и на този вариант.

- Министър Петкова обяви, че докладът на БАН вече е предаден в работен вариант. Имате ли някаква информация какво е записано в него по отношение бъдещето на проекта за АЕЦ „Белене“?

- Информация за това как ще изглежда доклада на БАН за съжаление все още нямаме. Информацията, която беше дадена от министър Петкова, е че той ще разглежда варианти, без да дава препоръки. Надяваме се, че този доклад ще бъде предоставен за достъп и ще бъде обект на обществено обсъждане. Български Атомен Форум си позволи да ангажира една авторитетна международна институция, която да извърши паралелно изследване за необходимостта от строителство на нова ядрена мощност в България, като това изследване ще бъде готово почти в същия времеви период, когато се очаква публикуването и на доклада а БАН, т.е. около средата на месец октомври 2017 г. 

Още по темата

11/10/2017 Интервю

Дори и при най-консервативните сценарии е изгодно да построим АЕЦ „Белене“

Следете новините ни в GoogleNews