17% от децата у нас не празнуват рождения си ден, защото родителите им не могат да си го позволят

Над милион и половина български граждани са живели в бедност през 2019 г., показват публикувани днес данни на НСИ.

Под линията на бедност за страната м. г. (413.04 лв. на човек от домакинство) са 1.586 млн. души. Те са 22.6% от населението.

Спрямо 2018 г. линията нараства със 17.6%, бедните са с 0.6 процентни пункта повече.

58.9% от безработните са бедни. При мъжете рискът от това е с 14.2% по-голям, отколкото при жените.

За 1 г. бедните работещи между 18 и 64 г. намаляват с 1.1 процентни пункта до 9.0%. При тези на непълно работно време рискът от бедност е приблизително 4 пъти по-висок, отколкото при работещите на пълно работно време. При работещите жени е с 1.5 процентни пункта по-нисък, отколкото при мъжете.

От образователното равнище зависи много дали има риск да изпаднем в групата на бедните работещи. Най-висок е делът им сред хората с начално и без образование - 55.5%. Работещите бедни висшисти са 2.5%.

Най-висок е делът на бедните сред живеещите сами хора на възраст над 65 г., самотните родители с деца и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо намаление на риска от бедност през 2019 г. в сравнение с 2018 г. има при домакинствата с три или повече възрастни със зависими деца - с 4.6 процентни пункта. Делът на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (10.7%) и с двама възрастни под 65 г. (13.5%). При живеещите сами жени рискът е с 14.5 процентни пункта над този при мъжете.

Кои етнически групи са най-застрашени?

В данните по този въпрос има известна условност, тъй като хората сами определят дали са българи, роми, турци и отговарят на този въпрос само ако желаят. Те могат да посочат както "Не желае да отговори", така и "Не се самоопределям". И все пак данните показват, че през 2019 г. най-висок е делът на бедните самоопределили се като роми - 64.8%, а най-нисък - на българите - 16.7%. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (55.2%), а при ромската - безработните (36.6%). При работещите най-висок е делът на бедните роми - 27.5%, при 24.0% работещи бедни турци и 22.0% българи.

И при трите основни етнически групи колкото по-висока е степента на образование, толкова по-малък е рискът от бедност. При хората без образование или с начално той е 24 пъти по-висок, отколкото при българите висшисти. 57.3% от определилите се като роми с начално и без образование са бедни, а при висшистите няма нито един беден.

От какво се лишаваме?

Най-много хора се затрудняват да посрещнат неочакван разход със собствени средства (36.5%). 35.4% не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, а 30.1% са изключили парното, защото не могат да го плащат. Покриването на останалите сметки по дома затруднява 29.3%.

През 2019 г. 19.9% от населението живее в материални лишения (тоест налага си ограничения по 4 от 9-те показателя в анкетата на НСИ).

Това варира в зависимост от етническата група. При българите най-висок е процентът на тези, които не могат да посрещнат неочаквани разходи - 32.4%, а при ромите най-голяма е групата на тези, които не могат да си позволят консумация на червени меса, пиле или риба през ден - 68%. При турската етническа група 51.1% не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома.

Ограничения в 4 от 9 показателя имат 14.8% от българската етническа група, 22.1% от турската и 63.0% от ромския етнос.

Деца в лишения

През 2019 г. 27.5% от децата до 17 г. в България са били изложени на риск от бедност. Те са с 0.9 процентни пункта повече от 2018 г. Социалните помощи са намалили риска от бедност сред децата с 12.4 процентни пункта.

Приблизително 7 от 10 деца (68.3%) на родители са с начално или без образование живеят в бедност.

Приблизително 16 пъти по-малко (4.3%) са децата на висшисти в риск от бедност. При децата на родители със средно образование рискът е 7 пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Делът на децата в материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 39.9%, а за 4.6% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.

Данните показват, че 14.2% нямат място, където да учат; семействата на 31.3% не могат да и позволят да ги пратят на училищна екскурзия; за 17.4% няма пари за празнуване на рождения ден; 21.9% не разполагат с образователни игри у дома; 33.8% нямат екипировка за игра навън, като ролери, колело, кънки; родителите на 24.2% от децата не могат да им купят книги; 26.2% нямат втори чифт обувки за сезона.

През 2019 г. 40.6% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

През 2019 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e, както следва: 30.5% от българската етническа група, 45.4% от турската етническа група, 83.1% от ромската етническа група и 28.1% от друг етнос. Нито една потребност на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 2.0% от българската етническа група, за 2.7% от турския етнос и за 18.9% от ромската група. Около 25% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 29.2% за децата от турската етническа група, 70.4% - от ромската етническа група, и 29.6% - от друг етнос.

Региони

При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта. Той показва, че най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Монтана и Пазарджик - съответно 268 и 292 лв., а най-високата - в област София (столица) (589 лв.), следвана от областите Перник (475 лв.) и Стара Загора (459 лeвa).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 30.1%, Кюстендил - 28.8%, Враца - 27.7%, и Ямбол - 27.4%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Плевен - 14.3%, Благоевград - 16.5%, София - 16.8%, и Ловеч - 18.5%.

Линията на бедност за 2019 г. нараства спрямо 2018 г. във всички области, най-много в областите Разград (с 37.2%), Враца (с 34.9%), Ловеч (с 34.7%), Перник (с 34.6%), Смолян и Силистра (с по 33.4%), най-малко - в Ямбол (с 1.6%), Плевен (с 5.8%), Пловдив (с 6.6%) и Хасково (с 8.8%).

Област Плевен е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 11.8%, а с най-високо равнище е област Силистра - 28.8%. В област Благоевград жените са с най-ниско равнище на бедност - 15.6%, при 31.6% за областите Кюстендил и Сливен.

В областите Габрово, Русе, Смолян, Ямбол, София, Хасково, Кюстендил и Варна относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В осем области - Монтана, Враца, Велико Търново, Видин, Кърджали, Благоевград, Пазарджик и Силистра, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.

Следете новините ни в GoogleNews