Христо Бонев: Като 17-годишен юноша съм

OFFNews Последна промяна на 03 февруари 2017 в 17:29 3087 2

Христо Бонев празнува днес юбилей. Той даде интервю от дома си пред колегата Дончо Донев от в. "Марица".

- Как се чувствате на 70?

- Помъдрял (смее се). И с надежди като 17-годишният юноша, който иска само да играе футбол.

- Радвам се, че сте в отлично настроение след инфаркта и тежката операция.

- По природа съм оптимист и в най-тежките моменти винаги съм търсил положителното. Може да прозвучи абсурдно, но след тежкия период, който изкарах в началото на годината, съм оптимист повече от всякога.

Честно да ви кажа, бях загубил надежди за България през последните години. Никога не съм предполагал, че народът ни може да стигне до такава бедност, даже нищета. Обществото да се опорочи до такава степен, че да не остане и помен от чисто българските добродетели.

Престоят в болницата ми върна надеждата, че не всичко тук е покварено. Че в България има достойни професионалисти на световно ниво. Искам да изкажа огромната си благодарност и тази на семейството ми към всички в клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ "Свети Георги". Просто нямам думи за техния професионализъм и човешко отношение. И то не само към мен, а към всички пациенти.

Поклон пред българския лекар и медицински персонал. Винаги ще бъда задължен на професор Начев, който в почивния си ден веднага пристигна в Пловдив и ме оперира. Благодаря на всички от клиниката по кардиохирургия и началника доцент Въжев.

На личната ми лекарка д-р Илина Шалапутова и на младата колежка от Бърза помощ Снежана Маджарова. Тя изобщо не знаеше кой е пациентът, но веднага ме транспортира до болницата и оказа първа помощ. Искам да спомена и д-р Дееничина, която е действала изключително професионално до идването на професор Начев. Тези хора ми върнаха вярата, че в България все още има професионалисти на световно ниво.

- Как ще се промени животът ви оттук нататък?

- Аз едва ли ще се променя като характер. Със сигурност обаче ще трябва да променя доста неща в ежедневието. Ще се стремя да не се ядосвам толкова, да не хвърлям напразна енергия за маловажни неща.

Не знам само как ще е на мачовете на Локото. Никога не съм спрял да се вълнувам за футбол. Дори, когато спя, още сънувам, че играя футбол. Благодарен съм на Бог за това, че имам такова семейство и че имам дарбата да играя футбол.