Роналдо: Загрях с три блондинки за финала на европейското

OFFNEWS Последна промяна на 28 ноември 2016 в 16:44 13425 1

Португалецът Кристиано Роналдо е фаворит за спечелване на "Златната топка" на "Франс Футбол" за 2016 година. Изданието подготви читателите си за това, като публикува интервю със звездата на Реал Мадрид в последния си брой. В него Роналдо говори откровено за всичко, което му се е случило през изключително успешната за него година, като не пропуска да жегне французите, които бяха домакин на спечеленото от Португалия европейско първенство през лятото.

Нощта преди финала
Винаги спя добре. Никога не сънувам футбол. В деня на финала се събудих с три блондинки в леглото. Шегувам се, разбира се. Станах с мисълта, че ми предстои особен ден, ще играем с Франция на финал. Не мога да кажа, че бях притеснен от нещо. Като слязох в ресторанта за закуска усетих много положителна атмосфера в целия отбор.

Ритуалите преди мача
За всеки мач се подготвям по еднакъв начин. Естествено, не всеки ден играя финал на европейско първенство. Предишният път беше през 2004 година, когато бях 18-годишен. Никога няма да забравя този ден. Късметлия съм, че на 31 получих втори шанс.

Разликата между двата финала
Преди всичко в отговорността. И през 2004-а я усещах, но не в същата степен. Все пак, когато си на 18, очакванията към теб не са толкова големи. През 2004-а се насладих повече на омента. Във Франция усещах цялата тежест, защото това на практика беше последната ми възможност, а и на цялото ми поколение, да спечелим нещо голямо с националния отбор.

Финалът в Париж
На "Стад дьо Франс" не изпитах същото напрежение, както месец преди това във финала на Шампионската лига между Реал и Атлетико. Мадрид е Мадрид и там трябва винаги да печелиш, просто си длъжен. В случая с Португалия беше различно. Хората се радваха и на това, че сме на финал, а и не бяхме печелили нищо преди това. Треньорът Фернандо Сантуш ни вдъхна увереност, че можем да победим. Той ни каза, че Франция ще ни атакува поне 50 пъти, а ние ще се браним. Той през цялото време беше убеден, че може да спечелим. Аз също смятах, че ключът към успеха е в спокойствието. Това, че влизахме в мача като аутсайдер, беше в наш плюс. Като капитан и един от най-опитните в отбора се опитах да предам това настроение на съблекалнята.

Съотборниците от Реал
Не разговарях с тях по време на турнира. Преди да заминем на европейското в съблекалнята на Реал се шегуваха много с мен. "Кристиано, очертава ти се дълга лятна ваканция", говореха те, като намекваха, че Португалия ще отпадне рано. Най-много шегу пускаха испанците и Тони Кроос. С французите Рафаел Варан и Карим Бензема не се шегувахме. Единият беше контузен, а другия не попадна в групата за европейското. Трябваше да бъдем деликатни.

Речта преди финала
Взимах 4 и 5 пъти думата по време на турнира, но не и преди финала. Сантуш беше толкова убедителен, че не исках да разваля ефекта. Аз говорих с всеки поотделно, исках да им помогна да се поотпуснат. На Пепе казах да помага на младите със съвети, да им подсказва. На Ренато Санчес дадох указания да се връща в защита, ако загуби топката в нападение.

Съперникът
Още на разгрявката видях, че французите са сигурни в победата си. Бяха отпуснати, шегуваха се. Изглеждаха така, все едно вече са спечелили финала, а той не беше започнал. Веднага събрах отбора и им казах, че това е нашият шанс и нашият финал.

Контузията
Коляното ми засече. В първия момент реших, че не е нещо по-различно от друг път, но видях, че не мога да тичам. започна да се пълни с кръв, не можех да го сгъна. Не за такъв финал си мечтаех, но трябваше да напусна. Това можеше да бъде най-тъжният ден в живота ми, ако не бяхме спечелили. Разплаках се. Влязох в съблекалнята за първи преглед. Лекарят ме успокои, че нямам скъсана връзка. Продължих да плача, въпреки че се бях разминал с най-лошото. След това започнах да гледам мача по телевизията. Това ме ободри. Забравих за коляното. Започнах да скачам пред телевизора. Така изгледах и второто полувреме. За продълженията не издържах да стоя повече сам и излязох на скамейката.

Продълженията
Най-дългите минути в живота ми. Беше невъзможно да остана спокоен. В съблекалнята сякаш ми беше по-добре. Започнах да ободрявам съотборниците си, сякаш съм помощник треньор. Говорих нещо и на Сантуш, но не помня какво. При гола на Едер избухнах. Нямах сили да се контролирам. Легнах си в седем сутринта, а в девет трябваше да ставам.

Футболът и "Златната топка"
Футболът за мен е страст, не само професия. Скучно ми е, когато не играя. Животът без топка няма същия смисъл за мен. Моята цел е да печеля "Златната топка" всяка година. Предишната пропуснах, но се надявам да победя през тази.