Историческата реч на е-стонския президент, който поиска Е-вропа

Последна промяна на 04 февруари 2016 в 19:39 19534 15

Естонският президент Томас Хендрик Илвес предложи след свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги, да се въведе и нова свобода - на данни. 

Предложението си Илвес направи в края на своята реч пред Европейския парламент - възможност, която институцията рядко предоставя, особено що се отнася до по-малките държави в ЕС.  

В речта си естонският президент повдигна въпроса за мигрантската криза, за заплахата от разпадане на Европейския съюз и предизвикателствата пред Европа. 

Сред тях е необходимостта Европа да бъде в крачка с новите технологии, за да не изостава от САЩ, Китай и Индия, категоричен е той. 

Днес е по-лесно да изпратим бутилка зехтин от Сицилия до пазарите на север от полярния кръг, отколкото да изпратим песен от iTunes през дадена граница. В Естония мога да използвам дигитални рецепти, с които мога си купя лекарствата от всяка аптека в страната срещу електронната ми лична карта. Но когато напусна страната, не мога да правя това, защото електронните рецепти не могат да бъдат използвани навсякъде в Европа, подчерта Томас Хендрик Илвес.

Свободното движение на данни не е само за търговия. Като всяка основна европейска свобода, свободното движение на данни идва с права и отговорности, сред които най-важна е сигурността на данните. Наистина собствеността на лични данни и свободата да решаваме как да ги използваме са съществени условия за отключването на стойността на тези данни, допълни той.

По думите му проучвания показват, че свободното движение на данни няма да е необходимост само за младото поколение, тъй като "пенсионерът, който живее в малко село, е точно толкова вероятно да гласува онлайн, да се свърже със семейството си чрез skype и да поддържа контакт с доктора си от разстояние, както го правят внуците му". 

Ето и цялата реч на естонския президент:

Преди десет години напуснах тази зала, за да заема нов пост в моята страна. Нямаше я европейската или миграционната криза, нямаше я идеята, че европейските граници могат да бъдат променени със сила, нямаше разговори за това, че европейският проект може да се провали.

Освен това нямаше смартфони, нямаше разкрития на подслушване, нямаше Uber.

За близо 75 години повтаряхме мантрата за Европа като проект на мира. През първата част на тези 75 години Европа, половин Европа, ако трябва да сме точни, процъфтяваше и се разрастваше, като голяма част от сигурността ни беше възложена на трети страни, дори под сянката на агресивния тоталитарен Съветски съюз. През последния четвърт век в отсъствието на всякакви външни заплахи, целяхме реинтеграцията на Европа – също да се върнат в лоното тези народи, принудени против волята им да живеят под тоталитарна власт.

Днес обаче се сблъскваме с нов екзистенциален, външен и както ни беше напомнено в Париж миналия ноември, вътрешни заплахи. Ние сме на загуба, ние се страхуваме и Европа за толкова много вече не е отговорът.

Чувам като звънене в ушите ми Уилям Бътлър Йейтс:

Извил се в пръстени все по-широки,
соколът не дочува соколаря.
Нещата рухват, не държи средата,
безвластието пуснато е само.* 

Така че нека да се изправим пред тази нова реалност. Европа е пред трансформационна криза. Дали да се дърпаме заедно, или да позволим на други да се справят с това? Трансформация на криза, когато ще поставим на изпитание всичко, което Европа е постигнала, стъпка по стъпка, след Моне и Шуман. Достигаме повратна точка, при която или трябва да станем по-силни, или да позволим на силите на разпад да надделеят.

От решаващо значение е да се признае, че в този трансформационна криза много можеше да се предвиди. Знаехме, че има сериозни проблеми, но отлагахме да се заемем с вътрешната европейска криза на еврото, докато тя стана почти неуправляема. Мислехме, поне доскоро, че това е най-голямата заплаха за европейския проект. Грешахме.

Знаехме също така, и то в продължение на много време, че огромните разлики в доходите и в демокрациите между Европа и нейните съседи на юг и изток са цъкаща бомба със закъснител, останала по-дълго под ограничаващото влияние на авторитарните режими на юг, в Средиземноморието и Близкия изток.

Днес миграция, мигранти, бягащи от ужасяващото клане на гражданска война и бруталността на ИДИЛ, смесена с икономическата миграция от бедността и липсата на икономически възможности, заплашва Европа, както никога преди. Шенген е под заплаха. Някои страни отказват да приемат бежанци, други са претоварени от броя заливащите страните им мигранти. Солидарността се разпада. Някои отказват да помогнат, други справедливо казват, че солидарността е двупосочна улица. Структурните и Кохезионния фондове са също скъпи прояви на солидарност.

Ние сме втрещени, когато чуем цифрите. Един милион бежанци и имигранти в Европа през тази година, прогнози за още два милиона в следващите две.

Да, това са наистина големи числа. Да, те ще натоварят социалната сплотеност, нашите бюджети. И все пак. Виждали сме и много по-лошо и сме успявали да надделеем. В рамките на Европа през 1946 г. само в Германия имаше 12 милиона вътрешни бежанци и още 12 милиона разселени от 20 различни националности.

За да се разреши този проблем, в рамките на три години ООН е изхарчило около 50 милиарда евро по днешните пари. Споменавам тази цифра, за да ни даде перспектива и да разберем трудната задача, пред която нашите баби и дядовци са били изправени, когато Европа не е имала институции, а понякога и суверенни правителства. И всичко това преди плана Маршал дори е съществувал.

Така че, дами и господа, нека сега да съберем нашите съобразителност и силни страни, да оставим зад нас тази нерешителност, обвинения и прехвърляне на отговорност. Ние ще се справим с тази миграционна криза. Ако покажем решимостта на нашите предци. Трябва да действаме солидарно с онези държави членки, върху които пада тежестта на кризата, трябва да приемат по-функционална форма на споделяне на тежестта.

Освен това трябва да поемем пълен контрол над външните граници на ЕС; не може да бъдем без граници както вътре, така и извън Съюза. Трябва да имаме и функционираща обща политика за предоставяне на убежище, особено когато става дума за отхвърляне на фалшиви молби и връщане на нелегалните имигранти. Толкова ли е трудно, като погледнем назад към това, с което Европа се е сблъскала в годините след Втората световна война?

След ужаса на атаките в Париж се боя, че бежанската криза само ще засили възхода на популистките и екстремистките политики. Ще чуем аргумента, ние вече го чуваме, че не можем да приемаме бежанци, защото те са терористи, забравяйки удобно, че бежанците, стичащи се в Европа днес, са избягали от същия режим, същите бруталности и убийства, на които станахме свидетели в Париж, но по-големи.

Политическата реч днес понякога приема език, който преди няколко години можеше да се намери само в анонимни онлайн форуми. Демократични, центристки лидери, които застъпват спокойни и отговорни политики, винаги са под натиск и дори атака.

Екстремистки партии и политици се възползват от бежанската криза, както се възползваха и от икономическата криза, възползват се от недоволството на избирателите с често успокояващата решимост на европейските лидери. Гражданите очакват решителни действия кризи. Когато традиционните партии не им ги дават, те се оглеждат за тези, чиято реторика звучи решително и все пак носи в себе си прости, често не-европейски решения, за премахването на които беше създаде Съюзът.

Казвам всичко това, наред с всичко останало, като син на бежанци, които са избягали от терора в родината си Естония през Втората световна война. Точно затова посочвам този акцент. Надявам се, че след няколко десетилетия ще имат президент в демократична Сирия, който говори арабски с немски акцент. Родителите ми не винаги са се чувствали добре дошли, когато са стигнали до Швеция, но им е бил даден шанс.

Макар че трябваше да предвидим еврокризата и миграционната криза, една криза, която не предвидихме е нахлуването и анексирането на Крим, последвани от нахлуването в Донбас. Няма да се спирам на това днес, но трябва да посоча, че с това, което направил преди две години Русия наруши всеки по-голям, основополагащ европейски договор за сигурност, като се започне с Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г., и Парижката харта от 1990 г. Тя е нарушила освен това и Будапещкия меморандум от 1994 г., който гарантира териториалната цялост на Украйна в замяна на премахването на третият по големина в света по това време арсенал от ядрени оръжия. С други думи, ние в Европа вече не можем да предполагаме, че договорите, които са в основата на европейската, подчертавам, европейската сигурност, след Втората световна война все още важат.

ЕС беше бърз и единен в отговора си на руската агресия и оказа възпирателен ефект. Санкциите доказаха, че са ефективни. Но отношенията на ЕС с Русия ще продължат да бъдат обтегнати за известно време. Стратегическо търпение е ключовата дума. Покани за диалог, макар диалогът сам по себе си да не е политика. Поне не политика за противодействие на агресията. Това поне трябваше да сме научили от Мюнхен през 1938 година.

Аз говорих за европейските кризи, някои трябваше да предвидим, а други нямаше как. До края на речта си ще се обърна към бъдещата и дългосрочна криза, която можем да избегнем, ако я вземем вземем насериозно, преди да се окажем в центъра ѝ: намаляването на конкурентоспособността и производителността на Европа в бързо променящия се, взаимосвързан дигитален свят.

Заедно с Каушик Басу, главен икономист на Световната банка, току-що завършихме подготовката на първото по-дълго проучване на икономическия потенциал на IT на банката и на подобряването на обществото и управлението. Докладът очертава и капаните на изоставането. Като цяло, Европа се справя добре в това дълго, обхватно проучване, извършвано една година и половина. Но не се заблуждавайте, Европа може да стане второстепенен играч, при положение, че не само САЩ, но и Индия и Китай може да заемат лидерското място, ако не се справяме.

Дигиталната революция може да бъде благословия за единния пазар: днес, можем да видим, зараждащи се паневропейски пазари в сектори като здравеопазване, банкиране и транспорт, които само преди няколко десетилетия изглеждаха по своята същност месни. И все пак, сектор по сектор, законодателството ни остава разпокъсано между държавите членки и неподготвено за дигиталната ера, ние губим от липсата на единен пазар и губим най-добрите и най-умните си кадри, които отиват там, където възможностите за тях са по-големи. Видях го с очите си преди 4 години. Поканих 23-годишен естонец, пойто наскоро получил финансиране за своя стартъп за чай. Срещнахме се, но той каза: "Съжалявам, г-н президент, но след две седмици се местя в САЩ. Тук няма пазар". Шест месеца по-късно той беше спеечелил 4,6 милиона долара. Три години по-късно той продаде компанията си за 100 млн. долара. Тази история ще се повтаря отново и отново, докато не е факт единен пазар в Европа.

Преди шестдесет години, когато Договорът от Рим е поставил основата на това, което ние сега наричаме четирите свободи на движение на хора, стоки, капитали и услуги, нищо не е било дигитално. Днес ние живеем в един напълно различен свят.

Освен ако ние признаем колко дълбока е настъпилата промяна, особено в последните 10-15 години, Европа ще изостане и също така и нашите граждани. Посрещането на предизвикателството на дигиталната революция изисква изобретателността на предприемачите в Европа, бизнеса, гражданското общество и всички нива на управление. Пазарните сили и бизнес модели ще бъдат основните двигатели на нашия отговор, но законодателството трябва да ги подкрепят.

За да се отрази на размера на тази промяна, аз предлагам да прибавим към четирите основни свободи на вътрешния пазар и пета свобода - свободно движение на данните. Тази пета свобода преди е можела да бъде част от съществуващите четирите свободи, но днес тя е достатъчно ясно очертана, за да бъде отделена.

Данните не е нито лице, капитал или услуга, но за да им помогнем да се движат, те трябва да бъдат в състояние да преминават границите. Предложенията на Комисията за цифров единен пазар ще укрепи основите на свободното движение на данни, но то трябва да се превърне в трайна ценост на вътрешния пазар, не просто набор от цели, които трябва да бъдат изпълнени до определена дата.

Какво ще означава петата свобода за нашите граждани?

Като начало, свободното движение на данни ще означава, че ние ще имаме достъп до услуги, за които сме платили през ЕС. Ще означава, че онлайн търговията няма да бъде ограничена от държавата, в която е нашата банкова сметка и националните ограничения вече няма да определят – произволно, в дигиталния свят – кои европейските граждани могат да купуват дигитални блага и услуги и кои - не. Въпреки това, днес е по-лесно да изпратим бутилка зехтин от Сицилия до пазарите на север от полярния кръг, отколкото да изпратим песен от iTunes през дадена граница. В Естония мога да използвам дигитални рецепти, с които мога си купя лекарствата от всяка аптека в страната срещу електронната ми лична карта. Но когато напусна страната, не мога да правя това, защото електронните рецепти не могат да бъдат използвани навсякъде в Европа.

И все пак, свободното движение на данни не е само за търговия. Като всяка основна европейска свобода, свободното движение на данни идва с права и отговорности, сред които най-важна е сигурността на данните. Наистина собствеността на лични данни и свободата да решаваме как да ги използваме са съществени условия за отключването на стойността на тези данни.

Новата регулация за защита на данните (и аз ви поздравявам за завършването на преговорите) разбира този принцип в пълна степен. Той ще даде на отделните хора истинска собственост над данните им – правото да контролират тяхната употреба и предаването им на трети страни. Това трябва да създаде нови пазари и, приложени в обществения сектор, ще намали тежестта на хартиената документация и няма да коства на европейските граждани и бизнес неудовлетвореност, време и пари. Също така, драстично ще се увеличи прозрачността.

Ние трябва да се стремим да създадем икономика, в която свободното движение на информация също работи с обществени данни. Това има огромна стойност, скрита в многото информация, която се генерира от нашите коли и домове, нашите устройства с връзка към интернет. Това нещо в Германия вече се нарича Индустрия 4.0.

Европа трябва да инвестира в разработването на технологии, които създават увереност за сигурността на потоците от информация, и по-специално криптирането и технология за блокиране на веригата, които наистина ще внесат сигурност и трябва да промотираме тяхната употреба.

Накрая, точно както свободното движение на стоки, се нуждаем от пристанища и пристанища, от модерна и дигитална инфраструктура, която да направи петата свобода възможна. 5G и оптичните връзки трябва да бъдат наистина повсеместни. Това се отнася най-вече за така наречените последни мили на връзка, от кабела до нашите домове и бизнеси. Нашите селски общества, които са се възползвали от Общата земеделска политика, се нуждаят в този нов свят от същия достъп до интернет като всички останали в градовете.

Приобщаването е жизненоважно. Необходимо е придобивките от тази дигиталност да бъдат разделени и споделени от всички. Практиката в Естония ме кара да се чувствам оптимистично. От 2005 г. позволихме електронния в 8 национални, общински и европейски избори. Можете да си помислите, че това ще облагодетелства младия градски елит, но продължително социологическо проучване показва, че няма разделение между града и селото. Пенсионерът, който живее в малко село, е точно толкова вероятно да гласува онлайн, да се свърже със семейството си чрез skype и да поддържа контакт с доктора си от разстояние, както го правят внуците му. Както знаете, skype е изобретен от естонци.

В същото време, дами и господа, трябва да попитаме накъде ни носи дигиталната революция, какво е бъдещето на професиите в дигиталната ера? Какво ще се случи с таксиметровия шофьор и работника във фабриката? И утре, с развиващите се технологии, какво ще се стане с докторите и счетоводителите?

Всяка предишна индустриална революция е увеличавала заетостта, заменяйки старите професии с нови, за които са нужни повече умения, заплащат се по-добре и са съпътствани с повече предизвикателства. Но все още не знаем дали историята ще се повтори. Все още сме в началото на дигиталната революция, но имам смирението да призная, че липсват отговорите на определени въпроси.

Но знам следното:

Дигиталната революция, както кризите в еврозоната, Крим и бежанците, ни подтикват да извадим на предем план най-доброто в нас във време, когато политиката си играе с най-нищожните ни инстинкти. И все пак нека не предполагаме, че тези предизвикателства са непреодолими. Това е време, в което трябва да вървим скромно, по стъпките на нашите предшественици от 1957, 1989, 1991 и 2004 година. Те се изправиха пред несигурност и продължиха.

Ако отстъпим пред популистите, които казват, че на Европа не може да се вярва за интересите на гражданите ѝ, дами и господа, тогава никоя криза, видима или не, ще бъде решена. Дали говорим за миграцията, еврото или дори военна агресия, да не споменаваме и предизвикателството на технологичната промяна, решенията, които преобръщат нацията, ще ни върнат до ерата от преди Втората световна война. Ера, в която недалновидността, просенето от съседите води неминуемо до загуба за всички. Обратно в ера, в която още веднъж можем да правим добро. Докъде води това сме виждали твърде много пъти в европейската история.

Нека не храним илюзии, че това, пред което сме изправени, ако се поколебаем или препънем, да цитираме Йейтс отново,

На най-добрите липсва убеждение,
най-лошите със гъста страст са пълни.

Изборът е наш.

* Цитатите от Уилям Бътлър Йейтс са по превода на Цветан Стоянов.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

07.02 2016 в 08:05

Текста се нуждае от драстични редакторски усилия! Не съм убеден, че е пресъздал вярно смисъла на речта. Връзка към оригинала и превод на популярен, европейски език, но от професионалисти?

05.02 2016 в 11:06

Дано европейските бюрократи са разбрали поне малко от мъдрото слово на президента, ама надали, а може и да не им отърва, колкото повече информация за простосмъртните толкова по-малко възможности за демагогия и мародерства на богоизбраните.

05.02 2016 в 10:13

Ето какви мисли вълнуват напреднала Европа - пренос на данни, свобода, джижение.

Изпадналите руснаци са горди с нова Лада, пусната тази седмица, но произведена от европейски концерни. Срам ме е, че съжителствам с руски боклуци като сотетзо и балканска. Екстрадация и отмяна на българското гражданство за такива.

05.02 2016 в 09:16

Хубава реч, проблемът е че като малка страна Естония е била използвана за полигон за изпитание на крадена технология. Не е случайно, че Борисов лично се е нагърбил с електронното правителство и основната идея беше да чеепи опит от Естония, дясната му ръка Цветанов пък нареди на административния съд бързо да приключва патентните дела, че пречели на предишното издание на паспортите. Сега са се приготвили да усвоят 600милиона за нови документи, този път ще се опитат да ги вкарат в цяла Европа, след успешния полеви тест в Естония, затова толкова се е вдъхновил естонския президент. Има поне три риска. Първият е как крадци ще гарантират сигурност. Вторият в как джебелци са разбрали и създали технологията и колко е надеждно това. Третият риск е до колко джебелските стъкларии са проводник на турските амбиции за нова ислямска империя.

04.02 2016 в 23:33

*бал съм ги в *ъза, дрееме ми на *ура - целата тая ДЕМОНОКРАЦИЯ е едно ГОЛЯМО ФАЛШИМЕНТО. Лъжа и измама. Само едни ГОЛИ ПРИКАЗКИ, обаче ПАРИ НЯМА.

Западняците ни излъгаха, че в еврогейско-педероатлантическия съюз уж ни очаквало СВЕТЛО БЪДЕЩЕ, ма се оказа, че има само едни ВИСОКИ ЦЕНИ, ТРЕТИ ПОЛ, и ГЕЙ-БРАКОВЕ. Дето вика тук колегата Антон: "Гнус, Педерастка мрежа и Рада Дълбоката."

Омерзен съм.

04.02 2016 в 23:22

Професоре, питаш и отговор не искаш,ДА ЛИ!?
Ами това е целта на занятието, ФАЛШИВА ДЕМОКРАЦИЯ, ФАЛШИВА СВОБОДА, ФАЛШИВИ МЕДИИ, МЕГАЛИТЕРО МЕНТЕ ПОЛИТИЦИ, ФАЛШИВИ “умни...красиви...интелигентни....ФАЛШИВА сексуалност.....

04.02 2016 в 22:47

Абе пак се почна с това ДУБЛИРАНЕ НА НИКОВЕ бе, кво става?

Тука некви тъпи коментари пак ни ги приписват на наша скромност, заблуждават простолюдието.

Само през последната седмица 108 тъпи коментари от името на "Професор Балкански", и ОФФ-ците не въвеждат РЕГИСТРАЦИЯ, за да престане тая ПОРОЧНА ПРАКТИКА. Омерзен съм.

04.02 2016 в 22:19

Наистина забележителна реч ! Хората ,които мислят биха могли да усетят как ще се развива бъдещето ни поне 10 години напред. Направи ли ви впечатления колко договора е нарушила Русия ? Кой в България има смелоста да го каже по този начин. България била малка държава ? Ами Естония ,която 1,8 милиона.Какъв дух имат тези хора ,истински европейци .Тук се сучим като ощипани булки пред Русия на която малка Естония не и цепи басма ! Ама хората си опекоха нещата в началото - изхвърлиха всички комунисти и ченгета от властта .

04.02 2016 в 21:48

Абе чудно ми едно нещо.................ЗАЩО АДЖЕБА УМНИТЕ И КАДЪРНИ ПОЛИТИЦИ НЕ ВИРЕЯТ И НЕ СЕ РАЖДАТ В......БЪЛГАРИЯ....

Питам и отговор не искам.......ето затова ТИКВАТА ви шиба през ..ПОТУРИТЕ и то за......ВТОРИИИИИ път..........

ПАЗЕТЕ ГО КАТО РОХКО ЯЙЦЕ.....ТОЙ ВИ Е НАЦИОНАЛНОТО БОГАТСВО...видяхте ли го днес в Лондон.........като 2 капки вода с Любо Нейков от филма.....Мисия Лондон......

04.02 2016 в 21:17

Бе маанете го тоа дърт педеврунгел бе! Ебах го в долния амбреаж, разбийш ли. Кви е-глупости са ма в празната кратуна на тоа?! Него само несъществуващата Г-точка го интересува.

https://goo.gl/gQNdzK