Футболистите играят Ганкиното. Да, ама не!

Главите на родните фенове раждат всякакви забавни и закачливи лафове, свързани с футболистите и тяхната некомпентност, която понякога показват на футболния терен. Немалко от тях са свързани с танците.

Няма как на стадиона или в кварталното заведение да не сте чували "Играе той... играе Ганкиното на бос крак", "Рипа Ръченица в наказателното поле", "Върти манежи на терена", "Играе ми Лебедовото езеро", "Той танцува на терена".

Нека започнем с това кой играе Ганкино на бос крак - никой. Това е смесено северняшко хоро в размер 11/16, на което шопите пък му казват Копаница. Няма район в България, в който да се танцува без обувки (освен при нестинарите), било то цървули, скарпини, или ботуши. Футболистите може да са "сложили ботушите" в някой мач, но със сигурност не играят Ганкино на бос крак.

Симоне Дзадза прибави много популярност към името си с изпълнението си в четвъртфинала на Евро 2016 срещу Германия. След странна засилка, сравнявана с Ръченица той ритна топката далеч над вратата. Седмици наред светът се забавляваше с Дзадза.

Истината е, че футболистът направи няколко равномерни прескока, които обаче не могат да бъдат свързани с Ръченицата, тъй като тя е в размер 7/8 и когато се танцува, на третия прескок има задържане (пауза).

Движенията на Дзадза по-скоро могат да бъдат свързани с шопските прескоци, или така наречените "кончета", които са в размер 2/4.

"Върти манежи на терена", това обикновено се използва с цел да се сравни безцелността и неориентираността на някой футболист. В танците това е точно обратното. Манежът е много сложно и трудно за изпълнение действие. Едни от най-големите хореографи обясняват, че един танцьор си личи колко е добър, по това колко добре върти манежи. Това е въртене на изпълнителя около оста си, като в същото време се придвижва в залата, описвайки кръг.

При балетната класика "Лебедово езеро" вече е сложно. Тук сравнението до някъде е обяснимо, тъй като всички сме виждали при леко нарушение как реагират някои футболисти, падайки на терена, сякаш наистина са герои от спектакъла на на Владимир Бегичев и Василий Гелцер. В този случай сравнението е справедливо.

За десерт остава най-сладкото. Истинските футболни запалянковци изпадат в неописуемо удоволствие, когато гледат любиия си отбор да доминира в срещата с усмивки на терена. Тогава няма как отново да не се появят сравненията. "Играта им е като изкуство", "Той танцува на терена", тези изрази говорят сами по себе си.

Тогава феновете имат усещането, че са отишли на театър, или на някой грандиозен и вълнуващ танцов спектакъл, който ги кара да следят с възхищение всяко едно движение на изпълнителите. Примерите за такива футболисти са много. Няма да изреждам имена, за да няма излишни обвинения за пристрастия, вие вече сами сте се сетили за много такива.

Още по темата

25/08/2017

Футбол

Шведите си имат АББА, ние - Джангурица

10/08/2017

Футбол

В танците бием македонците, но не и при стадиона

Следете новините ни в GoogleNews